Ехокамерите на общественото здраве

Някои от читателите може би си спомнят за изявленията на британския министър-председател Борис Джонсън през август относно борбата с дезинформацията за ваксините. Опитах се да помогна, като прегледах уебстраницата на нашата Национална здравна служба „Ваксините са безопасни и важни“. Може да се каже, че администраторите на уебсайта бяха напълно любезни, но препратиха коментарите ми към „Екипа по имунология на общественото здравеопазване на Англия“, на който отне не по-малко от 106 дни, за да отговори. Очаквах нещо наистина добро, обмислени експертни отговори на всички мои критики. Това, което всъщност пристигна, бяха само линкове към други уебстраници, на които се правят подобни уклончиви изказвания. Възпроизвеждането на писмото очевидно би могло да ме подведе под драконовски санкции, но в основата си подигравката за „ехокамерите на социалните медии“ се оказва нищо друго освен проекция: всичко, което могат да направят, когато бъдат предизвикани, е да повтарят пропагандата. ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА Е ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ХАРЕСВА.

Преглед на уебстраницата на Националната здравна служба на Обединеното кралство „Защо ваксинацията е безопасна и важна“ (преглед на медиите – 30 юли 2019 г.).

Отговарям на твърденията или изявленията в този уебдокумент „Защо ваксинацията е безопасна и важна“ [1] (без да се спазва първоначалният ред на представяне).

Започвам с твърдението:

„(Ваксините) не претоварват и не отслабват имунната система – безопасно е да се поставят на децата няколко ваксини наведнъж и това намалява броя на инжекциите, от които се нуждаят“

Не е ясно каква е доказателствената основа на това твърдение. По-рано поне британските здравни служители охотно цитираха статията на Offit et al (2002 г.), която абсурдно предполагаше, че едно бебе може да издържи на 10 000 ваксини наведнъж. Колкото и да е пресилено, това се основаваше на теоретично твърдение за рутинно излагане на антигени от околната среда. Очевидно е, че някои експозиции на околната среда са по-опасни от други, иначе хората изобщо не биха били изложени на риск от инфекциозни заболявания, но основата на експозицията чрез ваксинация е различна (инжектирана) и включва адюванти, така че може би изобщо не е уместно да се говори за броя на антигените (както в случая с Offit). През август 2004 г. д-р Солсбъри разграничи в едно електронно писмо до мен повишения риск от нежелани реакции при удължен график от „претоварването“, което поражда въпроса какво се има предвид под „претоварване“ и какво се предполага, че хората разбират под подобно твърдение. Статията на Aaby et al (2012 г.) е озаглавена „Vaccine programmes must consider their effect on general resistance“ (Програмите за ваксини трябва да отчитат ефекта си върху общата резистентност), което очевидно е предупреждение, че няма такъв празен чек за разширяване на графика. Обхванах тази тема в публикуваното си изложение към разследването на Комисията по здравеопазване и социални грижи към Камарата на общините относно антимикробната резистентност миналата година [2]. НЗС трябва да изясни какво има предвид, но и да посочи каква е доказателствената основа на това твърдение.

Друго твърдение очевидно противоречи на тезата, че има нещо изначално безопасно във ваксинирането:

„(Ваксините) се тестват за безопасност в продължение на години, преди да бъдат въведени – те също така се наблюдават за всякакви странични ефекти“

