СЗО, суверенитет и реалност
Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) ни уверява, че „пандемичното споразумение“ (или „договорът“) на СЗО няма да намали суверенитета на държавите членки на СЗО. СЗО вярва, че тези думи ще послужат за отвличане на вниманието от реалността. Онези, които движат програмата за вечно извънредно положение в здравеопазването, планират да дадат на СЗО повече власт, а на държавите – по-малко. Това ще се случва всеки път, когато СЗО определи „извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение“ (PHEIC) или прецени, че може да сме изложени на риск от такава.
Предложеният от СЗО договор, заедно със „синергичните“ му изменения на Международните здравни правила (МЗП), имат за цел да отменят вековните демократични реформи, които основават суверенитета на индивидите, а оттам и на техните държави. Неудобството да се изправиш пред тази истина и сложността, която тя поражда, осигурява необходимото прикритие за прокарването на тези промени. Така демокрацията и свободата залязват и умират.
Защо е трудно да се признае реалността
Нашето общество на Запад е изградено върху доверието и чувството за превъзходство – ние сме създали институциите, които управляват света, и те, и ние, сме добри. Смятаме се за хуманитаристи, за защитници на общественото здраве, за обединители и антифашистки настроени свободолюбци. Смятаме, че нашата система е по-добра от алтернативите – ние сме „прогресивни“.
За удобните леви професионалисти със средни доходи е необходима доста голяма крачка, за да повярват, че институциите и филантропските организации, на които сме се възхищавали през целия си живот, сега може би ни ограбват. Нашето общество разчита на „надеждни източници“, сред които е и СЗО. Наред с тях са и големите ни медийни организации. Ако нашите надеждни източници ни кажат, че сме били подведени и ограбени, ние ще приемем това. Но те ни казват, че тези твърдения са неверни и че всичко е наред. Самият генерален директор на СЗО ни уверява в това. Всеки, който смята, че богатите корпоративни и частни спонсори на СЗО и други здравни институции имат личен интерес, че могат да заблуждават и експлоатират другите за собствена изгода, е теоретик на конспирацията.
Всички сме способни да повярваме, че богатите и силните в миналите епохи биха експлоатирали масите, но някак си е трудно да повярваме в това в настоящето. За доказателство за тяхната добронамереност разчитаме на думите на собствените им рекламни отдели и на медиите, които те поддържат. Някак си злоупотребите в големи мащаби винаги са плод на историята, а сега сме по-умни и просветени.
През последните десетилетия наблюдаваме как отделни хора натрупват богатство, равностойно на средно големи държави. Те се срещат с избраните от нас лидери при закрити врати в Давос. След това аплодираме щедростта, с която те даряват по-малко щастливите, и се преструваме, че всичко това е наред. Гледаме как корпорациите се разрастват отвъд националните граници, като че ли надхвърлят законите, които важат за обикновените граждани. Позволихме на техните „публично-частни партньорства“ да превърнат международните институции в доставчици на техните стоки. Не обръщаме внимание на това слизане, защото рекламните им отдели ни казаха да го направим, превръщайки се в апологети на очевидни авторитаристи, защото искаме да вярваме, че те по някакъв начин правят „по-голямо добро“.
Докато едно дете в училище може да прозре тази фасада, за да види конфликтната алчност отвъд нея, за тези с дългогодишен политически багаж, мрежа от колеги, репутация и кариера е много по-трудно да признаят, че са били измамени. Поведенческите психолози, които нашите правителства и институции сега използват, разбират това. Тяхната работа е да ни накарат да вярваме на доверените източници, които те спонсорират. Нашето предизвикателство е да поставим реалността над правотата на мисълта.
Преобразуването на СЗО
Когато през 1946 г. СЗО е създадена, за да координира действията при решаването на големи здравни проблеми, светът излиза от последния голям погром на фашизма и колониализма. И двата обществени модела се продаваха на базата на централизирането на властта в името на по-голямото благо. Онези, които се смятаха за по-висши, щяха да управляват света в полза на по-малко достойните. Някога СЗО твърдеше, че следва друга линия.
От началото на 2000-те години дейността на СЗО все повече се диктува от „специфично финансиране„. Нейните спонсори, сред които все по-често има частни и корпоративни интереси, й казват как да използва парите, които дават. Частното ръководство е добре за частни организации, които насърчават своите инвеститори, но очевидно не е подходящо за организация, която се стреми да налага лекарства, да затваря граници и да ограничава хората. Всеки, който има елементарни познания по история и човешка природа, ще разбере това. Но точно тези правомощия са заложени в измененията на Международните здравни правила и в новия договор.
