Ексклузивно: Жена, живееща близо до клетъчна кула, е диагностицирана с 51 инсулта

В интервю за The Defender Марсия Халер разказва как животът ѝ се е променил драстично, когато клетъчната кула на 900 фута от дома ѝ е била „модернизирана“. Халер уведомява телекомуникационните компании, които експлоатират кулата, че планира да заведе дело по Закона за американците с увреждания.

През 2007 г. Марсия и Джейсън Халер – заедно от гимназията, които се запознават в Дулут, Минесота – купуват мечтания имот северно от Дулут, за да живеят спокойно близо до природата и семейството на Марсия.

Тогава те не знаят, че American Towers, AT&T и T-Mobile скоро ще построят клетъчна кула само на 900 фута от дома им – кула, която по-късно завинаги ще промени живота на Марсия такъв, какъвто го познава.

Почти веднага след „модернизирането“ на клетъчната кула през 2019 г. Марсия се инвалидизира от интензивните нива на радиочестотната (RF) радиация, излъчвана от кулата.

Оттогава насам тя е претърпяла 51 инсулта, загуба на зрение, загуба на слух, главоболие, смущения в съня, хронична умора и когнитивни увреждания. Тя изпитва постоянни проблеми с равновесието, ориентацията и мобилността.

Сега, подкрепена от правния екип на програмата „Електромагнитно излъчване (ЕМП) и безжични мрежи “ на организацията Children’s Health Defense(CHD), Марсия планира да съди компаниите, експлоатиращи кулата, съгласно Закона за американците с увреждания.

Марсия твърди, че компаниите трябва да ѝ осигурят „разумно приспособяване“ и/или да „променят своите политики, практики или процедури“, за да спазят федералния закон за хората с увреждания.

Това е второто от стратегическата поредица дела на CHD, в които се изпробват нови правни възможности за лица, страдащи от излагане на радиочестотна радиация.

Делата също така обръщат внимание на необходимостта от по-добро федерално регулиране на радиочестотната радиация и очертават научните доказателства, които опровергават твърдението, че „радиочестотната радиация е безопасна“.

В. Скот Макколлоу, водещ адвокат по делата, заяви пред The Defender, че през януари правният екип на Марсия е изпратил на телекомуникационните компании писмо с искане и планира да подаде първоначалната жалба по нейния иск по-късно този месец.

Марсия и Джей – които имат и 18-годишен син, чието здраве според тях е влошено от радиацията на кулата – разговаряха със Защитника за болестта на Марсия и значението на нейната съдебна битка за повишаване на осведомеността, че радиочестотната радиация може да навреди на здравето на хората.

„Нещо не е наред в главата ми“

В края на септември 2019 г. Марика и Джей забелязват работници, които извършват „основно подобряване“ на 300-метровата клетъчна кула в съседен на техния имот.

Марсиа, която по това време е в третата година на училището за медицински сестри и работи като сертифициран асистент в болница, казва, че работата е продължила около 10 дни.

„Поставиха голям кран там“, казва Джей, който управлява фирма за превоз на товари. „Виждали сме ги да се качват там без кран много пъти, но това беше първият път, когато ставаше дума за основен ремонт.“

Какво точно са правили работниците?

„Смятаме, че [са модернизирали кулата за разгръщане на] 5G„, каза Марсия. „Те [компаниите] няма да признаят какво са направили. Казват, че не са длъжни да ни казват.“

През уикенда, след като работниците завършили модернизацията, Марсия си била у дома и започнала да се чувства замаяна и сякаш нещо „просто не е наред“.

Тя се обадила на Джей и му казала: „Нещо не е наред в главата ми… Не знам как да го обясня. Чувствам се просто гадно.“

Имала ли е нужда той да се прибере у дома? Не, казала му. „Ще се оправя.“

Физическото усещане е било „ужасно“, казва Марсия. В допълнение към замайването, тя имала главоболие и гадене. „Не можех да вдигна главата си от възглавницата, без стаята да се завърти и се чувствах много зле“.

„Смятаме, че получавате инсулт“

Симптомите продължават. В понеделник тя отишла в спешна помощ и била диагностицирана със световъртеж.

Върнала се у дома. Няколко дни по-късно имала слепи петна в зрението си и изтръпване на ръката с „почти изтръпване“.

Марсия се обадила в дежурния център за медицински сестри. Те ѝ казали: „Трябва да слезете в спешното отделение. Смятаме, че имате инсулт.“

Ядрено-магнитният резонанс на мозъка на Марсия показва множество увредени участъци, наречени лезии. Тя е приета в болницата на 10 октомври 2019 г. и е диагностицирана с инсулт, загуба на зрение и затруднения в равновесието.