Това засяга реалността, че ваксините са промишлени продукти, които могат да причинят вреда. Напоследък въпросът за това колко добре или задълбочено се тестват ваксините за безопасност преди пускането им на пазара се разглежда внимателно. На хората се обяснява (например по биология в GCSE), че златният стандарт за научно изпитване на продукти е двойно сляпо плацебо изпитване, но изглежда, че при ваксините рутинно се прилага по-нисък стандарт. В писмо на американската благотворителна организация Informed Consent Action Network до Министерството на здравеопазването на САЩ се отбелязва, че в графика на САЩ не само няма ваксини, които да са били тествани за безопасност спрямо плацебо, но и такива, които да са били тествани спрямо по-ранни продукти, които са били тествани за безопасност спрямо плацебо [3]. Кореспонденция в онлайн изданието British Medical Journal, в която участваха Хайди Ларсън от проекта „Доверие във ваксините“, Пол Офит и Стенли Плоткин, не успя да установи наличието на задълбочени тестове за безопасност преди пускането на пазара на ваксини от графика на Обединеното кралство, нито наличието на двойно слепи изпитвания за безопасност с плацебо – дори когато бяха оспорени от двама водещи учени в областта на медицината, Кристофър Ексли и Дейвид Хийли [4-6]. НЗС трябва да бъде по-ясно информирана за това какво ниво на изпитване на безопасността е било действително проведено. Твърдението, че ваксините „се тестват за безопасност в продължение на години, преди да бъдат въведени“, макар и да е обезоръжаващо неясно, не дава реална увереност.

Твърдението „те също така се наблюдават за всякакви странични ефекти“ също е проблематично и потенциално подвеждащо. На първо място, MHRA (лицензиращата агенция на Обединеното кралство) изобщо не следи активно страничните ефекти, но получава доклади за жълти карти: това е само пасивна система за докладване. Исторически погледнато, известно е, че MHRA не предприема действия по тези доклади и това беше обект на особено внимание миналата година в British Medical Journal по повод епизода със свинския грип от 2009 г., когато MHRA не успя да засече сигнали относно ваксината Pandemrix на GSK и нарколепсията, която беше установена в две скандинавски държави [7-12]. За да открие дългосрочни вреди, MHRA би трябвало също така да проследява докладите за жълти картони с пациенти след определен период от време, което не е в рамките на нейната политика. Както бе съобщено от здравната комисия на Камарата на общините през 2005 г., MHRA е в безнадеждно противоречие [13].

Изявлението:

„(ваксините) не предизвикват алергии или други заболявания…“

е несъвместимо дори с информацията в листовките на опаковките. НЗС е задължена да разяснява рисковете от медицинските интервенции на пациента или на неговите представители съгласно решението на Монтгомъри от 2015 г., което би включвало насочване на вниманието им към усложненията в листовките на ваксините [14]. Подобно общо изявление е несъвместимо с това решение, нито пък трябва да бъде в правомощията на здравните служители да решават какво трябва да се казва или не на хората.

Изявлението:

„всички настоящи доказателства ни казват, че ваксинирането е по-безопасно от неваксинирането“

е неясно и не зависи от нищо. Може да не е по-безопасно при някои хора с някои продукти при някои условия и следователно или не е вярно, или няма смисъл.

Твърдението:

„(ваксините) не съдържат живак (тиомерсал)“

трябва да бъде уточнено. В годишното писмо относно противогрипната ваксина за 2019-20 г. се посочва (стр. 15) [15]:

„Нито една от противогрипните ваксини не съдържа тиомерсал като добавен консервант“

което предполага наличието на тиомерсал при приготвянето на поне някои продукти при продължаващи намалени нива. А по-нататък в текста четем: „В края на статията е посочено, че в случай на необходимост, ако не се използва тиомерсалът, то той ще бъде използван като средство за защита:

„Ваксините понякога съдържат други съставки, които правят ваксината безопасна и по-ефективна… Няма доказателства, че някоя от тези съставки причинява вреда, когато се използва в толкова малки количества.“

Ако вземем само примера с алуминия, всъщност към настоящия момент има голяма част от научната литература, която или поставя под съмнение безопасността на алуминиевите адюванти, или дори твърди, че те са опасни. Настоящото изявление поставя НЗС в неизгодна позиция [16-24]. Или авторите не са наясно с тази развиваща се загриженост, или са я отхвърлили с лека ръка, но не е правилно или точно да се казва на обществеността, че няма доказателства. Освен това сравнението с погълнатия алуминий по връзката е неуместно и подвеждащо, тъй като дори да беше добре да се яде или пие алуминий (използваните примери), адювантните ваксини се инжектират и заобикалят храносмилателната система. Осезаемо противоречиво е и твърдението, че вещество, което присъства в достатъчни количества, за да бъде активна съставка, не би могло да представлява и риск.

