|

Трябва да сте много притеснени от Закона за цифровите услуги

Член 11 от Хартата на основните права на ЕС, който възпроизвежда част от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, защитава правото на европейските граждани „да изразяват мнение, да получават и разпространяват информация и идеи без намесата на държавната власт и независимо от границите“ и потвърждава, че „свободата и плурализмът на медиите се зачитат“. За съжаление, съдбата на свободата на изразяване в Европа сега виси на косъм, тъй като Европейският съюз току-що прие закон, който оправомощава Комисията да ограничи значително възможността на гражданите да използват цифрови платформи, за да участват в здрави и искрени демократични дискусии.

Съгласно наскоро приетия Закон за цифровите услуги Европейската комисия може да оказва значителен натиск върху цифровите платформи, за да ограничи „речта на омразата“, „дезинформацията“ и заплахите за „гражданския дискурс“, които представляват известни неясни и хлъзгави категории, категории, които в миналото са били кооптирани, за да подсилят наратива на управляващата класа. Като дава на Европейската комисия широки дискреционни правомощия да контролира политиките за модериране на съдържанието на големите технологии, този законодателен акт превръща свободата на словото в заложник на идеологическите наклонности на неизбрани европейски служители и техните армии от „доверени сигнализатори“.

Цел на Закона за цифровите услуги

Заявената цел на току-що влезлия в сила в Европа Закон за цифровите услуги (Digital Services Act) е да осигури по-голяма „хармонизация“ на условията, засягащи предоставянето на „посреднически“ цифрови услуги, по-специално онлайн платформи, които хостват съдържание, споделяно от техните клиенти. Законът обхваща зашеметяващ набор от въпроси – от защита на потребителите и регулиране на рекламните алгоритми до детска порнография и модериране на съдържанието. Сред другите цели, които фигурират във формулировката на Закона, откриваме насърчаването на „безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“, защитата на свободата на изразяване на гражданите и хармонизирането на разпоредбите на ЕС, засягащи онлайн цифровите платформи, които понастоящем зависят от законите на отделните държави членки.

Актът за цифровите услуги не е толкова невинен, колкото изглежда

На пръв поглед Законът за цифровите услуги може да изглежда доста безобиден. Той поставя доста формални изисквания към „много големи онлайн платформи“ като Google, Twitter/X, Facebook и TikTok да имат ясни процедури за обжалване и да бъдат прозрачни по отношение на регулирането на вредно и незаконно съдържание. Например раздел 45 от закона звучи като доста леко изискване към доставчиците на онлайн цифрови услуги („посреднически услуги“) да информират клиентите си за общите условия и фирмените политики:

Доставчиците на посреднически услуги следва ясно да посочват и да поддържат в актуално състояние в своите общи условия информацията относно основанията, въз основа на които могат да ограничат предоставянето на услугите си. По-специално, те следва да включат информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържанието, включително алгоритмично вземане на решения и човешки преглед, както и за процедурния правилник на вътрешната им система за разглеждане на жалби. Те следва също така да предоставят лесно достъпна информация относно правото на прекратяване на използването на услугата.

Но ако започнете да се ровите в закона, много скоро ще откриете, че той е отровен за свободата на словото и не е в духа на член 11 от Хартата на основните права на ЕС, който гарантира на гражданите „свободата да изразяват мнение и да получават и разпространяват информация и идеи без намесата на публичната власт и независимо от границите“. По-долу описвам подробно някои аспекти на Закона, които, взети заедно, представляват безпрецедентна заплаха за свободата на словото в Европа:

1.Законът за цифровите услуги създава структури, наречени „доверени сигнализатори“, които да докладват за „незаконно съдържание“, което идентифицират в големи онлайн платформи. Законът изисква от онлайн платформите да реагират незабавно на сигналите за незаконно съдържание, предоставени от тези „доверени сигнализатори“, номинирани от назначени от държавата членка „координатори на цифровите услуги“. Законът изисква от големите онлайн платформи „да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени сигнализатори, действащи в рамките на определената им област на компетентност, чрез механизмите за уведомяване и предприемане на действия, изисквани от настоящия регламент, се разглеждат с приоритет„.

