СЗО подставена организация ли е за превземането на американското правителство?

Анализаторите предупреждават, че ратифицирането на Договора на Световната здравна организация (СЗО) за превенция и готовност при пандемии и измененията на Международните здравни правила може да отнеме суверенитета на националните държави и да предостави властта за вземане на решения в сектора на общественото здраве в ръцете на СЗО и нейния генерален директор.

Бележка на редактора: Тази статия е първа част от поредица, състояща се от две части, която разглежда как предложеният от Световната здравна организация (СЗО) Договор за превенция и готовност при пандемии и измененията на Международните здравни правила могат да лишат държавите и техните граждани от суверенитета им при вземането на решения в областта на здравеопазването.

Световната здравна асамблея (СЗА) на Световната здравна организация (СЗО) ще се проведе в периода между 21-30 май в гр. Женева, Швейцария, като на нея ще бъде обсъден предложеният Договор за превенция и готовност при пандемии и измененията на Международните здравни правила (МЗП).

Много анализатори предупреждават, че ратифицирането на единия или двата инструмента ще ограничи или напълно ще отнеме суверенитета на националните държави и ще предостави властта за вземане на решения в сектора на общественото здраве в ръцете на СЗО и нейния генерален директор.

Трудно е да очертаем подробностите за това как това би могло да се случи в САЩ – отчасти поради секретния характер на преговорите и отчасти поради сложната комбинация от вътрешно и международно законодателство, което би трябвало да влезе в сила, за да бъде отнет суверенитетът на САЩ.

„Ако тези изменения и този договор за пандемиите бъдат приети, това на практика ще бъде краят на националния ни суверенитет“, посочва адвокат Реджи Литълджон, съосновател на Коалицията за суверенитет, основател и председател на организацията „Права на жените без граници“ и съпредседател на работната група „Спрете ваксинационните паспорти“.

Д-р Франсис Бойл, доктор на юридическите науки, професор по международно право в Университета на Илинойс и експерт по биологични оръжия, автор на Закона за борба с биологичните оръжия от 1989 г., е съгласен с нея. Той описва предложените от СЗО инструменти като „опит за превземане на Съединените американски щати чрез използване на СЗО като прикритие за целта“.

„Тези инструменти са подкрепени от Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, Бил Гейтс, китайската комунистическа диктатура, големите фармацевтични компании и индустрията за биологични оръжия“, посочва Бойл.

Бойл допълва, че е имало толкова голяма съпротива срещу диктата от Вашингтон относно мерките за справяне с пандемията, „че елитът е решил да се обърне към СЗО и да използва СЗО като подставена организация за постигане на целите си“.

Авторът и водещ на подкаст Франк Гафни, основател и президент на Центъра за политика на сигурност и съосновател на Коалицията за суверенитет, назовава някои други ключови фигури, подкрепящи предложенията на СЗО. Според него:

„Малко е неясно как ще се развие всичко, но изглежда, че хората, които ни представят всичко това, не само СЗО, но и Китайската комунистическа партия, Бил Гейтс, големите фармацевтични компании и Световният икономически форум – и не на последно място, разбира се, правителството на САЩ – са решени да се опитат да прокарат тези промени, за предпочитане без никой да знае, че това се случва, да не говорим какви ще бъдат последиците от тях за нашата държава и за свободолюбивите хора по света.“

Бойл, който е изучавал договорите още от Първата Хагска мирна конференция през 1899 г., посочва, че Договорът за пандемиите „ще влезе в сила автоматично веднага след подписването му“, като добавя, че това не се е случвало с нито един съществуващ договор в наши дни.

„Ще имаме глобална медицинска полицейска държава, която ще издава заповеди чак до тук, в Съединените щати“, заявява Бойл, „в разрез с местните здравни власти, вашия губернатор, вашия главен прокурор, вашия главен хирург и в разрез с всички демократично избрани длъжностни лица, за да се постигне тази цел.“

Измененията на МЗП ще доведат до същия резултат чрез различни средства и „ще предоставят тези тоталитарни диктаторски правомощия на д-р Тедрос [генералния директор на СЗО]“, допълва Бойл.

Независимият журналист и изследовател Джеймс Рогуски посочва, че един от начините, по които ще бъде осъществена тази ерозия на суверенитета, е чрез „силата на портфейла“. Според него:

„В миналото открих в Наръчника по външните работи на САЩ, че при преговорите за всеки договор трябва да се вземат предвид бюджетните изисквания на съответното споразумение. … Предполага се, че ще бъдат водени консултации с Конгреса по този въпрос.