Това отново е свободно формулирано твърдение:

„(ваксините) не причиняват аутизъм – проучванията не са открили доказателства за връзка между ваксината MMR и аутизма“

От една страна, очевидното заличаване на ваксините като клас с MMR е подвеждащо, докато фактът, че някои проучвания може да не са установили нещо, не е достатъчно основание да се твърди, че то не се случва. Когато миналата година поставих въпроса за доказателствената база за общата безопасност на MMR, CMO цитира само прегледа на Тейлър (2014 г.), който се ограничава до въпроса за аутизма, MMR и тимеросала – има само шест проучвания на MMR, първото от които е публикувано цели четиринадесет години след като MMR е въведена за първи път в британския график (когато въпросът вече е бил много спорен) и което може би само е затворило вратата, след като конят е бил избягал. То не дава отговор на етичния проблем за това какви доказателства са имали здравните служители, че продуктите са били безопасни към момента на въвеждането им. Всъщност знаем, че най-предпочитаният продукт за MMR през 1988 г., Pluserix на SKB, вече е бил изтеглен в Канада по това време [25, 26].

Макар че нашите здравни служители успяха да не открият връзка между промотираната от тях програма за ваксиниране и аутизма, те също така нямат обяснение за нарастването на аутизма от 0,2 % за родените през 1984-8 г. до 3,3 %, регистрирани в училищата в Северна Ирландия по-рано тази година [27, 28]: те нито са го предвидили, нито могат да го обяснят, докато всеки ден се трупат съобщения за хаос [29]. Правителството на Съединените американски щати в своята Програма за компенсиране на увреждания от ваксини обаче неколкократно признава връзката между ваксините и аутизма.

От HHS HRSA заявиха пред журналистите Шарил Аткисън и Дейвид Кърби по отделни поводи [30,31]:

„Правителството никога не е изплащало обезщетение, нито пък му е било нареждано да изплати обезщетение по дело, основано на констатацията, че аутизмът действително е причинен от ваксините. Компенсирали сме случаи, при които децата са проявявали енцефалопатия или общо мозъчно заболяване. Енцефалопатията може да бъде придружена от медицинска прогресия на редица симптоми, включително аутистично поведение, аутизъм или припадъци.“

И директорът на CDC Джули Гербердинг призна пред CNN след уреждането на спора с Хана Полинг [32]:

„Сега всички знаем, че ваксините понякога могат да предизвикат треска при децата. Така че, ако едно дете е било имунизирано, получило е температура, имало е други усложнения от ваксините. И ако е предразположено с митохондриално разстройство, то със сигурност може да отключи някакво увреждане. Някои от симптомите могат да бъдат симптоми, които имат характеристики на аутизъм…“

Разследване на съда за увреждане от ваксини в САЩ през 2011 г. открива 83 дела за обезщетение за увреждане от ваксини, в които се споменава аутизъм, но които поради това, че са запечатани, не могат да се използват като прецеденти [33]. В едно незапечатано решение, свързано с аутизма, се посочва [34]:

„Съдът е установил, горепосоченото, че АДЕМ на Бейли е както причинен фактически, така и непосредствено причинен от ваксинирането му. Добре известно е, че въпросната ваксинация може да причини АДЕМ, и Съдът установи, въз основа на пълен прочит и изслушване на релевантните факти по това дело, че тя действително е причинила АДЕМ. Нещо повече, АДЕМ на Бейли е била достатъчно тежка, за да причини трайно, остатъчно увреждане и да забави развитието му, което се вписва в общата рубрика „Первазивно изоставане в развитието“ (ПИД). Съдът констатира, че Бейли не би претърпял това забавяне, ако не беше поставена ваксината MMR, и че тази верига на причинно-следствена връзка не е твърде отдалечена, а по-скоро представлява непосредствена последователност от причини и следствия, водеща неумолимо от ваксинацията до Первазивно изоставане в развитието.“

Изявлението:

„Ако 95% от децата получат ваксината MMR, е възможно да се отървем от морбили.“

е вероятно невярно поради намаляващата ефективност на ваксината [35-45].

