Изменения на Международните здравни правила на СЗО: Анотирано ръководство

Скептичният към COVID-19 свят твърди, че Световната здравна организация (СЗО) планира да се превърне в някакъв вид глобално автократично правителство, което да премахне националния суверенитет и да го замени с тоталитарна здравна държава. Почти пълното отсъствие на интерес от страна на основните медии би подсказало на рационалния наблюдател, че това е поредната „конспиративна теория“ на недоволни маргинали.

Налагането на авторитарни правила в световен мащаб обикновено би привлякло вниманието. СЗО е доста прозрачна в своите машинации. Затова би трябвало да е лесно да се определи дали става дума за неуместна истерия или за опит за осъществяване на екзистенциална промяна в суверенните права и международните отношения. Трябва само да прочетем документа. На първо място, полезно е да поставим измененията в контекст.

Променящата се роля на СЗО

Коя е СЗО

СЗО е създадена след Втората световна война като здравно звено на Организацията на обединените нации (ООН), за да подкрепя усилията за подобряване на здравето на населението в световен мащаб. Основавайки се на концепцията, че здравето надхвърля физическото (обхващайки „физическо, психическо и социално благополучие„), нейният устав се основава на идеята, че всички хора са равни и се раждат с основни неприкосновени права. През 1946 г. светът излизаше от бруталността на колониализма и международния фашизъм; резултат от прекалено централизирана власт и от това, че хората са фундаментално неравнопоставени. Уставът на СЗО имаше за цел да предостави на населението отговорността за здравето.

През последните десетилетия СЗО еволюира, тъй като нейната опорна база от основно финансиране, отпускано от държавите въз основа на Брутния вътрешен продукт (БВП), се превърна в модел, при който повечето средства се насочват за определени цели, а голяма част от тях се предоставят от частни и корпоративни интереси. Приоритетите на СЗО се промениха съответно, като се отдалечиха от ориентираните към общността грижи и се насочиха към по-вертикален, основан на стоки подход. Това неминуемо следва личните интереси на тези финансиращи организации. Повече подробности за тази еволюция могат да бъдат намерени на друго място; тези промени са важни за поставянето на предложените изменения на международните здравни правила (МЗП) в контекста на тези промени.

Не по-малко важно е, че СЗО не е сама в международната здравна сфера. Въпреки че някои организации като УНИЦЕФ (първоначално предназначена да дава приоритет на детското здраве и благосъстояние), частни фондации и неправителствени организации отдавна си партнират със СЗО, през последните две десетилетия се наблюдава разцвет на глобалната здравна индустрия, като влиянието на множество организации, особено на „публично-частните партньорства“ (ПЧП), нараства; в някои отношения те са съперници, а в други – партньори на СЗО.

Сред ПЧП се открояват ГАВИ – Глобалния алианс за ваксини и имунизация (фокусиран конкретно върху ваксините) и CEPI– организация, създадена на срещата на Световния икономически форум през 2017 г. специално за управление на пандемиите, от фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, фондация „Уелкъм тръст“ и норвежкото правителство. ГАВИ и CEPI, заедно с други организации, като Unitaid и Глобалния фонд, включват корпоративни и частни интереси директно в своите бордове. Световната банка и Г-20 също увеличиха участието си в глобалното здравеопазване и особено в готовността за пандемии. СЗО заяви, че пандемиите са се случвали само веднъж на поколение през миналия век и са убивали малка част от хората, които са умирали от ендемични инфекциозни заболявания, но въпреки това привличат голяма част от този корпоративен и финансов интерес.

СЗО е преди всичко бюрокрация, а не орган от експерти. Набирането на персонал се основава на различни фактори, включително техническа компетентност, но също така и на квоти, свързани с държавите и други права свръзани със собствения капитал. Тези квоти имат за цел да намалят силата на определени държави да доминират в организацията със своя персонал, но по този начин налагат наемането на служители, които може да имат много по-малък опит или експертиза. Набирането на персонал също така е силно повлияно от вътрешния персонал на СЗО и от обичайните лични влияния, свързани с работата и нуждата от услуги в отделните държави.

След като бъдат наети, структурата на заплащане силно облагодетелства тези, които остават за дълъг период от време, което намалява възможността за ротация с цел придобиване на нов опит при промяна на функциите. Служител на СЗО трябва да работи 15 години, за да получи пълната си пенсия, като по-ранното напускане води до премахване на цялата или част от вноската на СЗО в неговата пенсия. В съчетание с големите субсидии за наем, здравното осигуряване, щедрите субсидии за образование, корекциите на разходите за живот и необлагаемите заплати, това създава структура, в която защитата на институцията (и по този начин на ползите) може да надхвърли първоначалните алтруистични намерения.

Генералният директор (ГД) и регионалните директори, които са шест, се избират от държавите членки в процес, който е обект на тежки политически и дипломатически маневри. Сегашният генерален директор е Тедрос Адханом Гебрейесус, етиопски политик с противоречиво минало по време на гражданската война в Етиопия. Предложените изменения ще позволят на Тедрос да взема самостоятелно всички необходими решения в рамките на МПЗ, като се консултира с комитета по свое желание, но не е обвързан от него. Всъщност той може да направи това и сега, след като обяви маймунската едра шарка за извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение (PHEIC) противно на съвета на своя комитет за извънредни ситуации, след регистрирани в световен мащаб само пет смъртни случая.

Подобно на много служители на СЗО, аз лично съм бил свидетел и знам за примери на привидна корупция в организацията – от изборите за регионални директори до ремонта на сгради и вноса на стоки. Такива практики могат да се появят във всяка голяма човешка организация, която е преживяла едно-две поколения след основаването си. Разбира се, именно затова принципът на разделение на властите обикновено съществува в националното управление; тези, които създават правилата, трябва да отговарят пред независима съдебна система в съответствие със система от закони, на която всички са подчинени. Тъй като това не може да се приложи за агенциите на ООН, те следва автоматично да бъдат изключени от прякото определяне на правила за населението. СЗО, както и другите органи на ООН, по същество е закон сама за себе си.

Новите инструменти на СЗО за готовност за пандемии и извънредни ситуации в здравеопазването

В момента СЗО работи по две споразумения, които ще разширят нейните правомощия и роля при обявени извънредни ситуации в здравеопазването и пандемии. Те включват и разширяване на определението за „извънредни ситуации в здравеопазването“, в рамките на които могат да се използват тези правомощия. Първото споразумение включва предложени изменения на съществуващите Международни здравни правила (МЗП) – инструмент със сила съгласно международното право, който съществува под някаква форма от десетилетия и беше значително изменен през 2005 г. след епидемията от ТОРС през 2003 г.

