СЗО, пандемиите и новото обществено здраве

Нашите правителства възнамеряват да прехвърлят решенията за здравето, семействата и обществените ни свободи на генералния директор на Световната здравна организация (СЗО), когато той или тя обяви това за необходимо. Успехът на това прехвърляне на власт зависи от общественото невежество относно последиците от него, както и относно естеството на самата СЗО и нейните неотдавнашни промени в пандемичната политика. Когато обществеността разбира, тогава е по-вероятно нейните лидери да действат в неин интерес, а не срещу нея.

В края на 2019 г. СЗО издаде нови препоръки за пандемичния грип. Грипът се разпространява по същия механизъм като Ковид-19 (аерозоли), като смъртността при повечето хора е сходна. СЗО заяви, че „при никакви обстоятелства“ не се препоръчва предприемането на проследяване на контактите, карантина на изложените на риск лица, проверки на вход и изход, и затваряне на границите. Те предвидиха, че при тежка пандемия може да се наложи затваряне на предприятия за период от седем до десет дни.

От СЗО предупредиха да не се предприемат строги мерки, тъй като те биха имали минимално въздействие върху разпространението на аерозолен респираторен вирус, като същевременно неизбежно ще увеличат бедността, особено ще навредят на хората с ниски доходи. Бедността кара хората да умират по-млади и е основен убиец на бебета в страните с ниски доходи.

Няколко месеца по-късно СЗО се застъпи за всичко, срещу което преди това съветваше, за да се бори с Ковид-19. Този обрат в препоръките им доведе до ефекта, който те бяха предвидили: увеличаване на бедността и съкращаване на продължителността на живота, особено сред най-бедните и уязвими хора в света, като същевременно имаше минимално общо въздействие върху разпространението на вируса. Докато препоръките на СЗО за 2019 г. се основаваха на оценка на десетилетия знания от експертна група, препоръките ѝ за превенция на Ковид-19 се основаваха единствено на докладван опит от един град в Китай. Техният нов източник на знания няколко седмици по-рано беше заявил, че новият вирус не се предава от човек на човек. Това беше последвано от очевидна пропаганда, подета от световните медии, за хора, които падат мъртви по улиците.

Изключително важно е да се разбере какво е довело до този обрат в политиката на СЗО и да се опишат вредите от него. В момента международните приоритети в областта на общественото здраве се променят с конкретната цел да се позволи на СЗО да прилага тази нова политика, по-стриктно и по-често. През май 2024 г. нашите страни ще гласуват, за да позволят на един човек да диктува затварянето на граници и карантината, както и да изисква медицински прегледи и ваксинация на гражданите. Те ще се съгласят да цензурират онези, които протестират. Правителствата ни ще се ангажират да направят препоръките на това лице по отношение на правата ни на семеен живот, работа и училище ефективно задължителни.

Насърчавайки затварянето на обществата, СЗО следва не само Китай, но и група от мощни интереси, свързани с фармацевтичната индустрия, които прокарват тези подходи от повече от десетилетие. Те са създали публично-частни партньорства като базираната в Швейцария CEPI, насочвайки средства на данъкоплатците за насърчаване на техния авторитарен подход към общественото здраве. През октомври 2019 г. фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, Световният икономически форум и Училището по обществено здраве „Джон Хопкинс“ свикаха среща, наречена Event-201, на която СЗО, Центъра за Контрол над Заразни болести на Китай и други страни проведоха симулации на такива подходи за хипотетична епидемия от коронавирус. По това време вирусът Ковид-19 вече трябва да циркулира далеч извън Китай.

Докато установяваха това влияние върху политиката в областта на общественото здраве, фармацевтичните компании и техните частни инвеститори все повече финансираха самата СЗО, като сега осигуряват около 25 % от нейния бюджет. Това финансиране е „специфично“, което означава, че финансиращата организация решава как и къде да бъде изразходвано. Някои правителства вече също „определят“ по-голямата част от финансирането си, което води до това, че над 75 % от дейностите на СЗО се определят от донора. Германия се откроява като втория по големина национален донор след САЩ, като също така е основен инвеститор в BioNTech, разработчик на ваксината Ковид-19 иРНК на Pfizer.