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Това няма за цел да бъде изчерпателен преглед на твърденията, изложени на уебстраницата. Следва да се отбележи, че макар страницата да омаловажава по-малко благоприятните обсъждания на програмата, които се намират на други места в интернет, самата тя е пълна с небрежни твърдения и слаба документация. Прочитайки я, образованата публика може да не е изцяло виновна, ако не е напълно убедена.

[1] „Защо ваксинацията е безопасна и важна“ (преглед на медиите от 30 юли 2019 г.), https://www.nhs.uk/conditions/vaccinations/why-vaccination-is-safe-and-important/

[2] Писмени свидетелства от Джон Стоун (Age of Autism), разследване на Комисията по здравеопазване и социални грижи към Камарата на общините относно антимикробната резистентност, http://data.parliament.uk/writtenevidence/committeeevidence.svc/evidencedocument/health-and-social-care-committee/antimicrobial-resistance/written/86156.pdf

[3] Писмо до Министерството на здравеопазването (секретаря Азар и изпълняващия длъжността директор Бекъм) от Мрежата за действие за информирано съгласие (Del Bigtree), https://www.icandecide.org/wp-content/uploads/2019/08/ICAN-Reply-1.pdf

[4] Кристофър Ексли, „Re: Безопасност на ваксините: Британците са по-малко скептични от европейците, но по-младите хора се нуждаят от гаранции“, https://www.bmj.com/content/365/bmj.l4291/rr-3

[5] David Healy, “Re: Безопасност на ваксините: Британците са по-малко скептични от европейците, но по-младите хора се нуждаят от гаранции“, 27 юни 2019 г.,27 юни 2019 г., https://www.bmj.com/content/365/bmj.l4291/rr-4

[6] Джон Стоун, ‘Re: Отговор на Джон Стоун (2019 юли 24)“, 29 юли 2019 г., https://www.bmj.com/content/365/bmj.l4291/rr-37

[7] Peter Doshi, „Pandemrix vaccine: why was the public not told of early warning signs?“ (Ваксината Pandemrix: защо обществеността не е била информирана за ранните предупредителни знаци?), BMJ 2018; 362 doi: https://doi.org/10.1136/bmj.k3948 (публикувано на 20 септември 2018 г.)

[8] Fiona Godlee, ‘A tale of two vaccines’ (Приказка за две ваксини), BMJ 2018; 363 doi: https://doi.org/10.1136/bmj.k4152 (Публикувано на 04 октомври 2018 г.)

[9] Wendy E Stephen, „Re: A tale of two vaccines“, 12 октомври 2109 г., https://www.bmj.com/content/363/bmj.k4152/rr-16

[10] Г-н Clifford G Miller, „Re: A tale of two vaccines – MHRA Published Incomplete ADR Data (Приказка за две ваксини – MHRA публикува непълни данни за нежелани реакции)“, 14 октомври 2018 г., https://www.bmj.com/content/363/bmj.k4152/rr-18

[11] Clifford G Miller, „Re: A tale of two vaccines – MHRA – 6 Reports of „rare“ suspected ADR in 60 days ignored“ (Приказка за две ваксини – MHRA – 6 доклада за „редки“ подозирани нежелани реакции за 60 дни са пренебрегнати), 18 октомври 2018 г., https://www.bmj.com/content/363/bmj.k4152/rr-21

[12] Clifford G Miller, „Re: A tale of two vaccines – MHRA Had 178 Pandemrix Altered Consciousness Adverse Event Reports in 67 Days“ (Приказка за две ваксини – MHRA има 178 доклада за нежелани реакции на Pandemrix с променено съзнание за 67 дни), 23 октомври 2018 г., https://www.bmj.com/content/363/bmj.k4152/rr-23