Второто споразумение е нов „договор“, който има сходни намерения с измененията на МЗП. И двата договора преминават през комисиите на СЗО, публични изслушвания и срещи за преразглеждане, за да бъдат представени на Световната здравна асамблея (СЗА – годишната среща на всички страни членки [„държави страни“] на СЗО), вероятно съответно през 2023 г. и 2024 г.

Дискусията тук е съсредоточена върху измененията на МЗП, тъй като те са най-напреднали. Тъй като те са изменения на съществуващ договорен механизъм, за да влязат в сила, е необходимо само одобрението на 50 % от държавите (при спазване на процедурите за ратификация, специфични за всяка държава членка). Новият „договор“ ще изисква две трети от гласовете на СЗА, за да бъде приет. Системата на СЗА „една държава – един глас“ дава на страни като Ниуе, с по-малко от две хиляди жители, равен глас с този на държави със стотици милиони (например Индия, Китай, САЩ), въпреки че дипломатическият натиск има тенденция да притиска страните около техните бенефициенти.

Процесът на изменение на МЗП в рамките на СЗО е сравнително прозрачен. Не се забелязва никаква конспирация. Измененията се предлагат от националните бюрокрации и се публикуват на уебсайта на СЗО. СЗО полага необичайни усилия, за да открие изслушванията за публично представяне на предложения. Намерението на измененията на МЗП да се промени естеството на отношенията между държавите и СЗО (т.е. наднационален орган, привидно контролиран от тях) и да се променят из основи отношенията между хората и централния наднационален орган – е открито за всички.

Основни изменения, предложени за МЗП

Измененията на МЗП имат за цел да променят из основи отношенията между хората, правителствата на техните държави и СЗО. Те поставят СЗО като организация с права, които имат предимство пред тези на отделните хора, заличавайки основните принципи, разработени след Втората световна война, относно правата на човека и суверенитета на държавите. По този начин те сигнализират за завръщане към колониален и феодален подход, коренно различен от този, с който са свикнали хората в относително демократичните държави. Ето защо липсата на сериозен отпор от страна на политиците, както и липсата на загриженост в медиите и произтичащото от това невежество на широката общественост са едновременно странни и тревожни.

По-долу са разгледани аспектите на измененията, свързани с най-големите промени във функционирането на обществото и международните отношения. След това са дадени анотирани извадки от документа на СЗО (REF). Документът, предоставен на уебсайта на СЗО, в момента е в процес на преразглеждане с цел отстраняване на очевидни граматически грешки и подобряване на яснотата.

Връщане на международните човешки права към предишен, авторитарен модел

Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН след Втората световна война и в контекста на излизането на голяма част от света от колониалното иго, се основава на концепцията, че всички хора се раждат с равни и неотменими права, придобити поради простия факт, че са родени. През 1948 г. Всеобщата декларация за правата на човека има за цел да ги кодифицира, за да предотврати връщането към неравенството и тоталитарното управление. Равенството на всички хора е изразено в член 7:

„Всички са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на равна защита от закона. Всички имат право на еднаква защита срещу всякаква дискриминация, която е в нарушение на настоящата Декларация, и срещу всяко подбуждане към такава дискриминация.“

Това разбиране стои в основата на конституцията на СЗО и е в основата на съвременното международно движение за правата на човека и на международното право в областта на правата на човека.

С това е тясно свързана и концепцията за държавите като представителни за своя народ, които имат суверенитет върху територията и законите, по които се управлява народът им. Когато народите излизат от колониализма, те утвърждават властта си като независими субекти в граници, които контролират. Международните споразумения, включително съществуващата МЗП, отразяваха това. СЗО и други международни агенции ще играят подкрепяща роля и ще дават съвети, а не указания.

Предложените изменения на МЗП преобръщат тези разбирания. СЗО предлага терминът „при пълно зачитане на достойнството, правата на човека и основните свободи на хората“ да бъде заличен от текста, като се замени с „равнопоставеност, съгласуваност, приобщаване“ – неясни термини, чието приложение след това се диференцира конкретно в текста в зависимост от равнищата на социално и икономическо развитие. Премахва се основното равенство на лицата и правата стават обект на статут, определян от други лица въз основа на набор от критерии, които те определят. Това изцяло преобръща предишното разбиране за отношенията на всички индивиди с властта, поне в нетоталитарните държави.

Това е тоталитарен подход към обществото, в рамките на който индивидите могат да действат само на търпението на други лица, които притежават власт извън законовата санкция; по-конкретно феодални отношения или такива на монарх-субект без намеса на конституция. Трудно е да си представим по-сериозен проблем, пред който е изправено обществото, но медиите, които призовават за обезщетение за миналото робство, мълчат за предложеното международно споразумение, съответстващо на повторното му налагане.

Предоставяне на власт на СЗО над държавите членки

Тази власт се разглежда като надмощие над държавите (т.е. избраните или други национални правителства), като конкретното определение на „препоръките“ се променя от „необвързващи“ (чрез заличаване) на „обвързващи“ чрез конкретно изявление, че държавите ще се задължат да следват (а не да „разглеждат“) препоръките на СЗО. Държавите ще приемат СЗО като „орган“ при международни спешни ситуации в областта на общественото здраве, като я издигат над собствените си министерства на здравеопазването. Много зависи от това какво е спешна здравна ситуация от международно значение (PHEIC) и кой я определя. Както е обяснено по-долу, тези изменения ще разширят определението за PHEIC, така че да включва всяко здравно събитие, което определено лице в Женева (генералният директор на СЗО) лично счита за действително или потенциално опасно.

Правомощията, които националните правителства ще предоставят на генералния директор, включват доста конкретни примери, които може да изискват промени в националните правни системи. Те включват задържане на лица, ограничаване на пътуването, налагане на здравни интервенции (тестове, ваксинации) и изискване за преминаване на медицински прегледи.

Не е изненадващо за наблюдателите на отговора на COVID-19, че тези предложени ограничения на индивидуалните права по преценка на ГД включват свободата на словото. СЗО ще има правомощия да определя мнения или информация като „дезинформация“ и да изисква от правителствата на страните да се намесят и да спрат подобно изразяване и разпространение. Това вероятно ще противоречи на конституциите на някои държави (напр. САЩ), но ще бъде от полза за много диктатори и еднопартийни режими. Това, разбира се, е несъвместимо с Всеобщата декларация за правата на човека, но изглежда, че те вече не са водещи принципи за СЗО.

