СЗО се промени и вече е заплаха

Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) ни уверява, че „споразумението за пандемиите“ (или „договорът за превенция и готовност при пандемии“) на СЗО няма да намали суверенитета на държавите членки. СЗО вярва, че тези думи ще изпълнят задачата си да отвлекат вниманието от действителността. Онези, които прокарват програмата за постоянно извънредно положение в здравеопазването, планират да дадат на организацията повече власт за сметка на отделните държави. Това ще се случва всеки път, когато СЗО обяви „извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение“ или прецени, че може да сме изложени на риск от такава.

Предложеният от СЗО договор, заедно със „синергичните“ му изменения на Международните здравни правила (МЗП), имат за цел да отменят вековните демократични реформи, на които се основава суверенитетът на отделните хора, а оттам и на техните държави. Чувството на неловкост да се изправиш пред тази истина и сложността, която тя поражда, служи за необходимото прикритие за прокарването на тези промени. Така демокрацията и свободата залязват и умират.

Защо е трудно да се признае действителността

Нашето западно общество е изградено върху доверието и чувството за превъзходство – ние сме създали институциите, които управляват света, и те, както и ние, сме добри. Считаме се за хуманисти, за защитници на общественото здраве, за обединители и свободолюбци-антифашисти. Смятаме, че нашата система е по-добра от останалите алтернативи – ние сме „прогресивни“.

Водещите комфортен живот, леви професионалисти със средни доходи трябва да направят доста голяма крачка, за да повярват, че институциите и филантропските организации, на които сме се възхищавали през целия си живот, сега може би ни ограбват. Нашето общество разчита на „надеждни източници“, сред които е и СЗО. Сред останалите са големите медийни организации в нашето общество. Ако доверените ни източници ни кажат, че сме били подведени и ограбени, ние ще приемем това. Но те ни казват, че тези твърдения са неверни и че всичко е наред. Самият генерален директор на СЗО ни уверява в това. Всеки, който смята, че богатите корпоративни и частни спонсори на СЗО и други здравни институции имат личен интерес, че могат да заблуждават и експлоатират останалите за собствена изгода, е теоретик на конспирацията.

Всички сме в състояние да повярваме, че богатите и силните през миналите епохи са експлоатирали масите, но някак си е трудно да повярваме в това за настоящето. За доказателство за тяхната добронамереност разчитаме на думите на собствените им рекламни отдели и на медиите, които финансират. Някак си злоупотребите в големи мащаби винаги си остават в историята, докато сега сме по-умни и просветени.

През последните десетилетия наблюдавахме как отделни хора натрупаха богатство, равностойно на това на средно големи държави. Срещат се с избраните от нас лидери при закрити врати в Давос. След това аплодираме щедростта, с която даряват на по-малко щастливите, и се преструваме, че всичко това е нормално. Гледаме как корпорациите се разрастват отвъд националните граници и сякаш се издигат над законите, които се прилагат за обикновените граждани. Позволихме на техните „публично-частни партньорства“ да превърнат международните институции в доставчици на техните стоки. Игнорирахме това намаляване на стандартите, защото рекламните им отдели ни казаха да го направим, превръщайки се в апологети на очевидни авторитарни личности, защото искаме да вярваме, че те по някакъв начин правят „по-голямо добро“.

Докато едно дете в училищна възраст може да прозре зад фасадата и да види конфликтната алчност отвъд нея, за хората с дългогодишно натрупан политически багаж, мрежа от колеги, репутация и кариера е много по-трудно да признаят, че са били измамени. Поведенческите психолози, които са наети в нашите правителства и институции, разбират това. Тяхната работа е да ни карат да вярваме на доверените източници, които спонсорират. Нашето предизвикателство е да поставим действителността над „правилното мислене“.

Преобразяването на СЗО

При създаването на СЗО през 1946 г., за да координира действията при решаване на големи здравни въпроси, светът тъкмо излиза от последния голям погром на фашизма и колониализма. И двата обществени модела са приети на основата на централизирането на властта в името на по-голямото благо. Онези, които се смятат за по-висшестоящи, се обявяват, че ще управляват света в полза на по-малко достойните. Някога СЗО твърдеше, че следва друга линия.

От началото на 2000 г. дейността на СЗО все повече се диктува от „определено финансиране„. Нейните спонсори, които все по-често обхващат частни и корпоративни интереси, ѝ казват как да използва предоставените от тях средства. Частното управление е добро за частните организации, които рекламират стоките на инвеститорите си, но очевидно не е подходящо за организация, която се стреми да налага лекарства, да затваря граници и да въвежда ограничения на хората. Всеки, който има елементарни познания по история и човешката природа, ще разбере това. Но точно тези правомощия са заложени в измененията на Международните здравни правила и в новия договор.