Вместо да обмисли алтернативни подходи, СЗО се опитва да цензурира мненията, които не се вписват в нейния разказ, като публично очерня и унижава онези, които поставят под въпрос нейните политики. Това не са действия на организация, която представлява „нас, хората“, или е уверена в способността си да обоснове действията си. Те са атрибути, които винаги сме свързвали с интелектуална слабост и фашизъм.
Въздействието на СЗО върху здравето на населението
В препоръките си за пандемичен грип през 2019 г. СЗО заяви, че „при никакви обстоятелства“ не трябва да се предприемат проследяване на контакти, затваряне на граници, скрининг на влизане или излизане, или карантина на изложените на риск лица при установена пандемия. Те написаха това, защото подобни мерки биха причинили повече вреди, отколкото ползи, и биха навредили непропорционално на по-бедните хора. През 2020 г. заедно с частни и национални спонсори подкрепиха най-голямото в историята прехвърляне на богатство от хора с ниски към хора с високи доходи, като насърчиха същите мерки.
Изоставяйки своите принципи, СЗО изостави милиони момичета на нощно изнасилване чрез детски бракове, увеличи бременността сред тийнейджърите и детската смъртност, намали детското образование и увеличи бедността и недохранването. Въпреки че повечето от тези хора са твърде млади, за да бъдат засегнати от Kовида, и вече имат имунитет, тя насърчава масово ваксиниране за милиарди долари, докато традиционните приоритети като малария, туберкулоза и ХИВ/СПИН се влошават. Западните медии посрещнаха това с мълчание или с празно говорене. Спасяването на животи не носи печалба, но продажбата на стоки носи. Спонсорите на СЗО правят това, което им е необходимо за техните инвеститори, докато СЗО прави това, което й е необходимо, за да поддържа паричните си потоци.
Новите правомощия на СЗО
Измененията на МЗП ще намалят суверенитета на всяка държава – членка на СЗО, която не успее активно да ги отхвърли, като предоставят на едно лице (генералния директор) пряко влияние върху здравната политика и свободата на гражданите, което е безспорно. Това е, което се казва в документа. Страните ще се „задължават“ да следват препоръките, които вече не са просто предложения или съвети. Докато СЗО не разполага с полиция, Световната банка и МВФ (Международен валутен фонд) са на борда и контролират голяма част от паричното ви предлагане. Миналата година Конгресът на САЩ прие законопроект, в който се признава, че правителството на САЩ трябва да се обърне към страните, които не спазват МЗП. Не сме свидетели на беззъби заплахи, повечето държави и техните народи няма да имат голям избор.
Истинската сила на предложенията на СЗО е в прилагането им за всеки въпрос, свързан със здравето, който те обявяват за заплаха. В предложените изменения това е изрично посочено, докато „Договорът“ разширява обхвата до „едно здраве“– отвлечено понятие за обществено здраве, което може да означава всичко, което се възприема като засягащо човешкото физическо, психическо или социално благополучие. Неблагоприятното време, провалът на реколтата или разпространяването на идеи, които причиняват стрес на хората; ежедневни неща, с които хората винаги са се справяли, сега стават причина за ограничаване на хората и налагане на решения, диктувани от други.
По същество тези, които спонсорират СЗО, произвеждат кризи по свое желание и са решили да забогатеят от чуждото нещастие, както по времето на Ковида. Това става под прикритието, че „ни пазят в безопасност“. Както СЗО неправдоподобно настоява, „никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“, така че премахването на човешките права трябва да бъде широкообхватно и продължително.
Поведенческата психология е там, за да гарантира, че ще се подчиним.
С лице към бъдещето
Ние изграждаме бъдеще, в което спазването на авторитарните диктати ще спечели връщането на откраднатите свободи, докато цензурата ще потиска несъгласието. Хората, които искат да видят доказателства, които си спомнят историята или настояват за информирано съгласие, ще бъдат определени, на езика на СЗО , крайнодесни масови убийци. Ние вече сме влезли в този свят. Публичните личности, които твърдят обратното, вероятно не обръщат внимание или имат други мотиви.
Можем кротко да приемем този нов, обсебен от болести свят, някои може дори да прегърнат заплатите и кариерите, които дава. Или можем да се присъединим към онези, които се борят за простото право на индивидите да определят собственото си бъдеще, свободно от фалшивите обществени блага на колониализма и фашизма. Най-малкото можем да признаем реалността около нас.
Suggest a correction
