Договорът на СЗО за пандемията е „посегателство върху нашите свободи“

Британски депутат предупреди, че предложеният договор на Световната здравна организация (СЗО) за превенция и готовност за пандемии представлява „посегателство върху нашите свободи“ и ще създаде „огромен механизъм за наблюдение на общественото здраве“.

В понеделник депутатите обсъждаха дали правителството трябва да проведе референдум относно участието на Обединеното кралство в договора на СЗО за пандемиите (pdf).

Дебатът беше предизвикан от петиция по темата, която събра над 156 000 подписа.

През 2021 г. световните лидери отправиха „спешен призив“ за сключване на международен пандемичен договор, който беше подписан от бившия министър-председател Борис Джонсън.

От СЗО заявиха, че подобна мярка би била сигнал за „политически действия на високо равнище, необходими за предпазване на света от бъдещи здравни кризи“.

Нов международен договор

Договорът обаче беше посрещнат с подозрение и загриженост от някои, които смятат, че той ще даде повече правомощия и суверенитет на СЗО.

Откривайки дебата, депутатът от Консервативната партия Ник Флетчър заяви, че „има стремеж СЗО да получи полицейски правомощия по отношение на реакциите при пандемии и нашето правителство трябва сериозно да разгледа този въпрос“.

Депутатът от Консервативната партия Дани Крюгер заяви, че по време на пандемията COVID-19 е имало „прекомерно глобално сътрудничество и недостатъчна независимост, и със сигурност недостатъчен парламентарен контрол“.

„Оспорвам предложените разпоредби и договор, защото те са напълно и фундаментално погрешни и представляват посегателство върху нашите свободи“, каза той.

Крюгер спомена, че е работил с кампанийната група UsForThem, която е представлявала деца и млади хора по време на блокирането на COVID-19, която „сега е много загрижена за това какво може да означава предложението на СЗО за най-уязвимите хора в нашето общество“.

Крюгер заяви, че „се нуждаем от сътрудничество и стратегическа визия, но не, не се нуждаем от все по-централизирани решения“.

Той твърди, че в регламентите се предлага „създаването на огромен механизъм за наблюдение на общественото здраве за сметка на публичните средства“.

„Ако може да се съди по самата СЗО, тя ще бъде финансирана в значителна степен от фармацевтичната индустрия“, добави той.

Според него това „е равносилно на огромно прехвърляне на власт на СЗО“.

Той заяви, че някои от тези нови разпоредби ще включват даване на възможност за правно обвързващи задължения на държавите да възлагат финансови вноски за финансиране на дейности за реагиране при пандемии.

Тези разпоредби биха могли „да отменят националните процеси за одобрение на безопасността на ваксините, терапиите на генна основа, медицинските изделия и диагностиката“, каза той.

Правомощия на СЗО

Крюгер заяви също, че правомощията на СЗО „потенциално“ ще се разширят до издаване на заповеди на държавите да затварят граници, да ограничават пътуванията, да проследяват контакти и да отказват влизане в държави.

Той заяви, че това може да доведе до принудително поставяне под карантина, медицински прегледи, доказване на ваксинация и „принудително лечение на лица“.

„Тези правомощия могат да се използват не само когато вече е обявена пандемия; СЗО претендира за тези правомощия, когато просто има потенциал за такава извънредна ситуация“, каза той.

Независимият депутат Андрю Бриджен заяви, че е „наистина притеснен дали колегите действително са прочели договора“.

„Защото е ясно, че когато чрез изменение извадим думите „необвързващ“, той става задължителен. Това са обвързващи договори: ако не направим нищо, те са задължителни, правно обвързващи за всички държави“, каза той.

Депутатът от Лейбъристката партия Джон Спелър заяви, че в Съединените щати има „отровна помийна яма на дясната екосистема на теоретиците на конспирацията“ и че „вече имаме международни органи, които се занимават с някои въпроси“.

„Аз съм огромен поддръжник на съюза ни със САЩ, но в него има ужасяваща субкултура на тези, които живеят с теории на конспирацията“, добави той.

Спелър заяви, че договорите са „част от взаимодействието със света, освен ако не искаме да бъдем като Северна Корея и да водим политика за отшелници“.

„Това, което виждаме, е свръхреакция и истерия“, добави той.

„Противоположно на това, което е необходимо“

Алън Милър, съосновател на Декларацията „Заедно“, който се е борил за граждански свободи по време на блокирането на COVID-19, заяви по електронната поща пред The Epoch Times, че националните държави „трябва демократично да решат какво е необходимо“.

„Идеята, че поправките в готовността за пандемия, прокарвани от Световната здравна организация – известни като Международни здравни правила – трябва да се превърнат в позиция на всички национални държави, е повече от смешна. Националните държави трябва демократично да решат какво е необходимо“, каза той.

„Във Великобритания имахме напълно адекватна стратегия за готовност за пандемии, но тя беше изхвърлена, за да се наложат вредни ненужни забрани и ограничения, от които всички ние все още страдаме“, добави той.

Милър заяви, че макар държавите да трябва да ратифицират всички изменения, „фактът, че един човек може да прецени какво е „необходимо“ в СЗО и в следващия момент това да е навсякъде, е обратното на това, което е необходимо“.

„В „Заедно“ ще продължим да настояваме за анализ на разходите и ползите за всички мерки, парламентарен контрол, прозрачност, както и обществеността да бъде в центъра на нещата, включително свободно да обсъжда и критикува неща“, добави той.

Моли Кингсли, съосновател на UsForThem, заяви по електронната поща пред The Epoch Times: „Депутатите, които се оттеглят към изреждане на минали постижения на СЗО в несвързани области, като същевременно хвърлят кал върху тези, които задават предизвикателни въпроси, изглежда са слепи за променящия се характер на финансирането и конфликтите на СЗО.“

През март правителството заяви, че позицията на Обединеното кралство по точното съдържание на договора „предстои да се види в хода на преговорите“.

Първоначално публикувано от Epoch Times

Suggest a correction