Отговорността е от значение: Призовават за разследване на реакцията на страната на Ковид-19, което вече е в италианския парламент

Реч на парламентаристката Алиса Буонгуери – името ѝ означава „Добрият воин“ (!) – с искане за разследване на цялата тирания на Ковид в Италия, докато бившият министър-председател Джузепе Конте и бившият министър на здравеопазването Роберто Сперанца се измъкват от залата. (Алекс Томсън)

Въпреки опитите на другите депутати да я заглушат, тя завършва речта си, като повдига дълъг списък от въпроси, на които няма отговор.

Ще стигне ли някога Италия или която и да е друга държава до истинските отговори, за да се потърси отговорност от отговорните лица? Това е въпрос, който засега остава отворен, докато правителствата и институциите са заети да проправят пътя към засилени механизми за контрол.

Сега е моментът да не се оставя камък върху камък – трябва да се разкрият всички доказателства, показващи безотговорните решения, довели до страданията и вредите на много хора. Неистинските репортажи, цензурата и всички други нарушения, нарушаващи върховенството на закона и етиката, трябва да бъдат разкрити – в Италия и навсякъде другаде.

Дали безпрецедентните криви на свръхсмъртност в Северна Италия през пролетта на 2020 г. са причинени от разпространението на нов смъртоносен вирус?

Преоценката на наличните данни показва, че е бил намесен друг фактор.

НАПИСАНО ОТ д-р Джонатан Енглер

През последните няколко години научих толкова много нови неща – една от малкото, а може би и единствената изкупителна черта на „пандемията“.

Тези уроци обхващат много дисциплини: технология, имунология, вирусология, епидемиология, статистика, философия, политическа теория и публично право, и това са само някои от тях. Въпреки това, една дисциплина, която никога не съм мислил, че ще бъде от значение за моето вникване в последните събития, е географията. Това беше предметът, който мразех в училище, макар че в ретроспекция сигурно не съм единствения, който стига до заключението, че склонността към даден предмет се дължи по-скоро на това дали харесваш учителя, отколкото на някакви лична склонност към него.

Както и да е, оказва се, че географията днес е много по-математическа, отколкото когато я преподаваха преди повече от четири десетилетия. Научих това от един еволюционен биолог с доста странично мислене в PANDA, който ме захранва с парченца – с доказателства – от това, което мнозина смятат за еретично мислене; самият той обаче не желае да бъде в светлината на прожекторите. Именно той е направил пресмятането на числата, на които се основава този анализ на прекомерната смъртност в Ломбардия.

Да се върнем към географията и свързаната с нея математика. Някои от въпросите, които хората, изучаващи география, обичат да си задават, са следните: до каква степен и защо различните места си приличат или се различават? Какъв процес е довел до това и къде и кога е започнал този процес?

Това има очевидно приложение при анализа на предполагаемото разпространение на нов смъртоносен вирус по света от Ухан, както властите твърдят, че се е случило в началото на 2020 г. Както се посочва в няколко анализа (вж. например тези статии, в които се съобщават данни от Италия, САЩ, Конго и Бразилия), има все повече доказателства за напълно незабелязаното присъствие на вируса преди предполагаемата дата на началото на пандемията и дори още през септември 2019 г. В почти всички документи, в които се съобщават такива данни, изглежда е пропуснато значението на факта, че не се наблюдава прекомерна смъртност до обявяването на извънредно положение.

Струва си да се разгледа следната контрафактология: представете си, че няма никакъв вирус, но че по някаква друга причина (всяка е подходяща) правителствата решат да въведат редица мерки, включително:

1. Да се забрани на хората да посещават здравни заведения, ако имат кашлица, треска или други симптоми, както за да се „защити“ здравеопазването, така и защото всеки контакт със здравното заведение е много вероятно да доведе до заразяване със смъртоносна болест.
2. Казване на здравния персонал да се изолира, ако той (или в някои случаи някой от неговото домакинство) получи положителен тест за определено заболяване, дори и да е без симптоми.
3. Опразване на леглата в подготовката за „претоварване“.
4. Тероризиране и изолиране на възрастните хора, особено на тези, които живеят в домове за възрастни хора, като им се отказват посещения от роднини и се намаляват или премахват личните посещения от страна на здравните и социалните работници.
5. Използване на целия държавен механизъм, както и на всички социални медии и наследени основни медийни канали за популяризиране на преувеличен разказ за страха, насочен към обществеността и пренасящ се върху здравните работници, когато е добре известно, че стресът има редица неблагоприятни последици за здравето, включително имуносупресия.
6. Масова свръхупотреба на лечение (вентилация) без солидна доказателствена основа, за което вече се знае, че е изключително вредно.