Вместо да обмисли алтернативни подходи, СЗО се стреми да цензурира мненията, които не се вписват в нейната идеологическа постановка, като публично очерня и уронва репутацията на онези, които поставят под въпрос нейните политики. Това не са действия на организация, която представлява „нас, хората“ или е уверена в способността си да обоснове действията си. Те са атрибути, които винаги сме свързвали с интелектуална слабост и фашизъм.

Въздействието на СЗО върху здравето на населението

В препоръките си относно пандемичния грип през 2019 г. СЗО заяви, че „при никакви обстоятелства“ не трябва да се предприемат действия за проследяване на контакти, затваряне на граници, проверка на влизане или излизане или карантина на изложените на риск лица при установена пандемия. Организацията написа това, защото подобни мерки биха причинили повече вреди, отколкото ползи, както и биха навредили непропорционално на по-бедните хора. През 2020 г. заедно с частни и национални спонсори подкрепиха най-голямото в историята прехвърляне на богатство от хората с ниски към хората с високи доходи, насърчавайки същите мерки.

Отказвайки се от принципите си, СЗО изостави милиони момичета да бъдат подлагани на ежедневно изнасилване чрез детските бракове, увеличи бременността сред тийнейджърите и детската смъртност, намали образованието в ранната детска възраст и увеличи бедността и недохранването. Въпреки че повечето от тези хора са твърде млади, за да имат притеснения от COVID, а и вече имат имунитет, СЗО насърчава масова ваксинация на стойност милиарди долари, докато традиционните приоритети като малария, туберкулоза и ХИВ/СПИН се влошават. Западните медии посрещнаха всичко това с мълчание или празна реторика. Спасяването на животи не носи печалба, докато продажбата на стоки – да. Спонсорите на СЗО правят това, което е необходимо за своите инвеститори, докато СЗО прави това, което е необходимо, за да поддържа паричните си потоци.

Новите правомощия на СЗО

Измененията на МЗП ще намалят суверенитета на всяка държава-членка на СЗО, която не успее активно да ги отхвърли, давайки на едно лице (генералния директор) пряко влияние върху здравната политика и свободата на гражданите, което е безспорно. Именно това се казва в документа. Държавите ще се „задължават“ да следват препоръките, които вече не са просто предложения или съвети.

Въпреки че СЗО не разполага с полиция, Световната банка и МВФ са активни участници, които контролират голяма част от паричния ви ресурс. Миналата година Конгресът на САЩ прие законопроект, в който се признава, че правителството на САЩ трябва да предприеме мерки спрямо държавите, които не спазват МЗП. Не сме свидетели на безобидни заплахи – повечето държави и техните народи няма да имат голям избор.

Истинската власт на предложенията на СЗО е в прилагането им за всеки въпрос, свързан със здравето, който организацията обяви за заплаха. В предложените изменения това се посочва изрично, докато „Договорът“ разширява обхвата до „едно здраве“ – отвлечена концепция за обществено здраве, която може да означава всичко, което се възприема като засягащо човешкото физическо, психическо или социално благополучие. Неблагоприятните метеорологични условия, недобрата реколта или разпространяването на идеи, които предизвикват стрес у хората; неща от ежедневието, с които хората винаги са се справяли, сега стават причина за ограничаване на хората и за налагане на решения, диктувани от други.

По същество тези, които спонсорират СЗО, произвеждат кризи по свое желание и са решили да забогатяват от чуждото нещастие, както направиха по време на COVID. Това става под маската на „грижа за нашата безопасност“. Както неправдоподобно настоява СЗО, „никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“, така че премахването на правата на човека трябва да бъде широкообхватно и продължително. Ролята на поведенческата психология е да гарантира, че ще се подчиним.

С поглед към бъдещето

Изграждаме бъдеще, в което съобразяването с авторитарния диктат ще спечели връщането на откраднатите свободи, а цензурата ще потисне инакомислието. Хората, които искат да видят доказателства, които помнят историята или които настояват за информирано съгласие, ще бъдат определяни на езика на СЗО като крайно десни масови убийци. Ние вече сме навлезли в този свят. Обществените фигури, които твърдят обратното, вероятно не обръщат внимание на това или имат други мотиви.

Можем кротко да приемем този нов, обсебен от болестите свят, някои може дори да се подмамят от заплатите и кариерното развитие, които им предлага. Или можем да се присъединим към онези, които се борят за съвсем простото право на всеки човек да определя собственото си бъдеще, свободно от фалшивите обществени блага на колониализма и фашизма. Най-малкото можем да признаем действителността около нас.

Първоначално публикувано от The Brownstone Institute.

Suggest a correction