Дали сме видели само върха на айсберга по отношение на вредите от мРНК ваксините?

Автомобилна катастрофа на бавни обороти

За тези от нас, които са добре запознати с биологията и новите данни за безопасността на инжекциите, наричани „ковидни ваксини“, това, което се разиграва пред нас, прилича на катастрофа на магистрала в забавен каданс: виждаме как тя се развива, причинявайки огромни вреди, нямаме представа кога ще спре и се чувстваме безсилни да направим нещо по въпроса.

Понастоящем не е известно колко дълго ще продължи този ужасен експеримент и колко още ще бъде причинена вреда.

За съжаление обаче има основания да се смята, че е възможно да се случи следното:

1. Ще отнеме много повече време, за да бъдат признати причинените вреди от „институцията“, така че инжекциите ще продължат да се прилагат още известно време – макар и на все по-малки групи с течение на времето и с различна степен на ентусиазъм на различни места.
2. Дори и инжекциите да бъдат спрени сега, не е известно колко от причинените досега вреди всъщност са излезли наяве и колко от тях могат да се проявят през следващите години или дори десетилетия.

Една от категориите причини за горното е по същество политическа. Тук става дума за пълния провал на онези, на които преди сме разчитали да гарантират безопасността на фармацевтичните интервенции. Причините за това са умишлена слепота от страна на нашите регулаторни органи, съчетана с вече доста очевидното завладяване на тези институции от две различни заинтересовани страни:

1. Политици, които очевидно са готови на всичко, включително и на въвеждането на транснационални координирани режими на цензура, за да запазят монументалните си грешки скрити; и
2. Биг фарма, която отчаяно се стреми да гарантира, че нейната печалба ще продължи възможно най-дълго.

Но освен гореизложеното съществуват и някои биологични причини, които могат да възпрепятстват и забавят края на тази безпрецедентна катастрофа.

Поради различни причини, които са изброени по-долу, остават много неясноти относно биологичното действие на многократните дози от продуктите на мРНК. Все пак това, което е известно, предполага, че много от вредите, които те причиняват, са опосредствани от възпалителни и автоимунни процеси, предизвикани (потенциално) в целия организъм.

За да обобщим основния начин на действие, липидните наночастици пренасят мРНК в някои от клетките на реципиента. Тези клетки експресират шиповия протеин, който е чужд за организма. Имунната система на организма създава антитела срещу този протеин, както и атакува и унищожава клетките, които експресират протеина.

В противовес на първоначалните твърдения, че продуктът ще се разгради в делтовидния мускул (рамото) и ще се разпространи малко или изобщо няма да се разпространи в тялото, се оказва, че продуктът ЩЕ се разпространи широко – потенциално във всяка органна система. Разбира се, това не би трябвало да е изненадващо, тъй като целият смисъл на липидите в липидните наночастици е да ги направят способни да преминават през мембраните и да се разпространяват, за да подпомогнат първоначалната си роля на преносители на целеви лекарства до раковите клетки.

Освен това:

• Количеството на произвеждания протеин от шипове е неконтролируемо, както и продължителността на производството му. Открити са високи нива на антитела на шипа много месеци след инжектирането, което предполага, че създаването на протеина продължава.
• Произведеният протеин на шипа има вградени разлики в сравнение с естествената версия – замяна на уридина с псевдоуридин – предназначени да гарантират, че мРНК е по-малко разградима. Други промени (напр. оптимизиране на кодоните) могат да променят характеристиките на нагъване на произвеждания протеин – с неизвестни последици.
• Смята се, че протеинът на шипа може да се премести в ядрата на клетките, като рисковете от това все още не са известни.
• Повтарящото се създаване на шип от многократни инжекции може да има вредни ефекти, както върху способността за борба с подобни вируси (така наречената „толерантност„, създадена чрез промяна на вида на създаденото антитяло), така и върху имунното изтощение (намаляване на способността на организма да се бори с други патогени или ракови заболявания)
• Самите LNP (независимо от техния „полезен товар“) могат да бъдат провъзпалителни сами по себе си..
• Все още не е известно какво е значението на замърсяването с ДНК над допустимите нива, останало от бактериалните плазмиди, използвани в процеса на производство на големи обеми.