Прилагането на подобна политика би довело до протести по улиците, при които хората биха заявили, че „хиляди хора със сигурност ще умрат“, и без съмнение биха били прави. Немислимо е, че подобни политики не биха имали значителна връзка със смъртността. Спомнете си как един бивш министър на здравеопазването на Обединеното кралство, Джереми Хънт, беше притеснен от факта, че (сравнително по-лекият) недостиг на персонал в НЗС през уикенда осезаемо увеличава рисковете за пациентите, които имат нещастието да не се разболеят през работната седмица.

Ето защо със сигурност е разумно да се предположи, че поне част от смъртните случаи, настъпили след катаклизмите в предоставянето на здравни грижи – особено за слабите и възрастните хора – може да са били причинени от политика, а не от вирус. Въпросът е: каква част от тях са били причинени от такива промени в политиката и каква – от разпространението на вирус сред населението?

Отправната точка при анализа на този въпрос е да се запитаме: какви са доказателствата, че разпространението на вируса е причина за наблюдаваните криви на прекомерна смъртност? Възможно ли е да се измери „разпространението“ и какви биха били последиците от различните констатации?

Представете си, че в един ъгъл на сухата гора изниква горски пожар, който може би е запален от някой, който е оставил наоколо тлеещо барбекю. Той би започнал с едно локално огнище на горене, което след това би се разраснало и разпространило на пипала, докато не се открие участък с по-суха трева; след това тези участъци биха се запалили, може би запалвайки близките участъци чрез пряк контакт. От време на време излита искра или от дървото пада горящ мъртъв клон, който запалва малко по-отдалечен район и процесът продължава там. След известно време цялата гора ще да пламне, но само за кратко, защото скоро ще се самоизгори, но в различни райони ще пламне по различно време, защото пожарите в тези райони не са започнали по едно и също време.

Именно това бихте очаквали да видите, когато даден процес се разпространява от точков източник. Това, което НЕ бихте очаквали да видите, е цялата гора да се запали по едно и също време и всички райони да изгорят едновременно. Ако това се случи, повечето хора биха предположили, че се е случило нещо, което е засегнало целия район едновременно – и което изобщо не разчита на разпространение – може би огромно разрушително огнено кълбо от близка експлозия.

Един ключов момент във връзка с това е, че оглеждането на мястото след събитието всъщност не помага толкова много за определяне на причината. И в двата сценария те изглеждат по сходен начин – изгоряла гора. Трябва да се разгледа времева редица, т.е. как са били засегнати различните райони с течение на времето, за да се намерят убедителни доказателства за разпространението.

Погледнете отново кривите на смъртността по всички причини в 13-те административни области (наричани по-нататък „провинции“ или „административни области“), образуващи региона Ломбардия.

Те изобщо не са такива, каквито бихте очаквали от разпространение. От простото наблюдение това подсказва, че в региона Ломбардия е действал почти едновременен непространствено зависим процес. Внимателният анализ разкрива, че кривите на свръхсмъртност за Лоди изглежда започват около 23 февруари, а за всички останали области това се случва на 1 март или само в рамките на няколко дни.

Но може ли това да се докаже математически?

Оказва се, че отговорът на този въпрос е „да“ – с помощта на измерването на автокорелацията. По същество това е статистически анализ на характеристиките на съседни области, който генерира няколко статистически данни (най-известният от които е„Моран I„), които показват до каква степен тези характеристики са пространствено зависими – т.е. доколко стойността им в една област зависи от стойността им в съседна област.

Характеристиката, която разглеждаме тук, е прекомерната смъртност. Аксиоматично е, че смъртоносен вирус, разпространяващ се сред населението, ще причини излишна смъртност, ако вредата от него се прибавя към обичайните превратности на живота (и смъртта), следователно това е подходяща мярка – и много по-добра от отчитането на смъртните случаи, обозначени като „ковидни смъртни случаи“, тъй като премахва променливостта, внесена от различията в политиките за тестване, ненадеждните тестове и решенията на лекарите за причината за смъртта.

Както беше посочено в анализа за Ломбардия, имаме щастието, че за Италия са налични изключително подробни данни за дневните смъртни случаи; всъщност това са вероятно най-подробните данни, налични навсякъде по света, които показват дневните смъртни случаи, настъпващи в сравнително малки области в Италия.

И така, какво показва този по-прецизен анализ?

По-долу е представен броят на хората, починали от всички причини в Северна Италия (която включва Ломбардия) през февруари.

