|

Неофициални въпроси и отговори за международните здравни разпоредби

1.Защо са тези неофициални въпроси и отговори?

Световната здравна организация(СЗО) публикува на своя уебсайт въпроси и отговори за предложените от нея инструменти за спешни ситуации в здравеопазването. В този документ не е направена адекватна характеристика на проектоизмененията, които носят значителни последици за основните права на човека и демократичния процес. Поради това тук предложенията и техните последици са обяснени по-подробно въз основа на проектите на СЗО, за да се подпомогне вземането на информирани решения от държавите, законодателите, избраните лица и обществеността.

2. Какво представляват МЗП (2005 г.)?

Международните здравни правила представляват правно обвързващ международен инструмент, приет съгласно член 21 от Устава на СЗО, който изисква приемане само с обикновено мнозинство от държавите-членки. Той е приет за първи път през 1951 г. и периодично е изменян. Настоящата версия е приета през 2005 г. и влиза в сила през 2007 г. Той има 196 държави – страни по него, включително 194-те държави – членки на СЗО.

Целта на МЗП (2005 г.) е да се подобри координацията на международното наблюдение и реагиране при извънредни ситуации в областта на здравеопазването, особено при пандемии, за да се „предотврати, предпази, контролира и осигури реакция на общественото здраве при международно разпространение на болести по начини, които са съизмерими и ограничени от рисковете за общественото здраве и които избягват ненужна намеса в международния трафик и търговия“.

3. Какви са задълженията на държавите – страни по Конвенцията?

МЗП (2005 г.) съдържа разпоредби и приложения с различни нива на задължения за държавите – страни по Конвенцията, които обхващат наблюдение на огнища на болести, докладване, обмен на информация и изграждане на капацитет на националните здравни органи.

В сегашния си вид разпоредбите целят зачитане на суверенитета на държавите, като оставят на държавите голяма гъвкавост, свобода на преценка и вземане на решения по отношение на огнищата, които трябва да бъдат оценени, но включват някои задължителни мерки, които трябва да бъдат предприети.

4. Какви са настоящите правомощия на СЗО съгласно МЗП (2005 г.)?

Генералният директор (ГД) на СЗО има правомощието да обявява извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение (PHEIC). СЗО е упълномощена да информира другите държави, дори и без съгласието на засегнатата държава, и да свика Комитета за извънредни ситуации. Въпреки че пандемиите в исторически план са рядкост, това правомощие е използвано 3 пъти от 2020 г. насам, по отношение на SARS-CoV-2, Mpox (бивша маймунска едра шарка) и Ебола.

Генералният директор има правомощието да отправя временни препоръки към държавите в рамките на PHIEC по отношение на лица, товари, контейнери, транспортни средства, стоки и пощенски пратки. Те включват ограничителни мерки, като затваряне на граници, принудителна карантина на хора, задължителни медицински прегледи, изследвания и ваксинация, проследяване на контакти и скрининг (чл. 18). На СЗО е възложено също така да изготвя „постоянни препоръки за подходящи здравни мерки“, за да се осигури по-добро прилагане на регламентите (чл. 16).

5. Задължителни ли са настоящите временни и постоянни препоръки на СЗО?

Не. тези препоръки са необвързващи съвети (чл. 1), което означава, че държавите могат да изберат да не ги следват без последствия. Това беше изискано от държавите, които приеха МЗП (2005 г.), като средство за запазване на суверенитета им срещу потенциални злоупотреби с власт от страна на неизбрани международни служители.

6. Защо се предлагат изменения?

Бяха изтъкнати аргументи, че измененията на МЗП са необходими поради нарастващия риск от пандемия, но както съобщава СЗО, те са исторически необосновани, тъй като смъртността е намаляла през последните 120 години с появата на антибиотиците, по-добрите медицински грижи и по-добрите условия на живот.

По подобен начин аргументите, че взаимодействието между хората и животните се увеличава, са несъвместими с постоянната загуба на местообитания и биоразнообразие и с намаления брой на хората, които живеят в близък и продължителен контакт със селскостопански или диви животни.