След като се самообяви за извънредна ситуация, генералната дирекция ще има право да инструктира правителствата да предоставят на СЗО и други държави ресурси – средства и стоки. Това ще включва пряка намеса в производството, увеличаване на производството на определени стоки, произвеждани в техните граници.

Страните ще отстъпят на СЗО правомощията си по отношение на патентното право и интелектуалната собственост (ИС), включително контрола върху производственото ноу-хау, на стоки, за които генералният директор счита, че са от значение за потенциалния или действителния здравен проблем, който той/тя счита за интересен. Тази ИС и производствено ноу-хау могат да бъдат предадени на търговски конкуренти по преценка на ГД. Тези разпоредби изглежда отразяват известна степен на глупост и за разлика от основното премахване на основните права на човека, тук личните интереси могат да настояват за премахването им от проекта на МЗП. Правата на хората, разбира се, трябва да са от първостепенно значение, но при отсъствието на повечето медии в борбата е трудно да се види равностойно ниво на защита.

Предоставянето на неограничена власт на ГД на СЗО и гарантирането, че тя ще бъде използвана

Преди това СЗО е разработила процеси, които осигуряват поне подобие на консенсус и доказателствена база при вземането на решения. Процесът на разработване на насоки изисква, поне на хартия, да се потърси и документира широк спектър от експертни познания и да се претеглят редица доказателства за надеждност. Пример за това са насоките от 2019 г. за управление на пандемичния грип, в които се излагат препоръки за държавите в случай на епидемия от такъв респираторен вирус. В резултат на претеглянето на тези доказателства СЗО настоятелно препоръчва да не се допускат проследяване на контакти, поставяне под карантина на здрави хора и затваряне на граници, тъй като доказателствата показват, че се очаква те да причинят повече общи вреди за здравето в дългосрочен план, отколкото ползата, която се получава, ако изобщо има такава, от забавянето на разпространението на вируса. Тези насоки бяха пренебрегнати при обявяването на извънредна ситуация за COVID-19 и прехвърлянето на правомощията на едно лице – генералния директор.

Измененията на МЗП допълнително засилват възможността на генералния директор да пренебрегва всякакви подобни процедури, основани на доказателства. На няколко нива те предоставят на генералния директор и на лицата, упълномощени от него, изключителни и произволни правомощия и въвеждат мерки, които правят упражняването на тези правомощия неизбежно.

Първо, премахва се изискването за действителна спешна ситуация в областта на здравеопазването, при която хората са подложени на измеримо увреждане или риск от увреждане. Формулировката на измененията изрично премахва изискването за вреда, за да може генералният директор да придобие власт над държавите и хората. Необходимостта от доказан „риск за общественото здраве“ се премахва и се заменя с „потенциал“ за риск за общественото здраве.

На второ място, механизмът за наблюдение, създаден във всяка държава съгласно тези изменения и обсъден също така в документите за готовност за пандемия на Г-20 и Световната банка, ще идентифицира нови варианти на вируси, които постоянно се появяват в природата, като за всички тях на теория може да се приеме, че представляват потенциален риск от избухване на епидемия, докато не се докаже, че не е така. Работната сила, която управлява тази мрежа за наблюдение, която ще бъде значителна и глобална, няма да има друга причина за съществуването си, освен да идентифицира още повече вируси и варианти. Голяма част от финансирането ѝ ще бъде осигурено от частни и корпоративни интереси, които могат да спечелят финансово от предвидените от тях ваксинални реакции при избухване на инфекциозни болести.

На трето място, генералната дирекция има изключителното право да обявява за „извънредна ситуация“ всяко събитие, което е оценено (или потенциално свързано) със здравето (Шестимата регионални директори на СЗО (РД) също ще имат това правомощие на регионално равнище). Както се видя при епидемията от маймунска едра шарка, генералният директор вече може да пренебрегне комитета, създаден да дава съвети относно извънредните ситуации. С предложените изменения ще отпадне необходимостта генералният директор да получава съгласие от държавата, в която е установена потенциална или предполагаема заплаха. В случай на обявена извънредна ситуация генералният директор може да променя правилата на FENSA за работа с частни (напр. с цел печалба) субекти, което му позволява да споделя информация на дадена държава не само с други държави, но и с частни дружества.

Механизмите за наблюдение, които се изискват от държавите и се разширяват в рамките на СЗО, ще гарантират, че ГД и РД ще имат постоянен поток от потенциални рискове за общественото здраве, който ще преминава през бюрата им. Във всеки случай те ще имат правомощията да обявяват такива събития за извънредна ситуация в областта на здравеопазването от международен (или регионален) характер, като издават заповеди, за които се предполага, че са задължителни съгласно международното право, за ограничаване на движението, задържане, масово инжектиране, отстъпване на интелектуална собственост и ноу-хау, и предоставяне на ресурси на СЗО и на други държави, за които ГД счита, че се нуждаят от тях. Дори и генерален директор, който не се интересува от упражняването на такава власт, ще се сблъска с реалността, че се излага на риска да бъде този, който не се е опитал да „спре“ следващата пандемия, под натиска на корпоративни интереси със стотици милиарди долари залог и огромно влияние върху медиите. Ето защо здравомислещите общества никога не създават подобни ситуации.

Какво ще се случи след това?

Ако тези изменения бъдат приети, хората, които поемат контрола върху живота на другите, няма да имат реален правен контрол. Те ще имат дипломатически имунитет (от всички национални юрисдикции). Заплатите на много от тях ще зависят от спонсорство от частни лица и корпорации, които имат пряк финансов интерес от решението, което ще вземат. Тези решения на безотговорни комитети ще създават масови пазари на стоки или ще предоставят ноу-хау на търговски конкуренти. Отговорът на COVID-19 илюстрира корпоративните печалби, които такива решения ще позволят. Това е ситуация, която очевидно е неприемлива във всяко демократично общество.

Макар че Световната здравна асемблея има цялостен надзор върху политиката на СЗО с изпълнителен съвет, съставен от членове на СЗО, те работят по оркестриран начин; много делегати имат малко задълбочено участие в процедурите, докато бюрократите изготвят проекти и водят преговори. Страните, които не споделят ценностите, залегнали в конституциите на по-демократичните държави, имат равен глас по отношение на политиката. Въпреки че е правилно суверенните държави да имат равни права, човешките права и свободата на гражданите на една държава не могат да бъдат отстъпвани на правителствата на други държави, нито на недържавна организация, която се поставя над тях.