Броят на смъртните случаи във всяка община с достатъчно голямо население, за да се предоставят значими данни (които в Северна Италия са няколкостотин), е оцветен в зависимост от броя на смъртните случаи през месец февруари в сравнение със средния брой, наблюдаван през предходните 5 години.

Забележителното наблюдение е, че както може да се очаква при липса на пандемия, в някои области смъртността е малко под „очакваната“ (светлосиньо или сиво), а в други – малко над нея (зелено или жълто). Но основният момент е, че изобщо няма групирания.

В отделни случаи има област, в която смъртните случаи са повече от два пъти повече, но трябва да се отбележи, че някои от тези области са малки и всъщност обикновено имат само един или два смъртни случая за месец, така че един или два допълнителни смъртни случая биха представлявали удвояване.

Както липсата на прекомерни смъртни случаи като цяло, така и липсата на струпвания на прекомерни смъртни случаи всъщност са напълно неочаквани в светлината на доказателствата – сега подкрепени от документи, изследващи антитела и данни от PCR тестове и симптоми – за значително наличие на Sars-Cov-2 през февруари (и по-рано всъщност).

Тази графика, възпроизведена от Ранната фаза на епидемията от Ковид-19 в Ломбардия, Италия, Careda et al, показва приблизителната степен на възпроизводство, получена от симптоматичните случаи в различните административни области на Ломбардия.

Как е възможно един очевидно силно заразен и смъртоносен вирус да се разпространи в целия регион дотолкова, че до края на февруари ръстът на случаите в повечето области очевидно да се забави, без да остави след себе си сигнал за повишена смъртност?

Струва си да се отбележи, че Северна Италия представлява „малък свят“ в смисъл, че всички градове са добре свързани помежду си. Въпреки това самите градове са много компактни. Така че повечето контакти между хората ще бъдат в рамките на собствения им град, в който те живеят, работят и общуват. Така че очакванията – въз основа на по-ранната поява на патогенен вирус, способен да предизвика значителна свръхсмъртност – са няколко от посятите огнища, за да започнат първи, което да доведе до задействане на алармените камбани в тези градове. Подобно на пожара в гората.

Също така би имало голяма вероятност от разпространение в съседни градове/общини – отново като при горския пожар; следва да се признае, че повечето контакти, които могат да доведат до предаване на вируса, са в резултат на пътуване на къси разстояния, а пътуванията на по-дълги разстояния представляват известно, но по-малко разпространение.

Въпреки това през февруари няма видима картина, която да подсказва за някакво групиране, и аритметичното изчисление на степента на автокорелация (което може да бъде предоставено на всички заинтересовани страни) потвърждава това.

И така, какво ще кажете за март – месецът на шокиращите криви на свръхсмъртност?

Ето картата за март:

На пръв поглед се забелязва струпване, така че ще ви бъде простено да си помислите, че това представлява доказателство за вирусно разпространение. Статистическият анализ за автокорелация също предполага разпространение.

Важно е обаче да се осъзнае, че автокорелацията може да има причини, различни от биологичното разпространение. Всяка община се намира в рамките на отделна провинция; различията между тези провинции в управлението на здравните и социалните грижи, които оказват влияние върху смъртността, също биха довели до появата на групиране. Това обаче не се дължи на разпространението на вируса, а по-скоро на сходствата между съседните общини в здравната политика поради това, че се намират в една и съща административна област.

Чрез съставяне на модел с два компонента – първо, административната област, в която се намира общината, и второ, коефициентите на смъртност в съседните общини – въздействието на областта и съседната община може да се анализира поотделно.

Ето как изглежда картината през март, когато ефектът от местоположението на провинцията е изваден математически:

При отчитане на границите на провинциите групирането почти напълно изчезва (и статистическият анализ потвърждава това), което означава, че това в коя от 13-те провинции живее лицето е много по-добър показател за смърт, отколкото дали в съседните общини има висок процент на смъртност.

Ако приемем, че здравеопазването е организирано по провинции, изводът може да бъде само, че начинът на предоставяне на здравни грижи е бил от значение за смъртността, а не за разпространението на вируса, който, разбира се, не се съобразява с границите на провинциите.

Горната дискусия обхваща периода, в който смъртността се покачва. Съществуват обаче допълнителни доказателства в подкрепата на това, че по-късно смъртността е намаляла.

Спомнете си, че по-горе предположих, че както гори пожарът в гората, така и струпванията ще изчезнат за определен период от време, тъй като са започнали по различно време. Не бихте очаквали всички пожари в гората да угаснат по едно и също време.

Въпреки това всички пожари в Ломбардия са избухнали повече или по-малко едновременно. През май се наблюдава срив както в броя на смъртните случаи, така и в пространствената структура.