Частните инвеститори и търговските интереси стават все по-значими при финансирането на СЗО, като както частното, така и държавното финансиране вече е „специфично“, което означава, че финансиращите органи решават как СЗО ще изразходва предоставените средства. Фармацевтичната индустрия, която доминира в корпоративното финансиране, както и основните частни спонсори, са натрупали значително богатство чрез реакцията на Ковид-19. Тези спонсори ръководят и паралелни организации, фокусирани върху ваксините, алианса Gavi и CEPI. Двата основни държавни финансиращи органа – САЩ и Германия, имат големи инвестиции в реакции, базирани на ваксини, при спешни здравни ситуации.

СЗО също е силно повлияна от недемократични политически интереси чрез назначаването на генералния директор и висшите служители, състава на Изпълнителния съвет и ръководния орган – Световната здравна асамблея (СЗА). Следователно нейните действия и политики не се основават на подходите към правата на човека и индивидуалната свобода, които привидно са водещи за повечето конституционни демокрации.

По този начин изглежда, че търговските и други лични интереси дават значителен тласък на по-голямата централизация на контрола при извънредни ситуации в областта на здравеопазването, вероятно водени от възможността за печалба, докато приоритизирането въз основа на тежестта на заболяването и нормите за правата на човека изглежда са по-малко значими фактори.

7. Кой стои зад процеса на изменение?

Решението за стартиране на процеса на изменение е взето от Изпълнителния съвет, съставен от 34 лица от избрани държави членки, през януари 2022 г., като се твърди, че са необходими спешни действия за справяне с потенциални международни извънредни ситуации в областта на здравеопазването.

Както е обичайна практика в системата на ООН, процесът вероятно е иницииран и подкрепен от група влиятелни държави, които работят в тясно сътрудничество със секретариата на СЗО, за да постигнат желаните от тях резултати чрез междуправителствения процес. Всички предишни предложения за изменения, обсъдени и одобрени през 2022 г. от ръководния орган на СЗО – Световната здравна организация, бяха предложени от Съединените американски щати. Новите предложения призовават за по-добро спазване на МЗП, по-голям контрол от страна на СЗО и държавите върху дейностите на гражданите и съответно по-малко права на човека и свобода за хората. Това се насърчава в името на справедливостта и по-голямото благо, отразявайки политиките, прилагани в отговор на Ковид-19 срещу предишни насоки в областта на общественото здраве и нормите за правата на човека.

Част от първия набор от изменения е приет през май 2022 г. с консенсус чрез Комитет А на 75-ата сесия на Световната здравна организация, следователно без официално гласуване. Тези изменения, които ще влязат в сила след две години (2024 г.), ще намалят периода за отхвърляне и резервиране на (бъдещи) изменения на МЗП от 18 на 10 месеца.

8. Какво се предлага за намаляване на държавния и индивидуалния суверенитет?

Няколко предложения целят разширяване на целта и обхвата на МЗП до „всички рискове, които могат да повлияят на общественото здраве“ (изменение на чл. 2). Необвързващите препоръки ще станат задължителни (изменения на чл. 1 и нов чл. 13А).

Много от предложенията имат за цел да намалят суверенитета на държавите и да дадат на служителите на СЗО (генерален директор, регионални директори, технически персонал) нови и широки правомощия, включително издаването на задължителни препоръки. Държавите, които не отхвърлят измененията, „се задължават“ да следват препоръките на ГД (чл. 13А). Те са придружени от предложения за създаване на по-широка бюрокрация в областта на общественото здраве на национално, регионално и международно равнище, както и на нови структури и платформи, които да наблюдават и гарантират спазването на препоръките от страна на държавите.

Съгласно настоящите предложения притежателите на интелектуална собственост ще бъдат принудени да се откажат от изключителните си права при пандемии, когато СЗО прилага своя „механизъм за разпределение„, целящ да осигури достъп до медицински консумативи, справедлив според вижданията на СЗО (нов чл. 13А).