[13] „Индустрията в никакъв случай не е виновна единствено за трудностите, които описваме. Регулаторните органи и предписващите лекари също могат да бъдат критикувани. Регулаторният орган, Агенцията за регулиране на лекарствата и здравните продукти (MHRA), не е успяла да провери адекватно данните от лицензиранетои неговото наблюдение след пускане на пазара е неадекватно. Председателят на MHRA заяви, че доверието е неразделна част от ефективното регулиране, но доверието, макар и удобно, може да означава, че регулаторният процес не е достатъчно строг. Организацията е твърде близка до индустрията – близост, подкрепена от общи политически цели, съгласувани процеси, чести контакти, консултации и обмен на персонал. Притесняваме се, че доста небрежният режим се изостря от необходимостта MHRA да се конкурира с други европейски регулаторни органи за дейността по подаване на заявления за лиценз Комисия по здравеопазване към Камарата на общините, „Влиянието на фармацевтичната индустрия“, 2005 г., https://publications.parliament.uk/pa/cm200405/cmselect/cmhealth/42/42.pdf

[14] СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, Montgomery (жалбоподател) срещу Lanarkshire Health Board (ответник) (Шотландия),

https://www.supremecourt.uk/cases/docs/uksc-2013-0136-judgment.pdf

[15] https://www.england.nhs.uk/wp-content/uploads/2019/03/annual-national-flu-programme-2019-to-2020-1.pdf

[16] Jørgensen L, Gøtzsche PC, Jefferson T.’The Cochrane HPV vaccine review was incomplete and ignored important evidence of bias’ (Прегледът на Cochrane HPV ваксината беше непълен и пренебрегна важни доказателства за пристрастия), BMJ Evid Based Med. 2018 Oct;23(5):165-168. doi: 10.1136/bmjebm-2018-111012. Epub 2018 Jul 27

[17] Lars Jørgensen, Peter Doshi, Peter Gøtzsche, Tom Jefferson, „Challenges of independent assessment of potential harms of HPV vaccines“ (Предизвикателствата на независимата оценка на потенциалните вреди от HPV ваксините), BMJ 2018; 362 doi: https://doi.org/10.1136/bmj.k3694 (Публикувано на 24 септември 2018 г.)

[18] Ема Шардлоу, Матю Молд и Кристофър Ексли, „Разгадаване на загадката: изясняване на връзката между физикохимичните свойства на адювантите на алуминиева основа и техните имунологични механизми на действие“, 7 ноември 2018 г., Allergy, Asthma & Clinical Immunology201814:80 https://doi.org/10.1186/s13223-018-0305-2

[19] Lee SH, „Detection of human papillomavirus (HPV) L1 gene DNA possibly bound to particulate aluminium adjuvant in the HPV vaccine Gardasil (Откриване на ДНК на гена на човешкия папиломен вирус (HPV) L1, вероятно свързана с частици алуминиев адювант във ваксината срещу HPV Gardasil), J Inorg Biochem. 2012 Dec;117:85-92. doi: 10.1016/j.jinorgbio.2012.08.015. Epub 2012 Aug 30.

[20] Lee SH, „Melting profiles may affect detection of residual HPV L1 gene DNA fragments in Gardasil®.“ (Профилите на топене могат да повлияят на откриването на остатъчни ДНК фрагменти на HPV гена L1 във ваксината Gardasil®), Curr Med Chem. 2014 Mar;21(7):932-40.

[21] Мери Холанд, Ким Мак Розенберг и Айлин Йорио, „HPV ваксината на изпитание: В търсене на справедливост за едно предадено поколение“ с увод от Люк Монтание, Skyhorse, 2 октомври 2018 г

[22] Питър Доши, Том Джеферсън, Марк Джоунс, Кюнгван Хонг, Лариса Шамсир, Хайунг Лий, О’Марин Спенс, Флорънс Буржоа, „Призив за действие: RIAT възстановяване на непубликувана досега методика при изпитванията на ваксината Gardasil“, 11 януари 2019 г., https://www.bmj.com/content/346/bmj.f2865/rr-7

[23] Gerwyn Morris, Basant K. Puri, and Richard E. Frye, „The putative role of environmental aluminium in the development of chronic neuropathology in adults and children (Предполагаемата роля на алуминия от околната среда в развитието на хронична невропатология при възрастни и деца). Колко силни са доказателствата и какви биха могли да бъдат механизмите, които участват? Metab Brain Dis. 2017; 32(5): 1335-1355. Публикувано онлайн на 27 юли 2017 г. doi: 10.1007/s11011-017-0077-2, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5596046/