Много нации са развили механизми за контрол и баланс в продължение на векове, основани на разбирането на основните ценности, предназначени специално за избягване на ситуацията, която наблюдаваме сега, когато една група е закон сама за себе си и може произволно да премахва и контролира свободата на другите. Свободните медии се развиха като допълнителна гаранция, основана на принципите на свободата на изразяване и равното право да бъдеш чут. Тези ценности са необходими за съществуването на демокрацията и равенството, точно както е необходимо те да бъдат премахнати, за да се въведе тоталитаризъм и структура, основана на неравенството. Предложените изменения на МПЧ изрично целят да направят това.

Предложените нови правомощия, към които се стреми СЗО, и индустрията за готовност за пандемии, която се изгражда около нея, не са скрити. Единствената уловка е фарсовият подход на медиите и политиците в много страни, които изглежда се преструват, че те не са предложени или че ако бъдат приложени, няма да променят из основи характера на отношенията между хората и централизираните недържавни власти. Хората, които ще станат подчинени на тези правомощия, и политиците, които са на път да ги отстъпят, трябва да започнат да обръщат внимание. Всички ние трябва да решим дали желаем да отстъпим толкова лесно това, което е отнело векове, за да бъде извоювано, за да задоволим алчността на другите.

Анотирано резюме на важните клаузи в измененията на МЗП

Бележки. (В рамките на качествата от проекта на МЗП курсивът е добавен за подчертаване тук.

ГД: генерален директор (на СЗО)
FENSA: (СЗО) Рамка за ангажиране на недържавните участници
МЗП: Международни здравни правила
PHEIC: Спешни случаи с международно значение за общественото здраве
СЗА: Световна здравна асамблея
СЗО: Световна здравна организация
„Държавите – страни по Конвенцията“ на езика на ООН (т.е. самоуправляващите се държави) е опростено по-долу на „държава(и)“ или „страна“.

Вижте пълния текст на документа на портала на МЗП на СЗО.

1. Създаване на обстановка: Установяване на властта на СЗО над отделните лица и националните правителства при вземането на решения, свързани със здравето.

Член 1: Определения

„Здравни технологии и ноу-хау“;: Включва други здравни технологии [всяка от която решава здравен проблем и подобрява „качеството на живот“, и включва технологии и ноу-хау, участващи в] процеса на разработване и производство и техните приложение и употреба“.

Обърнете внимание на значението на изискването държавите да ги предоставят на други организации по искане на СЗО. Това трябва да е неприемливо за повечето съществуващи правни системи и корпорации.

„постоянна препоръка“ означава необвързващ съвет, издаден от СЗО

„временна препоръка“ означава необвързваща препоръка, издадена от СЗО

„постоянни препоръки“ и „временни препоръки“: премахването на „необвързващи“ е в съответствие с изискването по-късно държавите да считат „препоръките“ на ГД за задължителни.

Член 2: Обхват и цел (на МЗП)

„Целта и обхватът на тези регламенти са предотвратяване, защита срещу , подготовка, контрол и осигуряване на реакция на общественото здраве при международно разпространение на болести, включително чрез готовност и устойчивост на здравните системи по начини, които са съизмерими с и ограничени до риска за общественото здраве всички рискове, които могат да окажат въздействие върху общественото здраве, и които …“

Формулировката е променена от „ограничени до риска за общественото здраве“ на „ограничени до всички рискове с потенциал за въздействие върху общественото здраве“. Общественото здраве е изключително широко понятие и потенциални рискове могат да бъдат всеки вирус, токсин, промяна в човешкото поведение, статия или друг източник на информация, който би могъл да засегне нещо в тази обширна област. Това е отворен текст, който в действие би предоставил на СЗО юрисдикция върху всичко, което потенциално се отнася до някаква промяна в здравето или благосъстоянието, както е възприето от генералния директор или от делегираните му служители. Такива широки права за намеса и поемане на контрол обикновено не биха били позволени на правителствена служба. В този случай няма пряк надзор от страна на парламента, който представлява хората, и няма конкретна правна юрисдикция, която да се спазва. Това позволява на генералния директор на СЗО да се вмъква и да дава препоръки (вече не „необвързващи“) за почти всичко, което се отнася до обществения живот (здравето, според определението на СЗО, е физическо, психическо и социално благополучие).

Член 3: Принципи

„Прилагането на тези правила се извършва при пълно зачитане на достойнството, правата на човека и основните свободи на хората въз основа на принципите на справедливост, всеобхватност, съгласуваност и в съответствие с общите, но диференцирани отговорности на държавите – страни, като се отчита тяхното социално и икономическо развитие„

Това е сигнал за фундаментална промяна в подхода на ООН към правата на човека, включително към Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), която са подписали всички държави от ООН. Концепцията за широки, основни права (еднакви за всички) е премахната и заменена с празната формулировка „справедливост, приобщаване, съгласуваност“. Правата на човека (на индивида) се разглеждат като основани на икономическото и „социалното“ развитие. Това означава, че богатите и бедните имат различни права и че съществува йерархия на „развитието“, която определя правата на човека. Това е завръщане към феодалния или колониалистичен възглед за правата на човека (в много отношения извинения, използвани за оправдаване на робството), от който следвоенната СЗО и ВДПЧ се опитваха да се откъснат.

„се ръководят от целта за тяхното универсално приложение за защита на всички хора по света от международното разпространение на болести. При прилагането на тези правила страните и СЗО следва да проявяват предпазливост, особено когато става въпрос за неизвестни патогени.„

Отново добавяне на клауза, която дава възможност на СЗО да отменя правата на човека, посочени преди това, включително за спекулативни (неизвестни) заплахи.

Член 4: Отговорни органи

От всяка държава се изисква да определи „упълномощен отговорен орган „, с който СЗО да поддържа връзка. На пръв поглед безобидно, но отразява промяната в статута на тези разпоредби, като СЗО се превръща в орган, изискващ спазването на изискванията, а не „предлагащ“ или „подкрепящ“.

2. Създаване на международната бюрокрация за готовност за пандемии със СЗО в центъра

Член 5: Наблюдение

С тези изменения се създава/разширява механизъм за периодичен преглед, подобен на този на Службата на ООН за правата на човека. Това само по себе си изглежда безобидно, но представлява много голям разход на ресурси, особено за по-малките държави, и изисква (както в случая със спазването на правата на човека) специална голяма международна бюрокрация (СЗО) и консултантска база. СЗО ще изисква редовни подробни доклади, ще изпраща оценители и ще изисква промени. Това повдига въпроси както за (1) суверенитета в здравеопазването, така и за (2) рационалното и целесъобразно използване на ресурсите. Тук СЗО не оценява здравните нужди на страната, а оценява един малък аспект и диктува ресурсите, изразходвани за него, независимо от другите здравни тежести. Това е фундаментално лош и опасен начин за управление на общественото здраве и означава, че е малко вероятно ресурсите да бъдат изразходвани за постигане на максимална полза като цяло.

