Жена е диагностицирана с трансверзален миелит, причинен от ваксината на Pfizer
43-годишната Даниел Бейкър е диагностицирана с трансверзален миелит, след като е принудена от работодателя си да си постави две дози на ваксината срещу COVID-19 на Pfizer. След като проучва номерата на партидите, Бейкър научава, че и двете дози са свързани с голям брой увреждания и смъртни случаи.
Родената в Охайо Даниел Бейкър обича професията си, работейки като сертифицирана медицинска сестра за хосписи и палиативни грижи. Омъжва се за любовта на живота си през лятото на 2020 г. и води щастлив живот със съпруга си, сина си и доведената си дъщеря.
До 2021 г. Бейкър се чувства „в най-добрата си здравословна форма в своя живот“, както посочва пред The Defender.
Но животът на Бейкър се преобръща само няколко дни след като през юни 2021 г. е принудена от тогавашния си работодател да си постави серията от две дози на ваксината на Pfizer-BioNTech срещу COVID-19.
Днес Бейкър, която вече е на 43 години, е трайно инвалидизирана, не може да работи, изправена е пред финансов срив и е загубила способността си да изпълнява множество ежедневни задачи и основни телесни функции.
В интервю за The Defender, последвало отделно интервю в предаването „Завещанието на народа“ на CHD.TV, Бейкър разказва историята си.
Бейкър предоставя на The Defender подробна документация и фотографски доказателства, удостоверяващи нейния ваксинационен статус, множество диагнози, включително тази на трансверзален миелит, и текущото ѝ медицинско състояние.
„Бяхме много активни, винаги в движение„
Бейкър се запознава с бъдещия си съпруг през 2019 г. в дома за възрастни хора, в който работи. През 2020 г. сключват брак и обединяват семействата си.
Синът ѝ Иън, който сега е на 9 години, е „добродушно дете с високофункционираща форма на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и аутизъм“. Бейкър приветства в живота си и дъщеричката на съпруга си, днес 10-годишната Мади, „красиво момиче със СДВХ“.
„Бяхме много активни, винаги в движение“, разказва Бейкър. „Смятахме, че е важно да предлагаме на децата си разнообразни преживявания сред природата и постоянно организирахме такива приключения – от къмпинги сред дивата природа, до походи, лов, риболов, плуване с кану – наистина правехме всичко.“
Бейкър обича работата си като сертифицирана медицинска сестра за хосписи и палиативни грижи и боти на първа линия през първата година и няколко месеца на пандемията от COVID-19.
Описва трудностите, които преживява, докато гледа как пациентите ѝ страдат по време на свързаните с COVID-19 ограничителни мерки и затварянето им в дома поради липсата на физически контакти със семействата им.
„Обичах работата си“, казва Бейкър. „Бях удостоена с честта да бъда поканена в домовете [на моите пациенти] и да помагам на онези, на които им оставаше още съвсем малко живот, да запазят автономността си и да изберат как искат да изглеждат грижите за тях в края на живота им.“
Сред пациентите на Бейкър са пациенти с животоограничаващи заболявания, които се развиват много бързо, и други, при които това се случва по-бавно. „Единствената константа бяха взаимоотношенията, които изграждах в най-уязвимия за тях момент“, казва тя. „Тогава не го знаех, но Бог ме учеше колко са важни правото на избор и запазването на автономността.“
Бейкър винаги разглежда „рисковете и ползите“, докато обсъжда медицинското лечение с пациентите си, и винаги им позволява да изберат това, което според тях е в техен интерес.
„Моята задача не беше да имам мнение“, казва тя. „Беше да предоставям информация и да давам възможността да се избере път, който съответства на ценностите на конкретния пациент. Не ми беше трудно да се боря за моите пациенти и техните медицински права.“
По време на COVID-19 работата ѝ се усложнява. „Наблюдавах как твърде много хора страдат поради липсата на контакт със семействата си заради ограничителните мерки, като много пъти чувах от пациентите, че „тази съдба е по-лоша от смъртта“,“ казва Бейкър.
„Най-лошото решение, което някога съм вземала
През 2020 г. Бейкър се разболява от това, което тя описва като лек случай на COVID-19. „Загубата на вкус и обоняние, в комбинация с умората, бяха най-притеснителни от всичко“, разказва тя.
През следващите месеци работи както обикновено, но изпитва „известна мозъчна мъгла“ и „проблеми с мисленето“, в допълнение към това, че се чувства, сякаш е встрани всичко. Продължава да работи въпреки тези продължителни симптоми.
Масовото поставяне на ваксините на работното ѝ място започва през 2020-21 г. „Първите хора, които бяха ваксинирани, бяха здравните работници и възрастните хора в специализираните центрове“, каза тя.
Въпреки това Бейкър описва, че изпитва „притеснение и колебание, защото знаех какво представляват стандартите за медикаментите и как „преминават“ през регулаторните агенции“:
„Нямах доверие колко бързо получиха одобрение и знаех, че ако ти бъде поставена ваксината, наистина нямаш представа какво ще се случи. Като добавим и използваната технология [иРНК], това беше перфектната буря.“
„В областта на рака генната терапия набираше скорост. … Това само по себе си ме притеснява. Взима се вирус, за който не знаем нищо, и след това използване на технология, която му позволява да проникне до ДНК? Това беше едно голямо „не, не го разбирам“ от моя страна.“
Бейкър посочва, че винаги е подкрепяла медицинския избор. „Не бях „за“ или „против“ ваксините, а за „дайте ми информация“,“ допълва тя. “Но нямах намерение да си поставям [ваксината срещу COVID-19].”
