Нередактирано: Скритият договор на ЕС с Pfizer-BioNTech

Неотдавнашно съдебно разпореждане, изискващо разкриване на договорите за закупуване на ваксини Ковид-19 в Южна Африка, предизвика вълнение в социалните медии и породи надежди, че някои от тайните клаузи, предлагащи специална защита на производителите, най-накрая ще бъдат разкрити. Румънският член на Европейския парламент Кристиан Терхес, който отдавна критикува Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия за публикуването на силно редактирани версии на договорите за обществени поръчки на ЕС, приветства решението в туитър като „огромна победа за прозрачността и отчетността“, като посочи по-специално включването на важния договор с „Pfizer“ сред документите, които трябва да бъдат публикувани.

Но защо е това вълнение? Договорът на ЕС за обществена поръчка или Договор за предварително изкупуване на ЕС с консорциума на Pfizer и германската компания BioNTech е достъпен онлайн в нередактиран вид вече повече от две години: по-точно от април 2021 г., малко след пускането на ваксините. Тя наистина съдържа клаузи, които настръхват, и които несъмнено щяха да предизвикат масова съпротива и „колебание относно ваксините“, ако бяха по-широко известни.

Обърнете внимание например на следната клауза от член 1, параграф 4 от формуляра за поръчка на ваксина, който е приложен към договора: „Участващата държава членка признава също така, че дългосрочните ефекти и ефикасността на ваксината не са известни към момента и че е възможно да има нежелани ефекти от ваксината, които не са известни към момента.“ (Вижте целия параграф по-долу.) Колко европейци биха се втурнали да приемат ваксината или дори биха се съгласили да я приемат, ако знаеха това?

Но те не го знаеха. Защото ето как изглежда същият абзац в редактираната версия на договора, публикувана от Европейската комисия.

Тази клауза за „признаване“ във формуляра за поръчка – признаване на практика на факта, че производителите не са знаели нито дали ваксината е безопасна, нито дали е ефективна, във всеки случай в дългосрочен план – е в допълнение към клаузите, които вече предоставят на производителите изключително широкообхватно обезщетение в раздела за обезщетение на самия договор. Вж. например извадката от член I.12.1 по-долу.

„Изпълнителят“, както е посочено на първата страница на договора, се отнася за Pfizer и BioNTech заедно.

Ето как изглежда същият пасаж в редактираната версия на договора, публикувана от Европейската комисия.

Ето как изглежда цялата страница.

И следващата страница.

Всъщност, с изключение на първото изречение, целият раздел за обезщетенията, обхващащ почти три пълни страници текст, е редактиран във версията на договора, публикувана от Комисията. Вижте страници 24-26 тук.

Именно тези обширни редакции са в центъра на вниманието на Кристиан Терхес и други критични към ваксините членове на Европейския парламент. Като обвинява Урсула фон дер Лайен и Комисията в липса на прозрачност, Терхес редовно показва театрално затъмнените страници на договора по време на пленарните заседания. (Вижте например тук от октомври 2022 г.)

Но ако така или иначе нередактираната версия е била на разположение, защо Терхес и колегите му не се позоваха и на нея: т.е. на действителното съдържание на скритите пасажи? И как нередактираният договор и съдържащите се в него очевидно взривоопасни разпоредби не са станали по-известни?

Е, Кристиан Терхес и другите членове на ЕП ще трябва сами да отговорят на първия въпрос. Ако не са знаели за наличието на нередактирания документ, те са били уведомени за него през септември 2022 г.: а именно от настоящия автор в туитър-отговор до Кристиан Терхес, на който Терхес отговаря на свой ред.

Но отговорът на втория въпрос – защо съществуването на нередактирания договор не е станало по-известно – е може би по-интригуващ и изглежда има нещо общо с формата на скрита цензура или „филтриране на видимостта“, която оттогава се е превърнала в норма именно в Twitter.

Така, през юли 2022 г., след като се натъкнах на нередактирания договор, публикувах тема за него в Twitter, която бързо стана донякъде вирусна за стандартите на един малък акаунт, като събра стотици ретуитове и харесвания и в крайна сметка, според собствените показатели на Twitter, малко над 100 хил. импресии. Започнах темата със същото признание за неизвестната ефикасност и безопасност на ваксината, подчертано по-горе.

На 11 септември 2022 г. цитирах тази тема в гореспоменатия туитър-отговор на Кристиан Терхес и го попитах защо показва редактирани копия на договорите на ЕС, след като са налични нередактираните документи. Отговорът на Терхес беше да постави под съмнение автентичността на нередактирания документ. „Никой не може да потвърди, че тези нередактирани версии са истинските“, пише той.

Но договорът между Pfizer и BioNTech не е просто мистериозно плаващ из мрежата и не е публикуван от някой затънтен конспиративен уебсайт. Той е публикуван от италианската обществена телевизия RAI. RAI е италианският еквивалент на BBC.

Оригиналът на статията на RAI от 17 април 2021 г., озаглавена „Ето „тайните“ договори на Pfizer и Moderna за ваксините срещу коварна треска“, е достъпен тук. Статията съдържа връзки към договорите на Pfizer-BioNTech и Moderna.