(Анализът за април, който не е показан тук, е подобен на този за март, тъй като всякаква автокорелация е слаба и почти изцяло се обяснява с местоположението на провинцията)

Струва си да се отбележи, както направи Майкъл Сенгер в неотдавнашния си материал, че поддръжниците на тезата, че „Нов смъртоносен вирус се разпространява от пазара на морски дарове в Ухан от декември 2019 г.“, всъщност сами разчитат на пространствен анализ и групиране на случаите, съсредоточени върху пазара, за да обосноват тезата си.

По-долу са изведени данни от тяхната статия, публикувана през юли 2022 г.

Разбира се, появяващите се доказателства за широко разпространено предварително разпространение смущаващо оборват този случай по същия начин, както повдигат решаващи въпроси за случилото се в Северна Италия.

Заключение и заключителни бележки

Статистическият анализ на автокорелацията на наднормените смъртни случаи в Ломбардия през пролетта на 2020 г. разкрива много по-малко групиране, отколкото би се очаквало, ако вирусът се е разпространил в региона. Малкото количество групиране, което се наблюдава, изглежда е свързано с по-скоро с разликите между административните региони, в които се намират общините.

Тези наблюдения със сигурност повдигат въпроси, на които трябва да се отговори, относно причините за високите нива на прекомерна смъртност в регион Ломбардия през пролетта на 2020 г.

Фактът, че предположенията, изведени на базата на данните от Ломбардия – включително оценките на смъртността от случаите и инфекциите – са в основата на политиките, прилагани първо в Обединеното кралство, а след това и в целия свят, прави този въпрос, който трябва да бъде разгледан с известна спешност.

Това е особено важно, тъй като сега се признава, че тези политики са причинили катастрофални дълготрайни вреди на голяма част от населението на света, без да се забелязва никаква полза.

Наскоро в BMJ беше публикувано обобщение на актуалното състояние на доказателствата за разпространението на Sars-Cov-2 през 2019 г. от група италиански учени, включително анализ на причините, поради които темата не е получила внимание, което заслужава. В него се съдържаше малко обсъждане на последиците от неговите констатации, като авторите все пак заключиха следното (курсивът е добавен):

Въпреки техническите ограничения на наличните изследвания за ранния произход, дори и малката вероятност положителните тестове да показват ранна циркулация на SARS-CoV-2 трябва да се счита за достатъчна, за да се оправдае разширяването на изследванията с повече проби от повече региони и в по-широк период от време. Времето изтича: ценните проби, които могат да съдържат ключа към разбирането на произхода на SARS-CoV-2, може вече да са унищожени, тъй като нормативните изисквания за тяхното съхранение изтичат. През следващите месеци и години същата съдба ще сполети много други. Какво има да се губи, ако приемем тази хипотеза за основателна и я проучим спешно, преди да се изгубят завинаги шансовете за намиране на отговори, които да обяснят как се е появила тази пандемия?

…Нека не си губим времето в празни разговори! Нека направим нещо, докато имаме възможност… на това място, в този момент от време, цялото човечество сме ние, независимо дали ни харесва или не. Нека се възползваме максимално от него, преди да е станало твърде късно! – „В очакване на Годо“, Самюъл Бекет.

Бихме се съгласили с това, като същевременно предполагаме, че причината за нежеланието да се обсъжда въпросът за разпространението през 2019 г. със сигурност трябва да се търси в отговора на въпроса, отбелязан с удебелен шрифт в горния текст.

Това, което може да се загуби – поне за онези, които неуморно прокарват едно-единствено наративно обяснение за всички наблюдения от 2020 г. насам, цензурирайки всякакви алтернативни гледни точки с използването на оксиморона „науката е установена“ – е осъзнаването от страна на гражданите, че голяма част от смъртните случаи може да са били погрешно приписани на вируса, а не на истинската им причина – естеството на реакцията на възприеманата заплаха от вируса.

С голямо удоволствие ще споделим изходните файлове с данни, ще обясним как те са трансформирани от тези, изтеглени за италианския статистически орган, и ще опишем методологията си за създаване на горните графики и измерване на автокорелацията. Приканваме всички учени, особено в Италия, да проверят нашия анализ.

Една конкретна област, за която бихме били благодарни за допълнителна информация, е естеството и времето на различията между различните административни региони на Ломбардия в предоставянето на здравни и социални грижи. По-горе приехме, че има различия между регионите в това отношение, но би било ценно да получим повече подробности.

Докладът епубликуванпървоначално през септември 2022 г. в PANDA Uncut Substack

Suggest a correction