Франция е последната страна в Европа, която възстановява неваксинираните си здравни работници – но при какви условия?

През август 2021 г. във Франция беше гласуван закон, който изисква здравните специалисти да бъдат ваксинирани срещу Covid-19. Той влиза в сила на 15 септември. На тези, които отказаха да се подложат на това, което смятаха за експериментална инжекция, беше казано, че вече нямат право да работят на работното си място. Подобни закони бяха гласувани и в други държави като Италия, Гърция и няколко щата в САЩ. Франция обаче изглежда е извършила „подвиг“, който никоя друга държава не се е осмелила да опита..

Когато светът отново се отвори след кризата, когато маските за лице и задължителните ваксини отпаднаха на повечето места и всички отново започнаха да живеят – тихо и без особено медийно внимание – френското правителство запази задължителните ваксинации за здравните работници, за разлика от други държави. Минаха месеци; научните доказателства потвърдиха това, което повечето хора вече знаеха: ваксините срещу ковид не предпазваха от предаване на инфекцията, нито от повторно заразяване. Това, което здравните служители твърдяха, че е „основа“ за задължителните ваксинации, просто изчезна.

И все пак дните, седмиците и месеците минаваха без промяна на политиката. Провеждаха се местни митинги в подкрепа на отстранените работници, събираха се пари, храна и дрехи, за да се помогне на нуждаещите се, които не знаеха как ще могат да платят нито ипотеката, нито наема си, а понякога дори и хранителните си продукти. Много от тях трябваше да разчитат на семейството и приятелите си за оцеляване, други излязоха в предсрочна пенсия. Някои напуснаха Франция, за да работят в чужбина, други смениха професията си, трети спяха в колата си, за да свържат двата края, а някои за съжаление се самоубиха от отчаяние…

Статутът им на „временно отстранени“ не им даваше право на заплата, нито на обезщетения за безработица. Все още имаха договор, но не бяха останали без работа, но не получаваха и стотинка. Вероятно най-трудно се понасяше мълчанието – голяма част от френското население, да не говорим за световното, не знаеше, че са отстранени и какво означава това. Споменеш ли на някого за това, той просто казваше, че не може да повярва, че това е вярно, мислеше, че грешиш.

Освен лекарите, медицинските сестри, зъболекарите, гинеколозите, хирурзите и т.н., които се грижеха пряко за пациентите, имаше и други професии, които трябваше да напуснат работата си, ако не бяха ваксинирани. Пожарникари, административен персонал, работещ в сектора на здравеопазването – всеки професионалист, свързан със здравеопазването и неваксиниран, трябваше да напусне, да не говорим за всички студенти, които не можеха да продължат обучението си по медицина, защото не можеха да получат стаж, когато не бяха ваксинирани.

Трудно е да се каже колко наистина са „отстранените“.

Правителството обича да цитира цифри като 3000, а други неправителствени оценки достигат до 15 000. Истинският брой вероятно е някъде по средата.
През есента и зимата на 2022 г. някои политически субекти направиха опити да повдигнат въпроса за възстановяването на отстранените работници във френския парламент, но без резултат.

През февруари 2023 г., с надеждата да привлече някакво международно внимание към продължаващото политическо задушаване в страната си, доктор Грегори Памарт изпраща видеопослание до света. На 11 март в Лион се провежда и голямо събрание, на което отстранените от работа здравни специалисти и активисти от цяла Франция се обединяват, за да се чуе гласът им.
Това видео включва посланието на д-р Памарт, организаторите на събитието, които обясняват спешната необходимост от цялостно преустройство на френските болници и възстановяване на отстранените работници, както и снимки от демонстрацията в Лион.

Накрая, след 18 мъчителни месеца, на 30 март 2023 г., HAS – La Haute Autorité de Santé (Висш орган на здравеопазването във Франция) – промени препоръката си. С това ваксините covid-19 са само препоръчителни и вече не са задължителни за здравните специалисти.

Остават въпросите за условията на възстановяване – ще получат ли те неизплатените си заплати? Ще бъде ли отменен законът от 5 август или само ще бъде спряно неговото действие? Тези, които решат да се върнат на работните си места, ще могат ли да загърбят изключването и отчуждението, на които са били подложени?

Каквото и да се случи, едно е сигурно: смелите мъже и жени, които отстояваха телесната си независимост, свободата си да кажат „не“ на експериментално лечение и които отстояваха позициите си досега с цената на много лични усилия, ще бъдат завинаги герои. Изисква се огромна смелост и дух, за да се направи това, което те направиха, и с това вдъхновиха хиляди хора да се борят за правото си на медицинска свобода.

Suggest a correction