[24] Матю Молд, Доркас Умар, Андрю Кинг, Кристофър Ексли, „Aluminium in brain tissue in autism“ (Алуминий в мозъчната тъкан при аутизъм), Journal of Trace Elements in Medicine and Biology, том 46, март 2018 г., стр. 76-82, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0946672X17308763

[25] Кореспонденция на John Stone/CMO, https://www.whatdotheyknow.com/request/536265/response/1323604/attach/2/Redacted%20correspondence%20CMO%20and%20John%20Stone%20003.pdf?cookie_passthrough=1

[26] Седмичен доклад за заболяванията в Канада, 15 декември 1990 г., https://gsg.uottawa.ca/gov/Docs/CDWR%20RHMC%20Vol.16-50.pdf

[27] Metzler et al, „The mental health of children and adolescents in Great Britain“ National Statistics 1999, стр. 33 Таблица 4.1 „Преобладаване на психичните разстройства във Вликобритания“, Первазивното разстройство на развитието е включено в списъка на „по-рядко срещаните разстройства“, http://www.dawba.com/abstracts/B-CAMHS99_original_survey_report.pdf

[28] Ian Waugh, „The Prevalence of Autism (including Asperger Syndrome) in School Age Children in Northern Ireland 2019“ (Разпространението на аутизма (включително синдрома на Аспергер) при децата в училищна възраст в Северна Ирландия през 2019 г.), Дирекция „Анализ на информацията“, май 2019 г., https://www.health-ni.gov.uk/sites/default/files/publications/health/asd-children-ni-2019.pdf

[29] Chaminda Jayanetti, „Special educational needs crisis deepens as councils bust their budgets… Observer investigation reveals 30% increase in overspending against backdrop of a failure to meet demand for services“ (Кризата със специалните образователни потребности се задълбочава, тъй като съветите превишават бюджетите си… Разследването на Observer разкрива 30% ръст на преразходите на фона на неуспеха да се отговори на търсенето на услуги), Observer 18 август 2019 г., https://www.theguardian.com/education/2019/aug/18/special-educational-needs-councils-in-crisis-budget-overspends-rocket

[30] Sharyl Attkisson, „Vaccines, Autism and Brain Damage (Ваксини, аутизъм и мозъчни увреждания): Какво се крие в името?“, https://www.cbsnews.com/news/vaccines-autism-and-brain-damage-whats-in-a-name/ (изтеглено на 28 август 2018 г.)

[31] Дейвид Кърби „Нова теория за причините за аутизма“, Huffington Post 29 март 2009 г., https://www.huffpost.com/entry/vaccine-court-autism-deba_b_169673

[32] House Call with Dr. Sanjay Gupta, 29 март 2009 г., http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0803/29/hcsg.01.html

[33] Мери Холанд, Луис Конте, Робърт Краков и Лиза Колин, „Въпроси без отговор: Преглед на компенсирани случаи на мозъчно увреждане, предизвикано от ваксина“, Pace Environmental Law Review, том 28, № 2, 2011 г., https://digitalcommons.pace.edu/pelr/vol28/iss2/6/

[34] http://big.assets.huffingtonpost.com/BANKS_CASE.pdf

[35] Markowitz LE, Albrecht P, Rhodes P, Demonteverde R, Swint E, Maes EF, Powell C, Patriarca PA., „Changing levels of measles antibody titers in women and children in the United States: impact on response to vaccination“ (Променящи се нива на титри на антитела срещу морбили при жени и деца в САЩ: въздействие върху отговора на ваксинацията). Kaiser Permanente Measles Vaccine Trial Team.“, Pediatrics. 1996 Jan;97(1):53-8., https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8545224

[36] Kontio M, Jokinen S, Paunio M, Peltola H, Davidkin I, „Waning antibody levels and avidity: implications for MMR vaccine-induced protection“ (Намаляващи нива на антителата и авидитет: последици за защитата, предизвикана от ваксината MMR), Infect Dis. 2012 Nov 15;206(10):1542-8. doi: 10.1093/infdis/jis568. Epub 2012 Sep 10.

