Новата политическа декларация на ООН за превенция, готовност и реакция при пандемии
На 20 септември нашите представители на заседанието на ООН ще подпишат декларация, озаглавена: „Политическа декларация от срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН за превенция, готовност и реакция при пандемии“.
Подписването беше обявено като „процедура на мълчаливо съгласие“, което означава, че държавите, които не са отговорили, ще се считат за поддръжници на текста. Документът представя нов политически курс за управление на населението в случаите, в които Световната здравна организация (СЗО), здравното звено на ООН, обяви бъдещ вариант на вирус за „извънредна ситуация от международно значение, свързана с общественото здраве“.
През 2019 г. СЗО отбеляза, че пандемиите са рядкост и са незначителни по отношение на общата смъртност през последното столетие. След това решава, че нормалното дотогава население през 2019 г. просто не е било запознато с предстоящото унищожение. Сега СЗО и цялата система на ООН смятат пандемиите за екзистенциална и непосредствена заплаха. Това е важно, защото:
- Тези организации искат много повече пари, отколкото се изразходват за която и да е друга международна здравна програма (вашите пари);
- Това ще донесе огромно богатство на някои хора, които понастоящем работят в тясно сътрудничество със СЗО и ООН;
- Правомощията, поискани от вашето правителство, ще наложат отново същите мерки, причинили съвсем наскоро най-големия ръст на бедността и заболяванията, на който сме свидетели през живота ни; и
- Логично е, че пандемиите ще зачестят само ако някой възнамерява да ускори редовната им поява (затова трябва да се запитаме какво точно се случва).
Служителите, които изготвиха тази декларация, го направиха, защото просто си вършеха работата. Беше им платено да напишат текст, който е очевидно противоречив, понякога погрешен и често доста безсмислен. Те са част от една бързо разрастваща се индустрия и декларацията има за цел да оправдае този растеж и съпътстващата го централизация на властта. Документът почти със сигурност ще бъде съгласуван с вашите правителства, защото, честно казано, именно там можем да намерим набиращата скорост и парите.
Макар че тринадесетте страници на декларацията ни предлагат пълен хаос по отношение на действителността и фарса, те не са нещо нетипично за последните документи на ООН. Хората в организацията са обучени да използват активиращи думи, лозунги и пропагандни теми (например „справедливост“, „овластяване на всички жени и момичета“, „достъп до образование“, „центрове за трансфер на технологии“), на които никой не би могъл да се противопостави, без да рискува да бъде обявен за „отрицател“, крайно десен или колониалист.
Декларацията трябва да се чете в контекста на продукта, изготвен от тези институции и техните служители. Трудно е да се обобщи такъв сбор от думи от речника на политическото дясно пространство, целящи да забулят действителността, но се надяваме, че това кратко резюме ще подтикне към размисъл. Порочността не е грешка, а целенасочена измама, затова трябва ясно да ги разграничаваме.
Тъмни машинации под воал от светлина
Събрани заедно, следващите два откъса обобщават вътрешното противоречие на програмата на декларацията и нейното смайващо безсрамие и липса на съпричастност:
„Във връзка с горното ние:
PP3: Признаваме също така необходимостта от преодоляване на несправедливостта и неравнопоставеността в здравеопазването в самите държави и между тях…
ПП5: Признаваме, че заболяванията, смъртността, социално-икономическите сътресения и поражения, причинени от пандемията от COVID-19…“
„Признаването“ на пораженията е важно. Коронавирусът SARS-COV-2 се свързва със смъртност предимно в богатите държави, където средната възраст на смъртните случаи, свързани с COVID, е между 75 и 85 години. Почти всички от тези хора са имали значителни съпътстващи заболявания като затлъстяване и диабет, което означава, че продължителността на живота им вече е била ограничена. Хората със значителен принос за икономическото здраве са били с много нисък риск – профил, известен в началото на 2020 г.
Следователно тези три години на социално-икономически срив трябва да се дължат в преобладаващата си част на реакцията. Вирусът не е довел до глад на хората, както искат да ни убедят авторите на декларацията. В началото на 2020 г. СЗО и други организации прогнозираха влошаване на контрола върху заболяванията, увеличаване на случаите на малария, туберкулоза, ХИВ/СПИН и недохранване. Икономическите сътресения в страните с ниски доходи водят най-вече до по-голям брой смъртни случаи сред децата и новородените.