След три дни в болницата инсултите спират да се случват – което означава, че ЯМР на мозъка ѝ вече не показва лезии – и Марсия се връща у дома.

Но преди края на месеца Марсия „отново започнала да се чувства по същия начин“ и се върнала в спешното отделение.

Джей си спомня: „Бяхме си вкъщи – аз и детето – и тя готвеше вечерята … Обърна се и лицето ѝ действително се беше свлякло при този случай. Беше нещо като „о-о-о“.

Марсия се върнала в болницата, където й поставили диагноза с още мозъчни лезии. Неврологът казал на Марсия, че сканирането на мозъка ѝ с ядрено-магнитен резонанс прилича на „звездна нощ“, тъй като имало много бели петна или лезии.

Лекарите все още не знаели какво ги причинява, казва тя.

Марсия отива в клиника „Майо“

През следващите седмици Марсия се връща „няколко пъти напред-назад“ между дома си и местната болница.

След една-две нощи в болницата тя започва да се чувства по-добре. Но след като се връщала у дома, симптомите ѝ се появявали отново и се налагало да се върне в болницата. „Всеки път се появяваха нови инсулти“, казва тя.

Според Джей: „Седмица или 10 дни по-късно щеше да има седем или десет нови [лезии, появяващи се в сканиранията с ядрено-магнитен резонанс]. Това продължаваше около месец. Мисля, че стигнахме до около 51 пълни инсулта.“

Въпреки това лекарите от местната болница не могат да обяснят защо се случва това.

В началото на ноември 2019 г. Марсия е насочена към клиниката „Майо“, където лекарите установяват, че симптомите ѝ съответстват на синдрома на Сусак– рядко автоимунно заболяване.

Тя остава в клиниката „Майо“ до 22 ноември 2019 г. Получила е плазмафереза за вкарване на нова плазма в кръвта ѝ, стероиди и лекарство, наречено CellCept.

Лечението просто не давало резултат

Лечението не подействало и когато Марсия се върнала у дома, тя получила още инсулти. Затова тя се върнала в клиниката „Майо“ за втори двуседмичен цикъл на същото лечение.

Но след втория кръг на лечението Марсия получила още инсулти – включително един, който временно нарушил слуха ѝ – и продължила да изпитва силна умора.

И Марсия, и Джей гледат назад към тези месеци на боледуване на Марсия като към време на емоционален стрес и болка.

Джей трябваше да изтегли Марсия от училище и да убеди работодателя ѝ, че се нуждае от безсрочен отпуск заради здравословното ѝ състояние.

В същото време, тъй като един от симптомите на Марсия е когнитивно нарушение, тя „си мислела, че е добре“, и се разстроила на Джей за това.

Марсия също така е била доброволен пожарникар и отговорник за спешна медицинска помощ. „Бях толкова ядосана на съпруга си, защото той – зад гърба ми – каза на пожарната … „Не можете повече да я викате повече, защото тя иска да се отзове на тези повиквания, а не може“.

Време е да живеете на друго място

По време на един от престоите на Марсия в клиниката „Майо“ Джей „просто се събужда“ със силното усещане, че радиацията от клетъчните кули причинява симптомите на Марсия. „Тогава той започна да прави проучвания и започнахме да сглобяваме нещата“, обяснява Марсия.

Въз основа на това, което Джей открива, двамата с Марсия решават да опитат да живеят на друго място.

На 3 март 2020 г. те и синът им се преместват в къщата на родителите на Марсия, на километър по-далеч от кулата. Марсия „се почувства много по-добре“, каза тя. Инсултите спрели.

До юни тя говори за връщане в училище, казва Джей. „Всяка вечер ходехме на риболов и тя просто имаше много повече енергия“.

Приблизително по същото време лекарите на Марсия в клиниката „Мейо“ я накарали да приема химиотерапия на хапчета. „Така че те се потупват по гърба за химиотерапията“, каза Джей, „Мисля, че именно преместването я накара да спре“.

Но през октомври 2020 г. родителите на Марсия се завръщат, така че Джей, Марсия и синът им се преместват обратно в къщата си в близост до кулата.

Само след седмица Марсия отново започнала да изпитва същите симптоми.

Изграждане на „наказателната кутия“

Джей и Марсия стават все по-убедени, че радиочестотната радиация от кулата разболява Марсия.

На 16 октомври 2020 г. те наемат Франк ДиКристина – сертифициран строителен биолог и сертифициран специалист по ЕМП – да измери нивата на безжичната радиация в целия им дом.