Ако бъде приет, ГД на СЗО ще може да диктува ограничения и други мерки по всяко време за всеки потенциален риск.

Свободата на обсъждане и противопоставяне на препоръките на СЗО също ще бъде ограничена. Предложенията призовават СЗО и държавите да се противопоставят на дезинформацията (изменение на чл. 44, параграф 2), като се изхожда от предположението, че научните знания и коректността в областта на общественото здраве произтичат по-скоро от една организация и сътрудничещите с нея, отколкото от непрекъснат отворен процес на проучване и обсъждане.

9. Кои настоящи незадължителни препоръки ще станат задължителни?

Постоянните препоръки и временните препоръки, които понастоящем са просто съвети на СЗО и не са задължителни, ще станат задължителни (чл. 1 и 13А). Постоянните препоръки ще включват и тези „относно достъпа и наличността на здравни продукти, технологии и ноу-хау, включително механизъм за разпределяне на справедлив и равноправен достъп до тях“ (изменение на чл. 16), което предполага задължително заявяване и прехвърляне на здравни продукти по искане на СЗО.

Понастоящем държавите могат да оценяват събитията в областта на общественото здраве и да решават какви мерки и политики да предприемат. Съгласно новите предложения СЗО може да обяви извънредна ситуация, включително и за обикновени потенциални заплахи, без съгласието на държавата, и да диктува мерките в областта на общественото здраве, които трябва да се следват (изменение на чл. 12, нов чл. 13А).

Препоръките (чл. 18.1) по отношение на лицата включват:

  • преглед на историята на пътуванията в засегнатите райони;
  • преглед на доказателствата за медицински преглед и всички лабораторни анализи;
  • изискване на медицински преглед;
  • преглед на доказателства за ваксинация или друга профилактика;
  • изискване на ваксинация или друга профилактика;
  • поставяне на подозрителните лица под наблюдение на общественото здраве;
  • прилагане на карантина или други здравни мерки по отношение на съмнителните лица;
  • прилагане на изолация и лечение на засегнатите лица;
  • проследяване на контактите на съмнителни или засегнати лица;
  • отказват влизането на заподозрени и засегнати лица;
  • отказват влизането на неподозирани лица в засегнатите райони; и
  • осъществяване на проверка при напускане на засегнатите райони и/или ограничения за лицата.

Предлагат се нови механизми за съответствие (универсален периодичен преглед на здравето, „засилен механизъм за преглед на МЗП“) и органи (Комитет за прилагане, Комитет за съответствие), за да се гарантира спазването от страна на държавата (съответно изменение на чл. 5.1, нов чл. 53А и нова глава IV).

10. Какъв е графикът?

Процесът на изменение е в ръцете на работна група на СЗО (WGIHR), натоварена със задачата да рационализира, прегледа и договори резултат по отношение на повече от 300 предложени изменения. Беше обявено, че WGIHR ще представи окончателния текст за разглеждане на 77-ата Световна здравна асамблея през май 2024 г. Ако бъде приет (изисква се съгласието на 50 % от присъстващите), държавите ще разполагат с 10 месеца за отхвърляне, след което той ще влезе в сила за неотхвърлилите го държави 2 месеца по-късно.

11. Доколко е вероятно тези изменения да бъдат приети?

Ако бъдат подложени на гласуване, за приемането им е необходимо само обикновено мнозинство от присъстващите и гласуващи държави в 194-та Световна здравна асамблея (но за Договора за пандемиите ще е необходимо мнозинство от две трети). Като алтернатива може да се възложи на комитет на Асамблеята да води преговори и просто да се постигне консенсус.

Изглежда, че всеки от тези начини ще доведе до приемане. За да се предотврати това, мнозинството от присъстващите държави ще трябва активно да гласуват против тях. Сред делегациите на държавите членки не се забелязват особени разногласия, но е вероятно някои формулировки да бъдат прецизирани, а някои изменения да не бъдат подложени на гласуване през 2024 г.

12. Как ще се отрази това на обикновените хора?