2. Строго погледнато, макар че цифровите платформи са длъжни да реагират на съобщенията за незаконно съдържание, подадени от „доверени сигнализатори“, от формулировката на Закона става ясно, че платформите имат право да решават по свое усмотрение как точно да действат по тези съобщения. Те могат например да не се съгласят с правното становище на „доверен подател на сигнали“ и да решат да не свалят маркираното съдържание. Въпреки това, те ще бъдат изправени пред периодични проверки на съответствието на действията им със Закона от страна на одитори, работещи от името на Европейската комисия, и тези проверки едва ли ще гледат благосклонно на модел на бездействие пред лицето на маркирано съдържание.

3. Законът за цифровите услуги изисква също така „много големите онлайн платформи“ (платформи като Google, YouTube, Facebook и Twitter) да извършват периодични оценки за „намаляване на риска“, в които да разглеждат „системните рискове“, свързани с техните платформи, включително, но не само, детска порнография, „насилие, основано на пола“ (каквото и да означава това), „дезинформация“ в областта на общественото здраве и „действителни или предвидими отрицателни последици за демократичните процеси, гражданския дискурс и изборните процеси, както и за обществената сигурност“. Платформите имат задължения за „надлежна проверка“ съгласно Закона, за да предприемат подходящи мерки за управление на тези рискове. За разлика от доброволния кодекс на практиката, отказът от участие не е опция, а неизпълнението на тези задължения за „надлежна проверка“ ще подлежи на сериозни санкции.

4. Санкциите, свързани с неспазването на Закона, са забележителни. Ако Комисията прецени, че голяма онлайн платформа като X/Twitter не е спазила изискванията на Закона за цифровите услуги, тя може да наложи глоба в размер до 6 % от годишния ѝ глобален оборот. Тъй като идеята за неспазване на изискванията е трудна за количествено определяне и доста неясна (какво точно се изисква, за да се изпълнят „задълженията за надлежна проверка“ на управлението на системния риск?), изглежда вероятно компаниите, които искат да избегнат правни и финансови главоболия, да предпочетат да сгрешат от страната на предпазливостта и да покажат „съответствие“, за да избегнат глоби.

5. Периодичните одити, предвидени в този закон, ще послужат на Комисията като инструмент за оказване на натиск върху големите онлайн платформи да предприемат действия за „управление“ на „рисковете“ от дезинформация и заплахите за „гражданския дискурс и изборните процеси“ – рискове, които, както е известно, са неясни и вероятно е невъзможно да бъдат дефинирани по политически безпристрастен начин. Заплахата, която се крие на фона на тези одити и свързаните с тях „препоръки“, е, че Комисията може да наложи многомилиардни глоби на онлайн платформите за неспазване на изискванията. Поради доста неясната идея за неспазване на „задълженията за надлежна проверка“ и дискреционния характер на финансовите санкции, които заплашват в акта, този закон ще създаде атмосфера на правна несигурност както за онлайн платформите, така и за техните потребители. Той силно стимулира онлайн платформите да контролират речта по начин, който да е приемлив за Комисията на ЕС, около неясни категории като „дезинформация“ и „реч на омразата“, а това очевидно ще има последици за крайните потребители.

6. Според Европейската комисия„престъпленията и речта, мотивирани от омраза, са незаконни съгласно законодателството на ЕС. Рамковото решение от 2008 г. за борба с някои форми на прояви на расизъм и ксенофобия изисква криминализиране на публичното подбуждане към насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, религия, произход или национален или етнически произход.“ Важно е да се отбележи, че Комисията на ЕС подкрепя разширяването на категориите на незаконната реч на омразата на общоевропейско равнище, така че да включва не само „раса, цвят на кожата, религия, произход или национален или етнически произход“, но и нови категории (вероятно включващи неща като полова идентичност). Така че незаконната реч на омразата е „движеща се цел“ и вероятно с течение на времето ще става все по-широка и по-политически натоварена. Според уебсайта на самата Европейска комисия,

На 9 декември 2021 г. Европейската комисия прие съобщение, с което подканя Съвета да вземе решение за разширяване на настоящия списък на „престъпленията на ЕС“ в член 83, параграф 1 от ДФЕС с престъпленията от омраза и речта на омразата. Ако това решение на Съвета бъде прието, Европейската комисия ще може на втора стъпка да предложи вторично законодателство, което да позволи на ЕС да криминализира други форми на реч на омразата и престъпления от омраза, в допълнение към расистките или ксенофобските мотиви.