Докладът на ДиКристина показва пикови стойности до 18 микровата на квадратен сантиметър (mW/cm2) – което е 18 пъти по-високо от това, което Стандартът за строителна биология счита за „екстремна граница“, отбелязва ДиКристина в доклада.

Марсия и Джей обичали местоположението на дома си и не искали да се местят. Затова те се заеха да направят имота си по-пригоден за живеене за Марсия.

В края на октомври 2020 г. Джей конструира Фарадеева клетка – корпус с метална облицовка, който блокира всички радиочестотни лъчения – за да осигури на Марсия място за облекчение от радиацията.

Наличието на пространство, свободно от радиочестотна радиация, е довело до голяма промяна в благосъстоянието на Марсия.

Тя казва, че усеща как главата ѝ се отпуска, когато е в клетката на Фарадей. Но където и да е другаде в къщата или на двора, главата ѝ се чувства „шумна“ и „пълна… като работещ двигател“.

Въпреки облекчението, което осигурява клетката, Марсия ясно заяви, че не е забавно да се налага да влиза в малко затворено пространство, за да се чувства добре.

Тя и Джей наричат клетката на Фарадей „наказателната кутия“. Това е миниатюрна стая без електричество и без прозорци – просто „пълна черна кутия с две легла“, казва Марсия.

Тя и Джей спят там. „Бих се притеснила да спя в къщата си, защото не искам да се разболея отново“, казва Марсия.

Нощуването навън обаче не е удобно. „В гаража няма баня“, казва тя. „Така че, ако стана посред нощ, за да отида до тоалетната, трябва да изляза от гаража, да изляза навън и да вляза в къщата.“

Марсия вече носи и бейзболна шапка с метална облицовка, когато е в дома си, за да смекчи симптомите си.

С тези мерки тя бавно успява да завърши програмата си за медицински сестри и да се върне на работа.

„Не сме луди“

Марсия се надява, че нейният съдебен иск ще принуди телекомуникационните компании да преместят кулата си, за да може тя да се движи свободно в имота си, без да рискува здравето си.

Тя също така иска нейният случай да повиши обществената осведоменост за това, че хората изпитват физически симптоми от радиочестотната радиация. „Ние не сме луди“, казва тя. „Това наистина се случва.“

Например, тя и Джей смятат, че животът толкова близо до кулата може да е фактор за развитието на ревматоиден артрит у Джей.

Синът им също е имал негативни здравословни епизоди – включително голям кръвен съсирек в лявата ръка – за които Марсия и Джей подозират, че може да са свързани с радиацията. През 2022 г. 16-годишният им тогава син Клей се обажда на Марсия от работа и я пита: „Нормално ли е, че ръката ми е синя и стегната?“.

Двамата провеждат бърз видеоразговор. „Не, това не е нормално“, казала Марсия, когато видяла ръката на Клей. Тя веднага го завела в болницата.

Компютърната томография показала, че Клей има кръвен съсирек, започващ от лакътя, който се разпростира във врата му, и още два съсирека в белите дробове.

Кръвните изследвания на Клей показали, че макар да е отрицателен за Ковид-19, в някакъв момент в миналото е имал безсимптомен случай на Ковид-19 – което според лекарите може да е причинило съсиреците.

Но Марсия намира това обяснение за малко вероятно и потвърждава пред лекар по интегративна медицина, който е запознат с възможните въздействия на безжичната радиация върху здравето, че кръвните съсиреци може да са причинени от продължаващото излагане на Клей на радиочестотна радиация.

Марсия и Джей също така казват, че са били свидетели на животни, засегнати от радиацията на кулата. Кучето им Дейзи развило мастни тумори по цялото си тяло, които ограничили подвижността и качеството ѝ на живот до такава степен, че Марсия и Джей трябвало да я приспят.

„Елените определено имат тези тумори като кучето“, казва Джей. „Не при всеки елен, но при някои от тях.“

Когато Марсия и Джей разказват на другите за преживяванията си, хората са склонни „просто да се отдръпнат“ и да кажат: „Това няма да се случи на мен или на някой, когото познавам, освен на вас.“

Но „ние не сме единствените, на които това се случва“, казва Марсия.

Въпреки че оценките варират, анализ от 2019 г. сочи, че 1,5 % от населението изпитва тежки симптоми от излагането на радиочестотна радиация, 5 % имат умерени симптоми, а 30 % – леки симптоми.

Това означава, че приблизително 2,16-99,7 милиона американци вероятно са засегнати.

Марсия и Джей наскоро споделиха историята си по CHD.TV.

Гледайте епизода на CHD.TV тук.

Suggest a correction