Член 6: Уведомяване

Страните (държавите – страни по Конвенцията) трябва да предоставят информация на СЗО при поискване от СЗО, а СЗО може да я предостави на други страни (вж. следващите клаузи) по начин, който предстои да бъде определен от СЗА. Това може да изглежда безобидно, но в действителност премахва държавния суверенитет върху данните (който беше значителен преди измененията на МВР от 2005 г.). Малко вероятно е силните държави да се съобразят с това, но по-малките ще бъдат оставени без особен избор (Китай значително възпрепятства информацията и вероятно ще го направи. Може да се твърди, че това е уместно – такава информация може да има значителни икономически и социални последици).

Член 10: Проверка

„Ако държавата – страна по Конвенцията, не приеме предложението за сътрудничество в рамките на 48 часа, СЗО може да трябва, когато това е оправдано от мащаба на риска за общественото здраве, незабавно да сподели с други държави – страни по Конвенцията, информацията, с която разполага, като същевременно насърчава държавата – страна по Конвенцията, да приеме предложението за сътрудничество от страна на СЗО, като взема предвид мнението на съответната държава – страна по Конвенцията.„

СЗО придобива правомощието да споделя информация от дадена държава или отнасяща се до дадена държава с други държави, без да е необходимо нейното съгласие. Това е забележително: Важно е да се разбере коя е СЗО (по същество безотговорна извън ЗЗД).

Член 11: Обмен на информация (предишно предоставяне на информация от СЗО)

Този член дава възможност на СЗО да обменя информация, получена, както беше обсъдено по-горе, както на ООН, така и на неправителствени органи (разрешените получатели са променени от (преди) съответните междуправителствени на (сега) съответните международни и регионални организации (т.е. сега включва организации, които не са свързани с националните правителства).

Следователно СЗО може да споделя информация за държавата със „съответните международни организации“ – това вероятно включва такива като CEPI, ГАВИ, Unitaid – организации, които имат частни и корпоративни представители в своите бордове с преки финансови конфликти на интереси.

Освен това:

„Страните, посочени в тези разпоредби, трябва да не предоставят тази информация на други държави – страни по Конвенцията, до момента, когато: а) събитието е определено като извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международен интерес, извънредна ситуация в областта на общественото здраве от регионално значение, или дава основание за междинно предупреждение в областта на общественото здраве, в съответствие с член 12; или …“

Разширява критериите, определящи кога СЗО може да разпространява информация от суверенни държави, от PHEIC до „здравна тревога“ (която на практика генералният директор или подчинените му могат да прилагат към почти всичко). Това би могло да се случи, както е посочено по-нататък в члена, когато служителите на СЗО решат, че дадена суверенна държава няма „капацитет“ да се справи с даден проблем, или когато служителите на СЗО решат (с неуточнени критерии), че е необходимо да се сподели информация с други лица, за да се направи „навременна“ оценка на риска. Това позволява на неизбрани служители на СЗО, получаващи заплати, издържани от външни субекти, които са в конфликт, да разпространяват информация от държави, които имат пряко отношение към тези субекти, въз основа на собствената си оценка на риска и реакцията, спрямо недефинирани критерии.

3. Разширяване на определението за „извънредна ситуация в областта на общественото здраве“, така че да включва всяко събитие, свързано със здравето или патогените, по преценка на генералната дирекция, и изискване за спазване от страна на държавите.

Член 12: Определяне на извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение извънредна ситуация в областта на общественото здраве от регионално значение или междинна здравна тревога

Този член едновременно намалява прага за обявяване на извънредна ситуация от страна на ГД (може да става въпрос само за опасения от потенциална епидемия) и значително увеличава правомощията на СЗО (премахва изискването за съгласие на държавите) да действа след това.

„Ако генералният директор счита, въз основа на оценка съгласно настоящите правила, че потенциално или действително настъпва извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение ….. определя, че събитието представлява извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение, и държавата-страна по Конвенцията е съгласна с това решение, генералният директор уведомява всички държави – страни по Конвенцията, в съответствие с процедурата, посочена в член 49, иска мнението на комитета, създаден съгласно член 48 (но не е длъжен да го следва)

Премахва изискването държавата да се съгласи с предоставянето на информация, отнасяща се до нея. Генералната дирекция може да обяви PHEIC против волята и указанията на държавите. СЗО се превръща в доминираща страна, а не в слуга на суверенната държава.

Прегледът от страна на комитета за извънредни ситуации не е задължителен за генералния директор, който може да действа напълно самостоятелно при определянето на PHEIC – решение, което може да има огромни здравни, социални и икономически последици и за което по-горе е позволено да се отменят основни норми за правата на човека.

Ако след консултацията по параграф 2 по-горе, генералният директор и държавата – страна по Конвенцията, на чиято територия е възникнало събитието, не постигнат консенсус в рамките на 48 часа, относно това дали събитието представлява извънредна ситуация за общественото здраве от международна важност, се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 49.

Премахва изискването генералната дирекция да търси съгласието на държавата, преди да предприеме действия.

„Регионалният директор може да определи, че дадено събитие представлява извънредна ситуация в областта на общественото здраве от регионално значение, и да предостави съответни насоки на държавите – страни по Конвенцията в региона, преди или след като уведомлението за събитие, което може да представлява извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение, е направено на генералния директор, който информира всички държави – страни по Конвенцията„

Изглежда, че на регионалните директори са предоставени подобни правомощия, въпреки че пълните последици не са ясни.

„В случай на каквото и да е ангажиране на недържавни участници в реакцията на СЗО в областта на общественото здраве в ситуация на PHEIC, СЗО следва разпоредбите на Рамката за ангажиране на недържавни участници (FENSA). Всяко отклонение от разпоредбите на FENSA трябва да е в съответствие с параграф 73 от FENSA.“

Рамката на СЗО за ангажиране на недържавни участници (FENSA) позволява на ГД „да проявявагъвкавост при прилагането на процедурите на FENSA“ в случай на извънредна ситуация в областта на здравеопазването (която тук в МЗП е разширена, както е посочено по-горе, до всяка загриженост на ФГ за потенциална вреда, независимо от съгласието на държавата.

„Развитите държави – страни по Конвенцията, и СЗО предлагат помощ на развиващите се държави – страни по Конвенцията, в зависимост от наличието на финансиране, технологии и ноу-хау…“.

Реплика, очарователна най-вече заради анахроничната (но показателна) употреба на колониалистичните термини „развиваща се“ и „развита“ в този някога егалитарен контекст на СЗО.