[37] Sandra Waaijenborg, Susan J. M. Hahné, Liesbeth Mollema, Gaby P. Smits, Guy A. M. Berbers, Fiona R. M. van der Klis, Hester E. de Melker, and Jacco Wallinga, „Waning of Maternal Antibodies Against Measles, Mumps, Rubella, and Varicella in Communities With Contrasting Vaccination Coverage“ (Изчезване на майчините антитела срещу морбили, паротит, рубеола и варицела в общности с контрастно ваксинационно покритие), J Infect Dis. 2013 Jul 1; 208(1): 10-16.

[38] Zhao et al, „Ниски титри на антитела срещу морбили при майки, чиито бебета са боледували от морбили преди възрастта, отговаряща на условията за ваксинация срещу морбили“ Virol J. 2010; 7: 87., публикувано онлайн на 6 май 2010 г. doi: 10.1186/1743-422X-7-87

[39] Kang et al, „An increasing, potentially measles-susceptible population over time after vaccination in Korea“ (Увеличаваща се, потенциално възприемчива към морбили популация във времето след ваксинация в Корея), VaccineVolume 35, Issue 33, 24 July 2017, Pages 4126-4132, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0264410X17308551

[40] Fiebelkorn et al, ‘Measles virus neutralizing antibody response, cell-mediated immunity, and IgG antibody avidity before and after a third dose of measles-mumps-rubella vaccine in young adults’ (Отговор на неутрализиращи антитела срещу вируса на морбили, клетъчно-медииран имунитет и активност на IgG антитела преди и след трета доза ваксина срещу морбили, паротит и рубеола при млади възрастни), J Infect Dis. 2016 Apr 1; 213(7): 1115-1123.

Публикувано онлайн 2015 Nov 23. doi: 10.1093/infdis/jiv555

[41] Paunio et al, „Secondary measles vaccine failures identified by measurement of IgG avidity: high occurrence among teenagers vaccinated at a young age“ (Вторични неуспехи на ваксината срещу морбили, идентифицирани чрез измерване на IgG авидитета: висока честота сред тийнейджъри, ваксинирани в ранна възраст), Epidemiol Infect. 2000 Apr;124(2):263-71.,https://www.bmj.com/content/365/bmj.l2359/rr-0

[42] Rosen JB, Rota JS, Hickman CJ, Sowers SB, Mercader S, Rota PA, Bellini WJ, Huang AJ, Doll MK, Zucker JR, Zimmerman CM., ‘Outbreak of measles among persons with prior evidence of immunity, New York City, 2011’, Clin Infect Dis. 2014 May;58(9):1205-10. doi: 10.1093/cid/ciu105. Epub 2014 Feb 27

[43] Felicia Roy, Lillian Mendoza, Joanne Hiebert, Rebecca J. McNall, Bettina Bankamp, Sarah Connolly, Amy Lüdde, Nicole Friedrich, Annette Mankertz, Paul A. Rota, Alberto Severini , „Бързо идентифициране на генотипа на ваксината срещу вируса на морбили чрез PCR в реално време“ https://jcm.asm.org/content/55/3/735 „От 194 последователности на вируса на морбили, получени в Съединените щати през 2015 г., 73 са идентифицирани като последователности на ваксина (RJ McNall, непубликувани данни)“.

[44] Rosen JB, Rota JS, Hickman CJ, Sowers SB, Mercader S, Rota PA, Bellini WJ, Huang AJ, Doll MK, Zucker JR, Zimmerman CM., „„Избухване на морбили сред лица с предишни доказателства за имунитет, Ню Йорк, 2011 г“, Clin Infect Dis. 2014 May;58(9):1205-10. doi: 10.1093/cid/ciu105. Epub 2014 Feb 27

Първоначално публикувано в The Age of Autism (през декември, 20 2019 г.).

Suggest a correction