По този начин договорът трябва да бъде въведен в законодателството, за да бъде финансиран. И ако се съгласявате да похарчите милиарди долари, това по същество означава, че отнемате правото на народа да решава чрез Конгреса как да се харчат парите. Изглежда като атака срещу суверенитета върху това как да харчите парите си.“

Литълджон посочва, че „ако съберете тези два инструмента заедно … това, което ще се получи, е създаването на глобална биомедицинска тоталитарна полицейска държава. И тя работи по няколко начина.“

Според последния проект на измененията на МЗП, заявява Литълджон, „те искат да заличат думата „необвързващи“, така че МЗП да станат задължителни и СЗО да се превърне от консултативен в регулаторен орган“.

Предложението за премахване на термина „необвързващ“ бе направено от Бангладеш, допълва Литълджон, като посочва, че „в измененията на МЗП има формулировка, която позволява на СЗО да се намеси и да поеме властта дори без да обявява пандемия или извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Просто трябва да е налице потенциален риск за общественото здраве.“

Според Рогуски ЕС е предложил тази разпоредба, която се отнася до признаването на потенциална „пандемична ситуация“ за разлика от действителна пандемия.

Литълджон цитира още разпоредбите на Договора за пандемиите (стр. 23, член 17), които дават правомощия на СЗО „да се справя с фалшива, подвеждаща невярна информация или дезинформация“ в името на укрепване на пандемичната или обществената здравна грамотност.

„[В подраздел Б] се казва, че страните … се съгласяват да провеждат редовно проследяване и анализ на социалните медии, за да установят разпространението и профилите с невярна информация … Това представлява следене и цензура, заложени в договора“, добавя Литълджон.

В статия за The Daily Sceptic д-р Дейвид Бел, лекар по обществено здраве и консултант по биотехнологии и бивш директор на глобалните здравни технологии в Intellectual Ventures Global Good Fund, посочва, че двата предложени инструмента на СЗО „целят да отменят векове на демократични реформи, които служат за основа на суверенитета на хората, а оттам и на тяхната държава“.

„Заобикаляне“ на държавния и местния контрол?

Според Бойл не е ясно как точно предложеният Договор за пандемиите и измененията на МЗП ще бъдат използвани, за да заместят националното законодателство на САЩ. Но според него това вероятно ще бъде осъществено чрез комбинация от няколко вътрешни закона, документи, правни разпоредби и съдебни решения.

Първият от тези документи е съвместна резолюция на двете камари на Конгреса, с която САЩ се упълномощават да се присъединят към СЗО, посочва Бойл, като обяснява, че съвместната резолюция на Конгреса има статута на закон. „След като съвместната резолюция е ратифицирана, президентът Труман подписва Устава на СЗО, който е изпратен в депозитаря„, каза Бойл.

Според Бойл това означава, че „Уставът на СЗО … има силата на договор, който е получил съвета и съгласието на две трети от Сената и е върховен закон на държавата съгласно член 6 от Конституцията на САЩ … така че няма значение, че Сенатът не е дал съвета и съгласието си с две трети от гласовете“.

Член 19 от Устава на СЗО дава на СЗА правомощието да приема конвенции или споразумения – като Договора за пандемиите – с две трети от гласовете“, твърди Бойл.

Тъй като в СЗО няма изискване за кворум, „може да се окаже, че действително са се явили много малък брой държави“, посочва Бойл. В резултат на това „председателят на СЗА … може да се изправи и да каже: „Предлагам да бъде приет с консенсус, ако никой не възразява“, и това е всичко.“.

Уставът на СЗО заобикаля Конгреса на САЩ чрез разпоредбата си, че всеки договор „може временно да влезе в сила след одобрението му от СЗА“, каза Бойл.

Според Бойл това е нарушение на Устава на СЗО и Конституцията на САЩ, а също и на „нормалната практика съгласно Виенската конвенция за правото на договорите“ – международно споразумение, уреждащо договорите между държавите, което според него „не предвижда договорите да влизат временно в сила, след като са подписани или одобрени“.

Литълджон отбеляза, че не само всеки договор, но и части от договори или споразумения могат „временно да влязат в сила“ след одобрението на СЗА. Вследствие на това „Договорът за пандемиите може изцяло или частично да се прилага временно … възможно е някои части от договора“ да бъдат приети този месец и да могат временно да влязат в сила.