В интервюто си за CHD.TV Бейкър разказва, че много от колегите ѝ са се чувствали по същия начин. „Да знам, че са разработили тази експериментална – мразя дори да я наричам ваксина – експеримент, който са прокарали толкова бързо и са започнали да ваксинират хората с него, ме плашеше до смърт,“ допълва тя. „И плашеше повечето ни колеги. Много от нас не искахме да се ваксинираме.“
Бейкър също така е била убедена, че е защитена, защото е преболедувала вируса. „Разболях се от COVID след цяла година, през която работех в тази среда без подходящите лични предпазни средства и се справих отлично“, посочва тя. „Изкарах болестта сравнително добре и знам, че така получих естествен имунитет, затова бях спокойна.“
Бейкър разказва, че много се е обезпокоила от факта, че голям брой от пациентите ѝ са изчезнали след поставянето на ваксината:
„Спомням си, че когато започнаха да провеждат ваксинациите в старческите домове и [домовете] за възрастни хора, качваха хората на автобуси и отиваха да извършат масовата им ваксинация.“
„Спомням си празните стаи. Тези здрави хора отиваха да се ваксинират и след седмица-две виждах, че стаите им са празни. Питах персонала какво се е случило и много пъти отговорът беше, че са получили инсулт и са починали, или са имали сърдечни проблеми и е трябвало да се преместят в старчески дом с медицински грижи. … Нямам никакви съмнения, че именно ваксината ескалира много от влошаването на състоянието дори при пациентите ни в хосписа.“
През пролетта на 2021 г. нейният работодател започва да изпраща имейли, за да „насърчи“ персонала да си постави ваксината, прокарвайки „тезата за „безопасността и ефикасността““ и предлагайки различни стимули.
Тя допълва:
„Получих имейл, в който се посочваше, че крайният срок да вземем отровата е месец юли. Ако откажем и случайно се заразим от COVID, няма да плащат болничните ни. Освен това ни предлагаха своеобразна „предпазна мрежа“. В имейла се посочваше, че ако си поставим инжекцията преди юли и ако се разболеем заради нея, ще ни платят периода на болничния.“
Бейкър разказва пред CHD.TV, че работодателят ѝ предлага и други стимули, включително парични бонуси в размер на 100 долара и лотарии за по-големи парични суми – до 5000 долара.
Тя описва и „сегрегацията“ на работното място, тъй като от неваксинираните служители се изисква да носят маска през цялото време. Служителите не са информирани за възможни изключения.
„Цялата ни компания знаеше, че задължителните мерки ще влязат в сила през август [2021 г.], така че си поставих ваксината, вярвайки в „предпазната мрежа““, обяснява Бейкър.
На 4 юни 2021 г. и на 26 юни 2021 г. са ѝ поставени двете дози на първична серия от ваксината срещу COVID-19 на Pfizer-BioNTech.
„Нуждаех се от работата си, от доходите си, от застраховката ни, защото аз съм титулярът“, разказва Бейкър пред CHD.TV. „Това бе най-лошото решение, което някога съм вземала.“
Най-накрая – диагноза за увреждане от ваксина
Нежеланите реакции при Бейкър започват 18 дни след поставянето на първата доза. „Отидох в спешното отделение с усещането, че имам камък в бъбреците, защото болката беше много силна“, разказва Бейкър. „Изписаха ме с диагноза мускулно разтягане.“
Първоначално не свързва симптомите си с инжекцията. Но след втората инжекция нещата се влошават значително, казва тя.
„В деня на поставянето на втората ваксина паднах“, разказва Бейкър. „Изпитах непоносима болка от горната част на врата до ръката надолу, с изтръпване и мравучкане.“
Помисля си, че си е счупила ключицата, но когато отново отива в спешното отделение, лекарите не я приемат.
„Вкараха ме и ме изкараха за половин час, направиха рентгенова снимка, казаха ни, че всичко е наред и ни казаха да си вървим“, казва тя.
На следващия ден отново е в спешното отделение с още по-тежки симптоми. Лекарите правят компютърна томография на шията ѝ и ѝ казват, че има отделена раменна става.
Симптомите на Бейкър се влошават между 28 юни и 17 юли 2021 г. Чувства се „некомфортно“ и „сякаш счупването не зараства правилно“, казва тя. На 17 юли отново изпитва „ужасни болки в гърба, загубва способността си да ходи с каквато и да е координация и се чувства „замаяна и уморена“. Това бе „най-болезнената болка в гърба, която някога съм изпитвала“, казва тя.
„През следващите четири дни от нормална се превърнах в неспособна дори да се храня“, казва Бейкър пред CHD.TV.
След това, след няколко посещения при различни лекари и множество изследвания, включително лумбални пункции, лекарят от спешното отделение диагностицира Бейкър с трансверзален миелит – неврологично заболяване, включващо възпаление на гръбначния мозък.
Бейкър казва, че „основната група“ от лекарите ѝ вече включва лекар за първична медицинска помощ, невролог, алтернативен специалист по лечение на болката и алопатичен лекар-консултант.
„Всички тези лекари са на едно мнение за състоянието ми и го свързват пряко с ваксината“, тъй като „други причини са изключени“, казва Бейкър.
На 4 август 2021 г. Бейкър подава докладване в Системата за докладване на нежелани събития, свързани с ваксините (VAERS) и в MedWatch.
„Докладването ми във VAERS изчезна, а това в MedWatch така и не беше потвърдено“, казва тя. „Доколкото ми е известно, никой друг не е подал такова от мое име.“
Прочетете цялата статия в The Defender и гледайте интервюто на CHD.TV.