След това, отхвърляйки основните аспекти на имунологията, в края на 2020 г. СЗО заявява, че само ваксинацията може да доведе до висок имунитет на общността („стаден имунитет“) и става основен привърженик на масовата ваксинация в рамките на епидемията, като се съобразява изцяло с частните си спонсори. Под натиск за очевидна лъжа, след това те промениха предпочитанията си към ваксинацията – също толкова глупаво като общо твърдение много вируси са очевидно леки. Макар и да не се основава на доказателства или експертни познания, това очевидно служи на определена цел.

Въпреки че има ясно идентифицирана подгрупа от хора, които са изложени на висок риск от Ковид, ваксинацията за всички беше промотирана от инвеститорите във Фарма като „изход“ от затварянето, за което се застъпваха същите тези хора. Несъгласуваната мантра на СЗО за ваксинацията срещу Ковид – „Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“ – се предполага, че подкрепя това, но логически предполага, че ваксинацията не защитава дори ваксинираните.

В западните страни резултатите от тези политики са все по-ярки: нарастващо неравенство, затворени предприятия и увеличаваща се смъртност на младите хора от всички причини. В страните с ниски доходи в Африка и Азия, които някога бяха приоритет на СЗО, действията ѝ са още по-опустошителни. Според прогнозите от началото на 2020 г. маларията, туберкулозата и ХИВ/СПИН се увеличават, убиват повече хора и на много по-млада възраст, отколкото Ковид-19. Още над 100 милиона души се сблъскват с недохранване, до 10 милиона момичета ще преживеят детски бракове и нощни изнасилвания, а милиони майки ще загубят бебетата си поради последиците от задълбочаващата се бедност. Според оценки на Уницеф само през 2020 г. в Южна Азия ще има близо четвърт милион допълнителни смъртни случаи на деца, причинени от затварянето на обществата. СЗО направи това – заяви, че това ще се случи, а след това насърчи изпълнението му.

Малцина спечелиха от реакцията на Ковид, но тези, които спечелиха, особено частните и корпоративните спонсори на СЗО с големи фармацевтични и софтуерни активи, спечелиха масово. Служителите на СЗО и други лица, работещи в областта на глобалното здравеопазване, също спечелиха и сега си осигуряват доходоносни кариери, тъй като програмата се разширява. Тъй като старото обществено здраве, основано на доказателства, е изтласкано встрани, кариера ще се прави в новото обществено здраве на софтуерните предприемачи и фармацевтичните магнати.

На фигурата горе: Пари на данъкопладците се вливат в един безкраен кръг от: Следене за варианти > Деклариране на риск > Затваряне на обществото > Масова ваксинация. От това печелят само корпоративните инвеститори във Фармацевтичната индустрия.

И така, имаме проблем. СЗО, която привидно е водеща, е в дълбок конфликт чрез своите частни инвеститори, като същевременно се управлява от Асамблея, включваща мощни държави, враждебни към правата на човека и демокрацията. Нейната политика по отношение на персонала, основана на квоти за държавите и правила, които насърчават задържането на персонал, а не целенасоченото набиране на персонал, дори не е предназначена да осигури техническа експертиза. Неотдавнашното поведение на тези служители – сляпо, послушно изпълнение на многобройните безсмислени искания на организацията – трябва да повдигне въпроси относно тяхната почтеност и компетентност. Разрастващата се пандемична индустрия разполага с огромни финансови средства, насочени към медийно и политическо спонсорство, а нашите политици се страхуват от край на кариерите им, ако ѝ се противопоставят.

Пандемиите са рядкост. През миналия век, включително Ковид, СЗО изчислява около една на поколение. По време на разпространението си те струват по-малко години живот, отколкото всяка година струват туберкулозата или ракът. Никой не може рационално да твърди, че сме изправени пред екзистенциална криза или че загубата на човешката свобода в полза на Фарма и частните предприемачи е легитимен отговор на общественото здраве, ако се сблъскаме с такава. Демокрациите ни са подложени на ерозия чрез огромна неморална бизнес сделка, структура, създадена, за да концентрира богатството на мнозина в ръцете на малцина. Ковид-19 доказа, че моделът работи.

Единственият истински въпрос е дали и как може да бъде спрян този разрушаващ обществото пандемичен влак. Професиите в областта на общественото здраве искат кариера и заплати и няма да се намесят. Те са го доказали при предишни прояви на фашизъм. Обществото трябва да се образова и след това да откаже да се подчини. Можем само да се надяваме, че някои от нашите предполагаеми лидери ще се намесят, за да им помогнат.

Suggest a correction