В западните страни смъртността при възрастните се е повишила, както се очаква, когато скринингът за рак и сърдечни заболявания намалява, а бедността и стресът се увеличават. Знаейки това, СЗО призова в края на 2019 г. „в никакъв случай“ да не се налагат ограничителни мерки за пандемичния грип. В началото на 2020 г., под влиянието на своите спонсори, те обаче се застъпват за същите мерки за COVID-19. Декларацията обаче не съдържа и нотка на разкаяние или покаяние.
Необезпокоявана от това противоречие, в декларацията COVID-19 продължава да се описва като „едно от най-големите предизвикателства“ в историята на ООН (PP6) и се отбелязва, че по някакъв начин тази пандемия е довела до „увеличаване на бедността във всичките ѝ форми и измерения, включително на крайната бедност…“. Всъщност в декларацията се признава, че това е причинило:
„…(а) отрицателно въздействие върху справедливостта, човешкото и икономическото развитие във всички сфери на обществото, както и върху глобалните хуманитарни нужди, равенството между половете и овластяването на всички жени и момичета, упражняването на правата на човека, средствата за препитание, продоволствената сигурност и изхранването, образованието, срив в икономиките, веригите за доставки, търговията, обществата и околната среда в самите държави и помежду им, което води до обрат на трудно постигнатите успехи в развитието и възпрепятства напредъка…“ (PP6)
За да повторим очевидното, това не се случва заради вирус, който покосява болни възрастни хора. Това се случва, когато на децата и на продуктивните възрастни се забранява да ходят на училище, да работят, да се грижат за здравето си и да участват в пазарите на стоки и услуги. Неизбежно се стига до икономическа, социална и здравна катастрофа, която нанася непропорционални щети на по-бедните хора и на държавите с ниски доходи, които удобно се намират далеч от залите в Женева и Ню Йорк.
Не, не всички бяхме засегнати по един и същ начин.
Не всички бяха подложени на отрицателно въздействие от тази катастрофа. Хората и корпорациите, които спонсорират голяма част от работата на СЗО в областта на извънредните ситуации в здравеопазването, както и тази на сродните ѝ организации като CEPI, Gavi и Unitaid, процъфтяха, следвайки политиките, за които се застъпваха толкова силно. Софтуерните и фармацевтичните компании реализираха безпрецедентно високи печалби на фона на масовото обедняване. Международните агенции също спечелиха; строителството и набирането на персонал в Женева отбелязаха сериозен ръст. За някои филантропският капитализъм доведе до добри резултати.
Основната цел на декларацията е да се подкрепят предложените от СЗО изменения на Международните здравни правила (МЗП) и Договора (PP26), които са ключови, за да се гарантира, че вирусните епидемии, които имат толкова малко въздействие, ще продължат да бъдат високодоходни. В подкрепа на това се иска ново финансиране в размер на допълнителни 10 млрд. долара годишно (PP29). Има причина повечето държави да имат закони срещу измамите. ООН и нейните агенции, за щастие на техните служителите, са извън всякаква национална юрисдикция.
Въз основа на оценките на техните спонсори, служителите на тези агенции вършат добре работата си. За останалата част от човечеството работата им е истинско бедствие. През 2019 г. те призоваха никога да не се налагат ограничения на свободата на движение, а след това прекараха 2020 г. в защита на ограничителните мерки и мандатите отгоре надолу. В продължение на три години те театрално се преструваха, че не съществуват десетилетия знания за имунитета, здравната и социално-икономическа тежест на заболяванията и връзката между бедността и смъртността.
Сега тези хора написаха новата декларация на ООН, за да финансират допълнително своята индустрия чрез данъкоплатците, чиито джобове изпразниха. Някога задачата на ООН беше да служи на огромното население по целия свят, особено на бедните и уязвимите, но визията на ООН беше погълната от публично-частните партньорства, очарованието на Давос и увлечението по богатите.
Когато думите прикриват действията
Въпреки че в декларацията се подчертава значението на образованието на децата по време на пандемии (PP23), същите тези организации подкрепиха закриването на училищата за стотици милиони деца, изложени на минимален риск от COVID-19. Сред тях са още няколко милиона момичета, които са подложени на нощни изнасилвания като малолетни съпруги, а други – на детски труд. Жените и момичетата бяха непропорционално отстранени от образование и от работа. Никой не ги попита дали подкрепят тези политики!
