СЗО, ООН и действителността на човешката алчност

„Когато се хвърли светлина върху един капан, има по-малка вероятност другите да попаднат в него.“

Световната здравна организация (СЗО) не планира да завладее света. Не трябва да забравяме какво представлява тя: организация на съвсем обикновени хора, не най-добрите експерти в своята област, които са се сдобили с работно място и придобивки, за които повечето от нас биха завидели. В същността си организацията не е злонамерена, тя просто се подчинява на тези, които я финансират и които определят как да се използват предоставените от тях средства. Това е необходимо, за да може служителите ѝ да запазят работните си места.

Въпреки това СЗО насърчава нов договор, който се обсъжда от нейния ръководен орган – Световната здравна асамблея (СЗА), с цел да се централизира контролът ѝ върху извънредните ситуации, свързани с общественото здраве. СЗО също така е в процес на изменение на Международните здравни правила (МЗП), които имат силата съгласно международното право да предоставят правомощия на СЗО да изисква налагане на ограничителни мерки, да задължава поставянето на ваксини на всички вас и семействата ви и да ви възпрепятства да пътувате.

В този контекст „извънредни ситуации, свързани с общественото здраве“ са всички потенциални рискове, които по преценка на генералния директор могат да причинят значителен проблем за здравето. Това може да бъде вариант на даден вирус някъде по света, публикуване на информация, с която той/тя не е съгласен/а, или дори промяна на времето. Сегашният генерален директор вече настоява, че всички тези заплахи са съществени и нарастващи. Той дори обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международен характер, след като петима души в света починаха от маймунска шарка.

Останалата част от Организацията на обединените нации (ООН), в сегашното си отчаяние от предстоящия климатичен Армагедон, не се различава по нищо от СЗО. Докато температурите достигат зашеметяващи стойности, които са били полезни за отглеждане на месо и ечемик в средновековна Гренландия, повечето от служителите ѝ всъщност не вярват, че сме на прага на изчезването. Те са просто обикновени хора, на които им се плаща, за да казват тези неща, и се притесняват за сигурността на работата и повишението си, ако не го сторят.

Хората, чието богатство ги е направило изключително влиятелни, виждат огромна изгода от това СЗО и ООН да действат по този начин. Тези хора също така са инвестирали много в медиите и политиката, за да си осигурят широка подкрепа. Служителите на СЗО и ООН, които се борят срещу този подход отвътре, едва ли ще подобрят перспективите си за кариерно развитие. Освен това в историите има достатъчно зрънце истина (вирусите наистина убиват хора, а стойностите на CO₂ се увеличават, докато климатът се променя), за да се оправдае цялостната вреда, която знаят, че причиняват.

Предимствата на завладяването на организациите

На практика големите организации работят за тези, които ги финансират. Повечето от служителите им просто правят това, което им се казва, и получават заплатите си. Малцина смелчаци обикновено напускат или биват изгонени, мнозина, на които им липсва увереност в убежденията им, се крият зад организацията с надеждата, че други ще направят първата крачка, а трети донякъде са невежи и не могат да разберат какво се случва. Малцина злочести служители действително се чувстват в капана на подчинението поради тежки обстоятелства в личен план.

Когато смисълът на финансирането на СЗО и на цялата ООН беше да се помогне на населението по света да подобри съдбата си, служителите обикновено защитаваха тази цел и работеха за нейното осъществяване. Днес, когато са ръководени от най-богатите хора по света и от мултинационални корпорации, които трябва да угодят на инвеститорите, те защитават и работят със същия ентусиазъм в полза на тези нови господари. Ето защо подобни организации са толкова полезни за онези, които искат да разширят личната си власт.