Оттогава договорът на Pfizer-BioNTech е достъпен на сървъра на RAI тук. (Имайте предвид, че когато за първи път публикувах договора в Twitter през юли 2022 г., той временно не беше достъпен, може би защото трафикът беше по-голям, отколкото сървърът можеше да поеме.)

Освен това, четири дни след публикуването на статията в RAI, на 21 април, испанският всекидневник La Vanguardia, третият по големина вестник в Испания по брой читатели, също обяви, че се е сдобил с нередактирания договор между Pfizer и BioNTech – вероятно просто като го е свалил от уебсайта на RAI! – и публикува статия, озаглавена „Договорът с Европейската комисия освобождава Pfizer от отговорност“.

Въпреки че, за разлика от RAI, La Vanguardia не публикува договора като такъв, тя публикува снимки на избрани страници, включително снимка на първата страница от раздела за обезщетение, който подчертах по-горе, и която също така противопостави на редактираната версия, публикувана от Комисията.

В същия ден не кой да е, а Ройтерс също публикува статия за изтеклия договор, като цитира сензацията на La Vanguardia (въпреки че сензацията всъщност е на RAI). Ройтерс обаче дискретно избягва да спомене въпроса за обезщетението, като се съсредоточава само върху цената на ваксината. (Виж „Изтеклият договор между ЕС и Пфайзер показва, че цената на ваксините COVID е определена на 15,5 евро на доза“ тук)

Така че за три големи европейски медии – RAI, La Vanguardia и Reuters – не е имало съмнения относно автентичността на документа, когато той се появи за първи път през април 2021 г. – и преди отново да потъне в забвение. Междувременно, между другото, Норман Фентън е попаднал и на горецитирания формуляр за поръчка от АПА чрез словенско искане за информация, като по този начин е предоставил допълнително потвърждение за автентичността на документа, ако предположим, че то наистина е необходимо.

Но това, което беше особено любопитно в моето взаимодействие с Кристиан Терхес в Twitter, е това, което се случи след него. Почти веднага след като маркирах нередактирания документ на APA в отговор на туита на Кристиан Терхес, моят акаунт в Twitter беше ударен със сенчеста забрана. Ето как изглеждаха резултатите от теста ми за сенчеста забрана на следващия ден.

По онова време, при стария режим на Twitter, забраната в сянка все още беше вид статус, който можеше лесно и точно да се провери чрез онлайн тестове за забрана в сянка (или дори от самите потребители чрез търсене на собствените им туитове, когато са излезли от профилите си).

Освен това някои други потребители на Twitter ме уведомиха, че не са могли да харесат или ретуитнат моя отговор. Вижте например по-долу. Подобна обратна връзка в същия дух вече не е налична, тъй като Twitter е спрял за постоянно акаунта на автора.

Това само по себе си не беше чак толкова необичайно. Ще припомним, че туитове, обозначени като „подвеждащи“ при стария режим, не можеха да бъдат харесвани или ретуитвани. Но какво беше „подвеждащо“ в моя туит? И, което е по-важно, той не беше обозначен като такъв. Въпреки това се оказа, че той – скрито – подлежи на подобен вид ограничения.

След това ангажираността с моите ответни туитове, които цитираха темата, спадна като цяло, като от време на време се появяваше отново, но все пак на по-малко от половината от предишното ниво, преди да се стигне до тенденция на спад, която очевидно трайно не съществуваше при новия режим на Twitter. Графиката по-долу на съответната ангажираност (харесвания, ретуитове) преди и след датата на взаимодействието с Терхес илюстрира това. Тя включва само туитове, в които съм използвал думата „нередактиран“.

Ограничаването на ангажираността продължава да е много актуално в новия Twitter/“X“, както с готовност признава главният изпълнителен директор на „X“ Линда Якарино и както може да се види в долното извлечение за „прилагане на ниво туит“ от „Центъра за помощ“ на „X“. Действително, действията, предприети за потискане на видимостта на туитовете, сега изглеждат по-обширни, отколкото при стария режим. („Заблуждаващи“ туитове могат да бъдат цитирани, например.)

Но за разлика от стария Twitter, който по правило уведомяваше потребителите, когато се предприемат действия срещу даден туит, „X“ вече не оповестява този факт.

Интересно е, че „Центърът за помощ“ също така признава, че такива действия могат да бъдат предприети в отговор на „валидно правно искане от упълномощено лице в дадена държава“. Кой знае какво е „валидно правно искане“. Но вероятно Европейската комисия би се считала за такъв „упълномощен субект“ – особено след като Комисията е определена като върховен регулатор на онлайн словото съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС. (Вж. например тук, тук и тук.)

Във всеки случай страната, която има най-очевиден интерес от потулването на нередактирания договор, е, разбира се, страната, която първо е редактирала документа: Европейската комисия. Не е трудно да си представим защо Комисията би искала, така да се каже, да го „скрие отново“.

Дали старият Twitter е ограничил видимостта на нередактирания договор за предварителна покупка в отговор на искане от страна на органите на ЕС? Продължава ли новият Twitter/“X“ да го прави и днес?

Първоначално публикувано от Brownstone Institute

Suggest a correction