Ако измененията бъдат приети, на хората ще бъдат налагани мерки за блокиране, затваряне на граници, карантина, тестване и ваксинация от служители на СЗО в централата (Женева, Швейцария) или в регионален офис на СЗО (изменение на чл. 18). Такива мандати засягат правата на личен и телесен суверенитет, включително правото на избор на медицинско лечение, правата на работа, образование, пътуване и следване на културни, семейни и религиозни практики. Опитът от реакцията на Ковид-19 показва, че тези ограничения вероятно ще бъдат прилагани независимо от индивидуалния риск, включително въвеждането на масова ваксинация независимо от индивидуалния риск или предишното излагане на болестта.

Тези мерки ще се отразят негативно на националните икономики чрез затваряне на граници, ограничения на търговията и прекъсване на линиите за доставки. Намаляването на международната търговия и туризма, които са основен фактор за много по-малки икономики с нисък БВП, ще влоши положението. Увеличаването на бедността се свързва с намаляване на продължителността на живота, и по-специално с по-висока детска смъртност в страните с ниски доходи.

Новите изменения могат да се използват за обосноваване на приемането на закони и подзаконови актове, криминализиращи дезинформацията, като се позовават на информация и мнение, противоречащи на тези на СЗО (изменение на чл. 44).

13. Доколко е вероятно СЗО да приеме тези изисквания?

В средата на 2022 г. Генералната дирекция обяви PHEIC за маймунска едра шарка, противно на съветите на Комитета за извънредни ситуации и след като само 5 души бяха починали в световен мащаб, в рамките на много ясно определена демографска група. Декларацията остана в сила до май 2023 г., въпреки че в световен мащаб починаха само 140 души.

Епидемията от Ковид-19 PHEIC продължи повече от 3 години, въпреки че смъртността беше силно ограничена до възрастните хора с определени съпътстващи заболявания, слединфекциозният имунитет се оказа силно защитен в рамките на първата година, а смъртността от инфекцията на глобално ниво беше почти еквивалентна на тази от грип. Предложеният пандемичен договор, придружаващ измененията на МЗП, въвежда концепцията за “ едно здраве“, като разширява потенциалните заплахи до всяка потенциална промяна в биосферата, която може да повлияе на човешкото здраве и благосъстояние, докато измененията на МЗП подчертават включването на „потенциална“ вреда, а не на доказана вреда, което предоставя много широк обхват за обосноваване на PHEIC.

Изявленията на СЗО относно потенциалната заплаха от „следваща пандемия “ не съответстват на собствените ѝ исторически данни относно рядкостта на пандемиите. Значителни търговски и частни интереси, които са спечелили от реакцията на Ковид-19, също така са силно ангажирани в програмата за спешни здравни ситуации и са преки спонсори на дейностите на СЗО за реагиране при епидемии.

Ето защо изглежда много вероятно обявяването на PHEIC да се налага все по-често през следващите години, тъй като тези обявявания ще осигурят ясна полза за онези, които влияят на процеса.

14. Какво представлява проектът на Договора за пандемията?

Успоредно с този процес се подготвя пандемичен договор или „споразумение“(CA+ ) със сходни мотиви и вероятно от същата група държави. Беше обявен и същият график. За разлика от предложените изменения, които могат да бъдат одобрени с обикновено мнозинство или с консенсус, договорът вероятно ще изисква съгласието на поне две трети от присъстващите и гласуващи държави членки. След това тридесет държави трябва да го ратифицират и той може да влезе в сила 30 дни по-късно. Някои разпоредби могат да влязат в сила и по-рано.

15. Оправдана ли е готовността за пандемия?

Пандемиите са играли важна роля в човешката история. В миналото повечето от тях са се дължали на бактериални инфекции, често изострени от лоши санитарни условия. Тези пандемии вече са лесно контролируеми. Смята се, че при последната тежка пандемия – испанския грип (инфлуенца) от 1918-19 г., повечето смъртни случаи са настъпили вследствие на вторични бактериални инфекции, които сега се лекуват с антибиотици. СЗО регистрира грипни пандемии само 3 пъти през следващите 100 години, като при всяка от тях са умирали много по-малко хора, отколкото понастоящем умират годишно от туберкулоза. Трудно е да се оцени смъртността при епидемията от Ковид-19, тъй като определенията и отчитането варират, средната възраст на свързаните със смъртта случаи е над 75 години, а реакцията на общественото здравеопазване повишава смъртността от други заболявания.