При обсъждането на това как относително малък брой хора могат да влияят или да управляват тези мощни международни организации лесно може да си помислим, че всичко това е невероятно или конспиративно, ако не поспрем за малко и наистина не упражним мисълта си. Как е възможно толкова малко хора да завладеят целия свят? Ако някой разполага със средства, каквито притежават цели държави, но няма държава, за която да се грижи, той действително има възможност за огромен обхват. Стратегическото прилагане на част от тези средства в конкретни институции, които след това служат като инструменти за въздействие върху останалите, е напълно постижимо. Техните служители ще бъдат благодарни за тази очевидна щедрост.

Подобно завладяване на институциите е постижимо, когато сме облекчили правилата за данъчно облагане и конфликт на интереси, позволявайки на определени лица и корпорации да придобият огромно финансово влияние и да го прилагат открито. Ако след това им позволим да създават публично-частни партньорства, техните цели могат да бъдат допълнително субсидирани с нашите пари. Ако позволим на нашите политици да се отнасят към политиката като към кариера за цял живот, те скоро ще осъзнаят, че вместо да угаждат на населението, е по-ефективно да се сприятеляват с тези хора, които могат да финансират кариерата им.

Те могат да правят това при закрити врати в курорти като Давос, докато корпоративните медии ни разсейват, като се възхищават на тийнейджъра на главната сцена, който се бунтува срещу машината. Резултатът е неизбежен, защото политиците се нуждаят от пари и положително медийно отразяване, а картелите на богатите се нуждаят от по-благоприятни за тях закони.

Международното обществено здраве в момента е удивителен пример за такова корпоративно завладяване. Същите субекти финансират колежите за обучение, научно-изследователските групи, в които студентите ще търсят работа, моделирането, което ще определя приоритетите им, агенциите, в които ще прилагат наученото, списанията, които ще четат, както и средствата за масова информация, които ще ги уверяват, че всичко е за добро. Медиите също така публично ще порицават онези, които излизат от предначертаната линия. Темата за климата не е много по-различна, ако се поразровим малко. Тези, които следват този курс, ще имат гарантирана кариера, а тези, които откажат – не. Тогава съответните индустрии ще се насочат към политики и резултати от проучвания в полза на спонсорите.

Опитайте се да се сетите за богат човек, който е загубил интерес към това да увеличава богатството си. Има няколко примера на светци в историята, но алчността е могъща сила, рядко засищаща се с натрупването на нещата, които търси. Нищо ново под слънцето – нито алчността, нито тези, които се опитват да се преструват, че плодовете на алчността са нещо добро.

Възможностите на феодализма

За да постигнете успех в натрупването на повече власт и богатство, по дефиниция би трябвало да отнемете суверенитета и богатството на другите. Повечето хора не обичат да губят тези неща. Властта в истинската демокрация се дава от хората, а не се отнема, и се запазва само със съгласието на тези, които са я предоставили. Единици обикновени хора биха се отказали от богатството си в полза на някой, който вече е по-богат от тях – могат да обмислят прехвърлянето му под формата на данъци, за да получат взаимна изгода, но не и да го дадат на друг, за да го използва както си иска. Ето защо, за да успеете да натрупате власт и богатство, често се налага да го вземете със сила или с измама. Измамата (лъжата) обикновено е най-малко рискованата алтернатива.

Лъжата и измамата не работят при всички, но работят при мнозина. Тъй като врагът на измамата е истината, а врагът на тиранията е равенството (т.е. суверенитетът или телесната автономия на индивидуалния човек), хората, които настояват за истината и индивидуалните права, трябва да бъдат потискани от онези, които искат да трупат власт. Най-ефективният начин е да ги накарат да замълчат и да уверят мнозинството, което се е поддало на измамата, че тези неконформисти са врагът (спомнете си „Пандемията на неваксинираните“).

Очернянето и търсенето на изкупителна жертва, използвайки термини като „анти-Х“, „отричащ Y“ или „така нареченият Z“, правят така, че неспазващото налагания курс малцинство да изглежда отрицателно и по-нискостоящо. Тогава мнозинството може спокойно да го игнорира и дори да се чувства, че го превъзхожда със своето поведение.