„Държавата – страна по Конвенцията, приема или отхвърля такова предложение за помощ в рамките на 48 часа, а в случай на отхвърляне на такова предложение предоставя на СЗО обосновка за отхвърлянето, която СЗО споделя с другите държави – страни по Конвенцията. Що се отнася до оценките на място, в съответствие с националното си законодателство държавата – страна по Конвенцията, полага разумни усилия да улесни краткосрочния достъп до съответните обекти; в случай на отказ тя предоставя своята обосновка за отказа на достъп„

СЗО се определя като доминиращ партньор. Държавата трябва да се съобрази или да предостави оправдания за несъгласието си с диктата на СЗО.

„При поискване от страна на СЗО държавите – страни по Конвенцията би следвало да трябва да предоставят, доколкото е възможно, подкрепа за координираните от СЗО дейности за реагиране, включително доставка на здравни продукти и технологии, особено диагностични и други уреди, лични предпазни средства, терапевтични средства и ваксини, за ефективен отговор на ФЕИК, настъпили под юрисдикцията и/или на територията на друга държава – страна по Конвенцията, изграждане на капацитет за системите за управление на инциденти, както и за екипите за бързо реагиране„.

„Би следвало“ се променя на „Трябва“, като се изисква от държавите да предоставят ресурси по искане на СЗО за PHEIC (напр. маймунска едра шарка при събитие, за което ГД счита, че може да представлява потенциална заплаха). Това поставя началото на темата за придобиване от СЗО на способността да нарежда на държавите да предоставят ресурси, а (по-късно) ноу-хау и интелектуална собственост, когато това бъде наредено от ГД.

НОВ член 13А Международна реакция на СЗО в областта на общественото здраве

Този нов член изрично определя новия международен ред в областта на общественото здраве, в чийто център е СЗО, а не националният суверенитет, който е от първостепенно значение.

„Държавите – страни по Конвенцията, признават СЗО за ръководен и координиращ орган на международната реакция в областта на общественото здраве по време на извънредни ситуации с международен характер и се задължават да следват препоръките на СЗО в своята международна реакция в областта на общественото здраве.„

Това изисква от държавите да следват препоръките на СЗО при PHEIC – обявена от лице (ГД), чиято позиция се определя от недемократични държави и която е отворена за широко влияние от частни и корпоративни пари. Критериите за PHEIC са умишлено неясни и зависят от преценката на генералния директор. Това е удивително разместване на ролите на СЗО спрямо държавите и очевидно отменя суверенитета. То изисква от суверенните държави да се подчиняват на външен орган, когато този орган пожелае това (тъй като ГД на СЗО може чрез предишните изменения по-горе да обяви PHEIC само въз основа на възприемането на потенциала за възникване на инфекциозно заболяване).

Безумният неуспех на реакцията към COVID-19 и отмяната на собствените насоки от страна на СЗО трябва да дадат повод за размисъл. СЗО би могла да задължи държавите да отменят телесната си автономия по отношение на лекарствата, ваксинацията или тестовете.

„По искане на СЗО държавите – страни по Конвенцията, които разполагат с производствен капацитет, предприемат мерки за увеличаване на производството на здравни продукти, включително чрез диверсификация на производството, трансфер на технологии и изграждане на капацитет, особено в развиващите се страни.„

СЗО може да изисква от (да нареди на) държавите да увеличат производството на определени продукти – да се намесва в пазарите и търговията, по преценка на СЗО (ГД).

“ [СЗО] си сътрудничи с други международни организации, както и с други заинтересовани страни в съответствие с разпоредбите на FENSA, за реагиране на извънредни ситуации в областта на общественото здраве от международен интерес.„

Това дава възможност на СЗО да си сътрудничи с недържавни участници (частни лица, фондации, частни корпорации (Фарма, нейните спонсори и др.). FENSA, която ограничава такива контакти, може да бъде променена от ГД при „извънредна здравна ситуация“, която ГД обявява.

4. СЗО изисква от държавите да предоставят ресурси, интелектуална собственост и ноу-хау по преценка на СЗО

Нов член 13А: Достъп до здравни продукти, технологии и ноу-хау за реакция в областта на общественото здраве

„Държавите – страни по Конвенцията, си сътрудничат помежду си и със СЗО за изпълнение на тези препоръки съгласно параграф 1 и предприемат мерки за осигуряване на навременна наличност и достъпност на необходимите здравни продукти, като диагностика, терапия, ваксини и други медицински изделия, необходими за ефективен отговор на спешна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение.“

СЗО определя реакцията в рамките на границите на държавите и изисква от държавите да предоставят помощ на други държави. По нареждане на СЗО.

„Държавите – страни по Конвенцията, предвиждат в своите закони за интелектуална собственост и свързаните с тях законови и подзаконови актове изключения и ограничения на изключителните права на притежателите на интелектуална собственост, за да улеснят производството, износа и вноса на необходимите здравни продукти, включително техните материали и компоненти.“

Държавите трябва да променят своите закони за интелектуална собственост (ИС), за да позволят споделянето на ИС при определянето на PHEIC от страна на ГД, по негова преценка, на когото той/тя определи. Трудно е да си представим, че някоя разумна държава би направила това, но тук то очевидно се изисква.

„Държавите – страни по Конвенцията, използват или преотстъпват на потенциални производители, особено от развиващите се страни, на неизключителна основа правата върху здравен продукт(и) или технология(и)„

СЗО може да изисква ИС да бъде споделяна с други държави (и по този начин ИС се предава на частни корпорации в тези държави.

„При поискване от страна на държава – страна по Конвенцията, другите държави – страни по Конвенцията, или СЗО бързо си сътрудничат и споделят съответните регулаторни досиета, представени от производителите, относно безопасността и ефикасността, както и процесите на производство и контрол на качеството, в рамките на 30 дни“

Изискване за предоставяне на поверителни регулаторни досиета на други държави, включително на програмата за квалификация на СЗО, и на регулаторни агенции на суверенни държави.

„[СЗО трябва]… да създаде база данни за суровини и техните потенциални доставчици, д) да създаде хранилище за клетъчни линии, за да ускори производството и регулирането на подобни биотерапевтични продукти и ваксини“,

СЗО притежава такива материали, което е безпрецедентно. По силата на чии закони и регулаторни изисквания ще се извърши това? Кой носи отговорност за щети и вреди?