По-голямата част от смъртността от Ковид-19 е свързана с тежки съпътстващи заболявания, особено такива, свързани с метаболитния синдром, като диабет, захарен диабет и затлъстяване. До една трета от смъртните случаи, свързани с Ковид, са били свързани и с нарушен имунитет поради недостиг на витамин D и други микроелементи.

Следователно пандемиите са редки и със сравнително ниска здравна тежест в съвременната епоха, особено в сравнение с нарастващата тежест на метаболитните заболявания и ендемичните инфекциозни заболявания в страните с по-ниски доходи. Подготвеността по отношение на намаляването на смъртността вероятно се постига най-добре чрез справяне с основните нарушения на вродения имунитет, включително недостиг на микроелементи и витамини, метаболитни заболявания и евентуално заболявания, свързани със стреса.

Такива подходи също така водят до ясни ползи за здравето между избухването на инфекциозни заболявания. Както беше демонстрирано чрез реакцията на Ковид-19, много е съмнително дали наблюдението, затварянето на граници, ограниченията на дейността и масовото ваксиниране подобряват резултатите, докато в други области те имат големи разходи, особено за хората с по-ниски доходи. Това беше в основата на съвета на СЗО срещу затварянето на граници и други мерки от типа „блокиране“ в насоките за пандемичен грип за 2019 г.

16. Какво можете да направите?

За да оценим последиците от това, докъде се стремят да ни отведат измененията на МЗП и придружаващият ги пандемичен договор, трябва да се отдръпнем и да зададем още няколко основни въпроса:

Това прилича ли на равенство и демократичен процес или на тоталитаризъм?

Трябва ли служителите на СЗО да имат правомощия да обявяват извънредно положение във вашата страна и да диктуват мерки? Влияят ли на това техните постижения в управлението на неотдавнашни епидемии, както и конфликтите на интереси и политическите пристрастия на структурите, които ги финансират и ръководят?

Искаме ли общество, което може да бъде затворено по всяко време от безотговорни хора, които могат да наложат на нас и децата ни да се подлагаме на ежеседмични тестове и редовни ваксини, за да можем да отидем в парка?

Защо е необходимо спешно да се намали свободата ни на действие и изразяване сега, заради предполагаеми извънредни ситуации, които са исторически редки? Това по-добър и необходим подход към живота ли е в сравнение с този, който се прилагаше през последните 100 години?

Каним ви да се запознаете с този въпрос и да си съставите собствено мнение.

Насърчаваме ви да споделите опасенията си с избраните от вас представители, местните лидери и хората около вас.

Всички ще се радваме, ако се присъедините към глобалната загриженост по отношение на този процес по какъвто и да е начин. Това включва насърчаване на открита дискусия със съседи и приятели.

Свободата не е нещо, което някой ви дава, тя е ваше изконно право. Но историята ни показва, че тя също така лесно се краде.

СЗО се е превърнала в инструмент на онези, които биха искали да ни манипулират в името на алчността и личните си интереси. В предишни епохи хората са се изправяли срещу онези, които са се опитвали да ги експлоатират и поробят, отвоювали са правата си и са спасили обществото за своите деца. Това, с което се сблъскваме, не е нещо ново; обществото периодично се изправя пред такива предизвикателства и ги преодолява.

Препоръчителна литература

Уебсайт на СЗО:

Член по член на предложените изменения на Международните здравни правила (2005 г.), представени в съответствие с решение WHA75(9) (2022 г.)

Избрани коментари:

Предложените изменения на международните здравни разпоредби: Анализ

Първоначално публикувано от Brownstone Institute

Suggest a correction

Подобни статии