7. Най-обезпокоителният аспект от Акта за цифровите услуги е огромната власт и свобода на действие, които той предоставя в ръцете на Европейската комисия – а именно на една неизбрана комисия – да следи за спазването на Акта за цифровите услуги и да решава кога онлайн платформите не спазват своите „задължения за надлежна проверка“ за управление на рисковете, чието значение е пословично неясно и манипулируемо, като например речта на омразата, дезинформацията и антигражданския дискурс. Европейската комисия също така си дава правото да обявява извънредни ситуации в цяла Европа, което ще ѝ позволи да изисква допълнителни интервенции от страна на цифровите платформи за противодействие на обществена заплаха. Няма да има правна сигурност за това кога Европейската комисия може да обяви „извънредна ситуация“. Няма правна сигурност и за това как Европейската комисия и нейните одитори ще тълкуват „системните рискове“ като дезинформацията и речта на омразата или ще оценяват усилията на доставчиците на услуги за намаляване на тези рискове, тъй като това са дискреционни правомощия.

8 Също така не е ясно как Комисията би могла да извърши одит на „системните рискове“ от дезинформация и рисковете за гражданския дискурс и изборните процеси, без да възприеме специфично виждане за това какво е вярна и невярна, спасителна и вредна информация, като по този начин изпреварва демократичния процес, чрез който гражданите сами оценяват тези въпроси.

9. Не е ясно и какви механизми за контрол и баланс ще бъдат въведени, за да се предотврати превръщането на Акта за цифровите услуги в оръжие за любимите каузи на Европейската комисия, независимо дали става въпрос за войната в Украйна, усвояването на ваксините, политиката в областта на климата или „войната срещу тероризма“. Широкото правомощие да обявява извънредни ситуации и да изисква от платформите да извършват „оценки“ на политиките си в отговор на това, съчетано с широкото право на преценка да глобява онлайн платформите за „неспазване“ на неясните по същността си „задължения за надлежна проверка“, дава на Комисията голяма свобода на действие да властва над онлайн платформите и да ги притиска да развиват предпочитания от нея политически наратив.

10. Особено коварен аспект на този закон е, че Комисията на практика прави дезинформацията незаконна, така да се каже, „през задната врата“. Вместо да дефинира ясно какво има предвид под „дезинформация“ и да я обяви за незаконна – което вероятно би предизвикало бурна реакция – тя налага на големите онлайн платформи като Twitter и Facebook изискване за „надлежно поведение“, за да предприемат дискреционни мерки срещу дезинформацията и да намалят „системните рискове“ на своите платформи (които включват риска от „дезинформация за общественото здраве“). Вероятно периодичните одити на спазването на закона от тези компании ще гледат лошо на политики, които почти не прилагат правилата за дезинформация.

Така че нетният ефект от закона би бил да се окаже почти непреодолим натиск върху платформите на социалните медии да играят играта на „противодействие на дезинформацията“ по начин, който да бъде одобрен от одиторите на Комисията и по този начин да се избегне налагането на големи глоби. Съществува голяма несигурност относно това колко строги или слаби ще бъдат тези одити и кои видове несъответствия могат да доведат до налагане на финансови санкции. Доста странно е, че правна уредба, която претендира да защитава свободата на словото, поставя съдбата на свободното слово на милостта на широкообхватните и по същество непредвидими решения на неизбрани служители.

Единствената надежда е, че този грозен, сложен и регресивен законодателен акт ще попадне в ръцете на съдия, който разбира, че свободата на изразяване не означава нищо, ако е заложник на мнението на Европейската комисия относно готовността за пандемия, войната в Русия и Украйна или какво се счита за „обидна“ или „омразна“ реч.

P.S. Възприемайте този анализ като предварителен опит на човек, който не е специалист по европейско право, да се справи с тревожните последици от Закона за цифровите услуги за свободата на словото въз основа на първия прочит. Приветствам корекциите и коментарите на правните експерти и на онези, които са имали търпението сами да се запознаят със Закона. Това е най-подробното и стриктно тълкуване на Закона за цифровите услуги, което съм разработвал до момента. То включва важни нюанси, които не бяха включени в предишните ми тълкувания, и коригира някои погрешни тълкувания – по-специално платформите не са законово задължени да свалят цялото маркирано съдържание, а хората, които маркират незаконно съдържание, са наречени „доверени сигнализатори“, а не „проверители на факти“).

Препубликувано от Substack на автора

Suggest a correction

Подобни статии