„Държавите – страни по конвенцията, предприемат мерки, за да гарантират, че дейностите на недържавните субекти, особено на производителите и на тези, които претендират за свързаните с тях права на интелектуална собственост, не противоречат на правото на най-високия достижим здравен стандарт и на настоящия регламент и са в съответствие с мерките, предприети от СЗО и държавите – страни по конвенцията, съгласно тази разпоредба, което включва

а) спазване на препоръчаните от СЗО мерки, включително механизма за разпределение на средствата, предприет в изпълнение съгласно параграф 1.

б) да даряват определен процент от своята продукция по искане на СЗО.

в) да публикуват по прозрачен начин ценовата си политика.

г) да споделят технологии, ноу-хау за диверсификация на производството.

д) да депозират клетъчни линии или да споделят други данни, изисквани от хранилищата или базата данни на СЗО, създадени съгласно параграф 5.

е) да представят регулаторни досиета относно безопасността и ефикасността, както и относно производството и качеството

процесите на контрол, когато това се изисква от държавите – страни по Конвенцията, или от СЗО.“

„Най-високият достижим здравен стандарт е отвъд това, което всяка държава има сега. Така формулирано, това на практика означава, че СЗО може да изиска от всяка държава да разкрие почти всеки конфиденциален продукт и интелектуална собственост върху всеки продукт, свързан със здравния сектор.

Това е невероятен списък. Генералната дирекция (СЗО) по свои собствени критерии може да обяви събитие, след което да изиска от дадена държава да предостави ресурси и да се откаже от изключителните права върху интелектуалната собственост на своите граждани, както и да сподели информация, за да позволи на други да произвеждат продукти на нейните граждани в пряка конкуренция. СЗО също така изисква от държавите да даряват продукти на СЗО/други държави по искане на ГД.

За да се разбере обхватът на правата на интелектуална собственост, които трябва да бъдат отстъпени на ГД, в определенията (член 1) те са описани като:

„здравни технологии и ноу-хау“ включва организиран набор или комбинация от знания, умения, здравни продукти, процедури, бази данни и системи, разработени за решаване на здравен проблем и подобряване на качеството на живот, включително тези свързани с разработването или производството на здравни продукти или тяхната комбинация, тяхното прилагане или използване …“.

5. СЗО претендира за контрол върху лицата и техните права в рамките на държавите

Член 18 Препоръки по отношение на лица, багаж, товари, контейнери, транспортни средства, стоки и пощенски пратки.

„Препоръките, издадени от СЗО на държавите – страни по Конвенцията, по отношение на лицата, могат да включват следните съвети:…..

– преглед на доказателствата за медицински преглед и всички лабораторни анализи;

• да изискват медицински прегледи;
• преглед на доказателствата за ваксинация или друга профилактика;
• изискване на ваксинация или друга профилактика;
• поставяне на заподозрени лица под обществено здравно наблюдение;
• прилагане на карантина или други здравни мерки по отношение на съмнителните лица;
• да прилагат изолация и лечение, когато е необходимо, на засегнатите лица;
• проследяване на контактите на заподозрените или засегнатите лица;
• отказват влизането на заподозрени и засегнати лица;
• отказват влизането на незасегнати лица в засегнатите райони; и
• осъществяват проверка при напускане на засегнатите райони и/или ограничения за лицата, които ги напускат.“

Това (член 18) вече съществуваше. Новият член 13А, обаче, вече изисква от държавите да следват препоръките на СЗО. По този начин СЗО вече ще може, въз основа на еднолично решение на едно лице (ГД) под влиянието на недемократични държави и частни субекти, да нарежда на държавите да вкарват гражданите си в затвора, да им поставят инжекции, да изискват установяване на медицински статус, да извършват медицински прегледи, да ги изолират и да ограничават пътуванията.

Това очевидно е безумно.

„[Препоръките, издадени от СЗО, трябва]… да осигурят механизми за разработване и прилагане на декларация за здравето на пътуващите при извънредни ситуации с международно значение, свързани с общественото здраве (PHEIC), за да се осигури по-добра информация за маршрута на пътуването, възможните симптоми, които биха могли да се проявят, или всички превантивни мерки, които са били спазени, като например улесняване на проследяването на контактите, ако е необходимо.„

СЗО може да изисква наличието на частна информация за пътуването (маршрута) и да изисква предоставянето на медицински документи за пътуване. Това е изискване за предоставяне на частна медицинска информация на СЗО.

Член 23 Здравни мерки при пристигане и заминаване

„Документи, съдържащи информация относно местоназначението на пътуващия (наричани по-нататък „Passanger Locator Forms (формуляр за локализиране на пътници, PLF) следва за предпочитане да се представят в цифрова форма, като на хартиен носител могат да се представят като остатъчна възможност. Тази информация не трябва да дублира информацията, която пътникът вече е представил във връзка със същото пътуване, при условие че компетентният орган може да има достъп до нея за целите на проследяване на контакт.“

Текст (който очевидно се нуждае от допълнителна работа), насочен към бъдещите изисквания за ваксинални паспорти за пътуване.

6. СЗО създава предпоставки за цифрови здравни паспорти

Член 35 Общо правило

„Цифровите здравни документи трябва да включват средства за проверка на тяхната автентичност чрез извличане от официален уебсайт, като например QR код.„

По-нататъшно предвещаване на цифрови документи за самоличност, съдържащи здравна информация, които трябва да бъдат на разположение, за да се даде възможност за пътуване (т.е. не по преценка на лицето).

Член 36 Сертификати за ваксинация или друга профилактика

“ Такива доказателства могат да включват сертификати за изследване и сертификати за възстановяване. Тези удостоверения могат да бъдат разработени и одобрени от Здравната асамблея в съответствие с разпоредбите, предвидени за цифровите удостоверения за ваксинация или профилактика, и следва да се считат за заместители или да допълват цифровите или хартиените удостоверения за ваксинация или профилактика.“

Както и по-горе. Създаване на СЗО/СЗА за определяне на изискванията за международно пътуване (Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) казва, че има основно право на пътуване). Макар че тук няма нищо ново, това е разширено чрез разширяването на разпоредбите на PHEIC и е насочено повече към определянето на ГД. Преминава се от национален суверенитет към транснационален контрол на пътуванията отвъд националния суверенитет – който не е пряко отговорен пред населението, но е силно финансиран и повлиян от частни интереси.

„Мерки в областта на здравеопазването, предприети в съответствие с настоящия регламент, включително препоръките, направени съгласно Член 15 и 16, се инициират и изпълняват без забавяне от всички държави – страни по Конвенцията„

Изискване към всички държави да изпълнят тези препоръки (за изпълнението им са необходими само 50 % от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

„Държавите – страни по Конвенцията, предприемат също така мерки, за да гарантират, че недържавните участници, действащи на съответните им територии, спазват тези мерки.“

Изисква също така частните субекти и гражданите в рамките на държавата да спазват тези мерки (което вероятно изисква промени в много национални закони, както и в отношенията между правителството и хората).