Малайзия предложи изменение на член 42 от измененията на МЗП, в който се казва, че препоръките трябва да бъдат приложени „възможно най-скоро“, посочва Бойл. В резултат на това, „ако трябва да се изпълнят препоръките, те изведнъж са станали задължителни. Така се премахват суверенитетът и свободите навсякъде.“

Друг документ, който може да бъде използван за лишаване на САЩ от суверенитет, е Законът за пълномощията в областта на националната отбрана за финансовата 2023 г. (NDAA), твърди Бойл. Този закон включва формулировка „за улесняване на националния капацитет за спазване и придържане към … други съответни рамки, които допринасят за глобалната здравна сигурност“.

„Администрацията на Байдън може да заеме позицията, че съгласно NDAA за 2023 г. може просто да продължи напред и временно да се придържа към условията на Договора за пандемиите без съвета и съгласието на Сената“, посочва Бойл. „В момента, в който бъде докладван в нарушение на СЗА, Байдън може да каже: „Позовавам се на NDAA“, за да спазва и да се придържа към „други съответни рамки, които допринасят за глобалната здравна сигурност“.

Според Литълджон формулировката, в която се посочва, че САЩ са „задължени да спазват и да се придържат към всички приложими рамки, които допринасят за глобалната здравна сигурност“, вероятно включва и двата инструмента на СЗО. „Те могат да твърдят, че … е прието от Конгреса … ние вече сме се съгласили да „се придържаме и спазваме“,“ каза Литълджон.

Бойл добавя, че NDAA включва и Закона за предотвратяване на глобални пандемии и за биосигурността от 2022 г., който „проправя пътя за измененията на МЗП и този договор“. Той твърди, че чрез него „Конгресът на САЩ вече е дал разрешение както за измененията на МЗП, така и за договора“.

Тези разпоредби биха заобиколили 10-ата поправка на Конституцията на САЩ, според която полицейските правомощия са в ръцете на щатите, а не на федералното правителство.

„Полицейските правомощия включват и общественото здраве“, каза Бойл, „така че администрацията на Байдън би могла да заеме позиция веднага след одобряването на договора за МЗП, че можем временно да въведем в сила целия договор, като това заобикаля 10-ата поправка“, под егидата на NDAA, чрез клаузата за върховенството на Конституцията.

Бойл цитира две решения на Върховния съд, САЩ срещу Белмонт (1937 г.) и САЩ срещу Пинк (1942 г.), „в които Върховният съд потвърждава изпълнителните споразумения като конституционен еквивалент на договорите, когато става въпрос за заобикаляне на 10-ата поправка на Конституцията на САЩ – това е опасността тук“.

Според Бойл, въпреки че настоящите МЗП, приети през 2005 г., „са били само препоръчителни“, правителството на САЩ и Държавният департамент на САЩ все пак „са заели позицията, че те представляват обвързващо международно споразумение, което е посочено в публикацията Действащи договори на САЩ.

Бойл допълва, че „те все още са там и до днес, което означава, че макар да не са получили съвета и съгласието на две трети от Сената, все пак са били одобрени от изпълнителната власт в съответствие с Устава на СЗО, който от своя страна е одобрен с тази съвместна резолюция на Конгреса.“

Бойл твърди, че „целият този процес … е предизвикан от факта, че тук, в САЩ, имаше огромна вътрешна опозиция на щатска и местна основа срещу всички заповеди, идващи от Вашингтон … включително срещу ограничителните мерки и задължителните ваксини“.

В резултат на това, казва Бойл, „когато видяха мащабността на опозицията срещу тези тоталитарни мерки по време на пандемията от COVID-19, те решиха да заобиколят цялата тази щатска и местна опозиция, както и 10-ата поправка и щатските и местните власти, като отидат в СЗО и превърнат всичко това в международен договор или споразумение“.

„След това могат да се върнат обратно и да принудят щатските и местните власти и демократично избраните служители да спазват това международно споразумение“, посочва Бойл.

„Най-важното е, че администрацията на Байдън стои зад всичко това и определено възнамерява да го осъществи“, твърди Бойл. „NDAA, договорът и нормативните актове са част от пакет, който цели да прокара най-малкото измененията на МЗП. Ясно е, че Фаучи и Държавният департамент … стоят зад всичко това, всичко се координира и ще го направят.“

Първоначално публикувано в The Defender.

Suggest a correction