Ако могат да бъдат привлечени и средствата за масова информация, за неспазващите налагания курс става почти невъзможно да изчистят името си и да предадат посланието си. Най-големите спонсори на медиите в момента са фармацевтичните компании. Те са и големи спонсори на политиците. Най-големите собственици на медии са BlackRock и Vanguard (които по стечение на обстоятелствата са и най-големите акционери на няколко фармацевтични компании). И така, представете си колко печелившо би било, ако тези инвестиционни къщи, пряко и чрез лакейски организации като Световния икономически форум, СЗО или ООН, помислят да използват тези активи, за да осигурят максимална печалба (както всъщност се предполага, че трябва да правят, в една аморална бизнес среда).

Ако при такъв сценарий се появи сравнително нов вирус, единственото, което ще е необходимо, е да се приложат тези медийни и политически инструменти, за да се посее страх и да се затворят хората, след което да им се предложи фармацевтичен изход от затвора. Подобна схема на практика би довела до печатането на пари за техните инвеститори. Фармацевтичното бягство може дори да изглежда като спасителна благодат, а не като схема, породена и ръководена от алчност.

Срещу действителността

Един кратък поглед към действителността показва, че изглежда, че наистина преживяваме такъв сценарий. Докарахме обществото до пълна бъркотия, като изоставихме основните правила, които държаха алчността настрана, след което позволихме на алчността да се развихри и нарекохме това „прогрес“. Страхът и обедняването са симптоми.

СЗО, ООН и средствата за масова информация са инструменти. Скоро други инструменти ще наложат цифровите валути на централните банки и щедро ще предоставят универсален базов доход (надбавка, каквато се дава на дете), за да облекчат обедняването. Тази програмируема валута ще се харчи за това, което решат финансистите, и ще се оттегля по тяхна прищявка, например при всеки признак на нелоялност. Точно това е робството, с изключение на това, че вече няма да е необходим камшик или дори сегашният подход на медийно спонсориране, за да се държат хората в подчинение.

За да се поправи това, ще е необходимо да се отнемат инструментите от онези, които злоупотребяват с тях, независимо дали инструментите са СЗО, ООН или каквото и да било друго. Ако вашият наистина полезен чук ще бъде използван от натрапник, за да счупи краката ви, тогава трябва да се отървете от чука. В живота има по-важни неща от това да забивате пирони.

Казано по-просто, като демократични държави не трябва да финансираме организации, които изпълняват чужди поръчки, за да ни обедняват и да ерозират демокрацията ни. Това би било самоунищожение. Трябва да решим дали индивидуалният суверенитет е кауза, която си заслужава. Наистина ли е вярно, че всички се раждат равни и трябва да живеят в равенство? Или трябва да приемем едно йерархично, кастово или феодално общество? Историята показва, че тези, които са на върха, вероятно ще се радват на феодалния подход. Затова тези, които не са на върха, както и тези, които се придържат към убеждения, надхвърлящи алчността, е по-добре да започнат да се отнасят сериозно към този проблем. Прекратяването на предоставянето на подкрепа на институциите, които се използват, за да ни крадат, е очевидна отправна точка.

Като възстановим зрелостта си по отношение на реалността на човешката природа, можем да започнем да разрушаваме затвора, който се изгражда около нас. Отнасяйте се към спонсорираните медии така, сякаш са спонсорирани. Опитвайте се да казвате истината колкото се може по-често и по-твърдо. Когато се хвърли светлина върху един капан, има по-малка вероятност другите да попаднат в него. Когато достатъчно хора решат, че онова, което е изконно наше, трябва да остане наше, онези, които искат да го вземат, няма да могат да го направят. Тогава ще можем да се заемем със здравеопазването, климата и всичко останало по начин, който е от полза за човечеството, а не само за група богати самонадеяни негодници.

Първоначално публикувано от Brownstone Institute

Suggest a correction