Това изисква тоталитарен подход от страна на държавата, подчинен на тоталитарен подход от страна на наддържавна (но явно не меритократична) структура. След тези ревизии на МЗП генералният директор на СЗО, по своя преценка, има възможност да разпорежда на частни субекти и граждани във всяка държава да се съобразяват с неговите/нейните директиви.

7. СЗО, която е оправомощена да разпорежда промени в държавите, включително ограничения на свободата на словото.

Член 43 Допълнителни здравни мерки

„[Мерките, прилагани от държавите, не могат да бъдат по-ограничителни от]… постигане на подходящо най-високo постижимoто ниво на защита на здравето.“

Тези промени са много важни. „Подходящо“ означава да се вземат предвид разходите и да се направи баланс между тях и потенциалните ползи. Това е разумен подход, при който се отчитат нуждите на цялото общество и на населението (добро обществено здраве).

„Най-високо постижимото ниво на защита“ означава издигане на този проблем (инфекциозно заболяване или потенциално заболяване) над всички други здравни и човешки/обществени проблеми. Това е глупаво и вероятно отразява липсата на мисъл и слабото разбиране на общественото здраве.

„СЗО може да поиска от отправя препоръки на съответната държава – страна по Конвенцията да преразгледа да измени или отмени прилагането на допълнителните здравни мерки…“

По отношение на премахването на здравните интервенции ГД на СЗО вече може да изисква такива действия (държавите са се съгласили „препоръките“ да бъдат задължителни по-горе). Както и на други места, СЗО не е страна, която дава указания, нито страна, която предлага. СЗО поема суверенитета върху предишните държавни въпроси. Следващият параграф изисква отговор в срок от 2 седмици, а не както преди – 3 месеца.

Член 44 Сътрудничество и помощ

„Държавите – страни по Конвенцията се задължават да да си сътрудничат със и да оказват съдействие помежду си, в частност развиващите се страни, държавите – страни по Конвенцията, при поискване, доколкото е възможно, в:…“

Промените преместват връзката от СЗО, която предлага/изисква, към СЗО, която изисква.

„при противодействие на разпространението на невярна и недостоверна информация за събития в областта на общественото здраве, превантивни и противоепидемични мерки и дейности в медиите, социалните мрежи и други начини за разпространение на такава информация.“

Държавите се задължават да работят съвместно със СЗО за контрол на информацията и ограничаване на свободата на словото.

„формулирането на предложения за закони и други правни и административни разпоредби за прилагането на настоящите правила„

Държавите се съгласяват да приемат закони за прилагане на ограниченията върху свободата на словото и обмена на информация.

„противодействие на разпространението на невярна и ненадеждна информация за събития, свързани с общественото здраве, превантивни и анти-епидемични мерки и дейности в медиите, социалните мрежи и други начини за разпространение на такава информация;…“

СЗО работи с държавите за контрол върху свободата на словото и потока от информация (въз основа на техните собствени критерии за това кое е правилно и кое не).

8. Основните компоненти на бюрокрацията за проверка, за да се гарантира, че държавите спазват изискванията на СЗО

НОВА глава IV (член 53 bis-quater): Комитет за съответствие

53 Правомощия и състав

„Държавите – страни по Конвенцията, създават Комитет по съответствието, който отговаря за:

(а) разглеждане на информацията, предоставена му от СЗО и държавите – страни по Kонвенцията, относно спазването на задълженията по настоящия регламент;

(б) наблюдение, консултиране и/или улесняване на съдействието по въпроси, свързани със спазването, с оглед подпомагане на държавите – страни по настоящия регламент, да спазват задълженията си по него;

(в) насърчаване на спазването на изискванията чрез разглеждане на опасения, изразени от държавите – страни по Конвенцията, относно изпълнението и спазването на задълженията по тези регламенти; и

(г) представяне на годишен доклад на всяка здравна асамблея, в който се описват:

(i) работата на Комитета по съответствието през отчетния период;

(ii) опасенията относно неспазването на изискванията през отчетния период; и
(iii) всички заключения и препоръки на Комитета.

2. Комитетът по съответствието е упълномощен да:

(а) да изисква допълнителна информация по въпросите, които разглежда;

(б) да предприеме, със съгласието на която и да е засегната държава – страна по Конвенцията, събиране на информация на територията на тази държава – страна по Конвенцията;

(в) да разгледа всяка съответна информация, която му е предоставена;

(г) да потърси услугите на експерти и съветници, включително представители на неправителствени организации или членове на обществеността, ако е уместно; и

(д) да отправи препоръки към засегнатата държава – страна по Конвенцията, и/или към СЗО относно начините, по които държавата – страна по Конвенцията, може да подобри спазването на изискванията, както и относно всяка препоръчана техническа помощ и финансова подкрепа.“

По този начин се създава постоянният механизъм за преглед, който да следи за спазването от страна на държавите на предписанията на СЗО в областта на общественото здраве. Това е огромна нова бюрокрация, както на централно ниво (СЗО), така и със значителен разход на ресурси за всяка държава. Той отразява механизма за преглед на Службата на ООН за правата на човека.

9. Повече за СЗО, която изисква от държавите да предоставят пари на данъкоплатците за работата на СЗО и ограничава свободата на населението да поставя под въпрос тази работа.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

A. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАПАЦИТЕТ ЗА ОТКРИВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛЕСТИ

И РЕАГИРАНЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

„Развитите държави – страни по конвенцията, предоставят финансова и технологична помощ на развиващите се държави – страни по Конвенцията, с цел осигуряване на най-съвременни съоръжения в развиващите се държави – страни по конвенцията, включително чрез международни финансови механизми…“

Държавите предоставят (т.е. пренасочват от други приоритети) средства за помощ, за да помогнат на други държави да развият капацитет. Това има ясна алтернативна цена в други програми за болести/общества, където финансирането трябва съответно да бъде намалено. Това обаче вече няма да бъде в рамките на бюджетния контрол на държавите, а ще се изисква от външна структура (СЗО).

„На глобално равнище СЗО ще… противодейства на дезинформацията“.

Както и по-горе, СЗО поема ролята на полицай/противодействие на свободата на словото и обмена на информация (финансирана от данъците на тези, чието слово потиска).

Полезни връзки

Документи на СЗО относно измененията на МЗП
Резюме на измененията и техните последици

Първоначално публикувано в Brownstone Institute

Suggest a correction