Голяма част от наблюдаваните увреждания изглеждат възпалителни или автоимунни по природа. И двата процеса обикновено са хронични, а не остри проблеми. Напълно възможно е веднъж започнали, те да продължат месеци или дори години. Забележително е, че се смята, че хроничното възпаление има централна роля в много от хроничните патологии, от които западните хора страдат все повече през последните няколко десетилетия.

Следователно опашката от видими вреди може да се прояви в дълъг период от време. Освен това, тъй като хроничните възпалителни и автоимунни процеси по своята същност се изграждат бавно във времето, индивидът вероятно ще привикне към лошите ефекти, докато не настъпи критично събитие след някакъв по-дълъг период.

Добър пример за това е заболяването на коронарните артерии. Смята се, че възпалението е важна част от патофизиологията, при която в артериалната стена се натрупва „плака“. Тя може да е безсимптомна, докато не се спука и не предизвика пълно запушване, което води до „инфаркт“. Ако инжекциите ускоряват този възпалителен процес, ходът на патологичния процес може да изглежда идентичен с този, наблюдаван преди това при много хора, въпреки че той е предизвикан и ускорен повече от това, което човекът би преживял при други обстоятелства; тъй като обаче е в рамките на възможните или дори вероятните наблюдавани заболявания, той се отхвърля като „едно от тези неща“.

Производителите на цигари отричаха, че продуктите им причиняват рак на белия дроб, като изтъкваха непушачите, които са сполетени от същата съдба. Всъщност връзката можеше да бъде недвусмислено доказана само чрез строг епидемиологичен анализ. Що се отнася до инжекциите с ковид, дълбоко обезпокоително е, че властите изглежда правят всичко възможно, за да възпрепятстват достъпа до данните, които биха позволили извършването на такива анализи.

Друга причина, поради която е трудно да се установят вредите, е, че в някои случаи патологичните процеси могат просто да намалят физиологичния резерв, което може да остане незабелязано в продължение на години или десетилетия. Повечето от системите на организма имат значителна вътрешна резервираност, поради което може да се загуби бъбрек или значителна част от черния дроб, като все още се поддържа добър физиологичен и биохимичен контрол. Но ако някой загуби бъбрек, вероятността да страда от бъбречна недостатъчност е по-голяма, тъй като с напредването на възрастта ефективността на бъбреците намалява и наличният резерв намалява. По подобен начин, ако част от сърцето е увредена в млада възраст (например чрез миокардит), човек може да се възстанови напълно в краткосрочен план в смисъл на физиологично нормално състояние, но да е по-уязвим към сърдечна недостатъчност (когато сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв в тялото), след като загуби още малко сърдечна мускулна тъкан, например след сърдечен удар на средна възраст.

И накрая, трябва да се отбележи, че поради широкото разпространение в целия организъм (нещо доста очевидно, като се има предвид широкият спектър от доклади в различните бази данни за нежелани събития), вредите изглежда се проявяват в изключително голямо разнообразие от симптоми и нарушения. Диагностицирането им ще бъде проблематично и ще изисква продължителни и сложни изследвания, като са възможни множество патологии. Такива профили на видовете увреждания обикновено не са наблюдавани при фармацевтични продукти преди; в повечето случаи нежеланите ефекти са с по-ограничен обхват и по-тясно свързани във времето с дозировката (въпреки че има някои изключения).

В заключение

Не е възможно да се каже дали сме в началото или близо до края на вредите, причинени от тези агенти.

Комбинацията от причини, които могат да бъдат наречени „политически“, заедно с присъщите биологични характеристики на мРНК „ваксините“, не позволяват инжекциите да бъдат идентифицирани и приети в скоро време като причинител на значителни и трайни вреди, които се изпитват от неприемливо голям брой хора.

Нещо повече, остава вероятността те да продължат да се прилагат още известно време – поне на определени групи на определени места – удължавайки и изостряйки вече причинените вреди.

Първоначално публикувано от HART

Suggest a correction