Момичетата са жертва на всекидневно изнасилване, защото хората, на които им се плаща да прилагат тези политики, го направиха. Те знаят за противоречието и за вредата. Но това е работа като много други. Единствените необичайни аспекти от гледна точка на бизнеса са абсолютната аморалност и липсата на съпричастност, които трябва да се проявят, за да се постигне отличен резултат в него.
За да оправдае съсипването на живота на африканските деца, ООН твърди, че на континента има „над 100 големи извънредни ситуации в областта на общественото здраве годишно“ (OP4). Африка е подложена на нарастваща тежест от ендемични заболявания, която е в пъти по-голяма от смъртността от подобни епидемии – над половин милион деца умират всяка година от малария (този брой се увеличи вследствие на ограничителните мерки заради COVID-19) и подобна тежест, свързана с туберкулозата и ХИВ. За разлика от тях, общият брой на смъртните случаи от COVID-19, регистрирани в Африка през последните 3 години, е едва 256 000 души. Епидемията от ебола в Западна Африка през 2015 г., най-голямата подобна неотдавнашна извънредна ситуация преди COVID-19, доведе до смъртта на 11 300 души. При MERS и SARS1 в световен мащаб са загинали по по-малко от 1000 души. Въпреки това предизвиканата бедност причинява глад, увеличава детската смъртност и разрушава системите на здравеопазването – дали това е извънредната ситуация в здравеопазването, която ООН има предвид? Или те просто си измислят?
Чрез измененията на МЗП тези агенции ще координират ограничителните мерки, затварянето на границите, задължителните медицински прегледи и ваксинирането на вас и вашето семейство. Техните спонсори от фармацевтичния сектор основателно очакват да спечелят още няколкостотин милиарда долара от тези действия, така че можем да сме сигурни, че ще бъдат обявявани извънредни ситуации. Като заявяват, че само в Африка възникват по 100 такива годишно, те сигнализират как ще бъдат използвани тези нови правомощия. От нас се очаква да повярваме, че живеем в свят, в който само отказът от нашите права и суверенитет в името на обогатяването на други може да ни донесе спасение.
ООН и СЗО признават, че ще има хора, които ще поставят под въпрос тази нелогичност. В PP35 те характеризират този скептицизъм като:
„свързана със здравето невярна информация, дезинформация, език на омразата и стигматизация.“
Наскоро СЗО публично окачестви хората, които обсъждат неблагоприятните ефекти от ваксините срещу COVID и поставят под въпрос политиките на СЗО, като „крайно десни“, „антинаучни агресори“ и „убийствена сила“. Това е ненормално. Това е очерняне и език на омразата, които използват фашистките режими. Читателят трябва да реши дали такава организация трябва да контролира свободата на изразяване и да решава какво представлява истината.
Няма полза да поместваме тук подробности от всичките 13 страници с терминологията на десницата, противоречия и заблуди. Подобна реторика ще откриете и в други документи на ООН и СЗО, особено по отношение на готовността за пандемии. Прямото говорене противоречи на бизнес изискванията. Въпреки това първият параграф от „Призива за действие“ на декларацията задава тона:
„Затова ние се ангажираме да увеличим усилията си за подобряване на превенцията, готовността и реакцията при пандемии и да продължим да изпълняваме следните действия и изразяваме твърдата си решимост да:
ОП1. Укрепваме регионалното и международното сътрудничество, многостранността, глобалната солидарност, координацията и управлението на най-високо политическо равнище и във всички съответни сектори, с решимост да се преодолеят неравенствата и да се осигури устойчив, достъпен, справедлив, равноправен, ефективен, ефикасен и навременен достъп до медицински контрамерки, включително ваксини, диагностични средства, терапевтични средства и други здравни продукти, за да се гарантира внимание на високо равнище чрез многосекторен подход за превенция, подготовка и реакция при пандемии и други извънредни ситуации в областта на здравеопазването, особено в развиващите се държави.“
Следват още 48. Платили сте данъци, за да може някой да напише това!
Онези милиони момичета, които страдат всяка нощ, стотиците милиони деца, чието бъдеще беше откраднато, майките на починалите от малария деца и всички, които страдат под нарастващото бреме на бедността и неравенството, отприщени от този фарс, гледат. Декларацията, както и МЗП и договорът на СЗО, които тя подкрепя, очакват подписите на правителствата, които претендират да ни представляват.
Първоначално публикувано от Brownstone Institute.
Suggest a correction
