Досиетата на ЕС: Това, което Илон Мъск не ви казва за цензурата в Twitter

От Robert Kogon

„Досиетата на Twitter“ разкриха многобройни контакти между правителствени служители на САЩ и Twitter и искания за потискане на акаунти или съдържание: по-специално в контекста на предполагаемата „дезинформация“ за Ковид-19. Но това, което не разкриха, е, че в действителност е съществувала официална правителствена програма, изрично посветена на „Борбата с дезинформацията за Ковид-19“, в която Twitter, както и всички други големи платформи за социални мрежи, са били включени.

Като част от тази програма платформите са представяли на правителството месечни (по-късно двумесечни) доклади за усилията си за цензура. По-долу е представена снимка на архива на докладите „Борба с дезинформацията за Ковид-19“.

Не ми се наложи да хаквам интранета на правителството на САЩ, за да ги намеря. Трябваше само да потърся в публичния уебсайт на Европейската комисия, защото въпросното правителство в крайна сметка не е правителството на САЩ, а Европейската комисия.

Докладите са достъпни тук. За да няма никакво съмнение, че това, за което става дума в „Борба с дезинформацията за Ковид-19“, е цензура – но как може да има съмнение? – на уебсайта на Комисията се уточнява, че докладите включват информация за „демонтирано и премахнато съдържание, съдържащо невярна и/или подвеждаща информация, която може да причини физическа вреда или да навреди на политиките в областта на общественото здраве“ (курсив на автора).

Всъщност докладите на Twitter, по-специално, включват данни не само за премахнато съдържание, но и за направо спрени акаунти. Именно благодарение на данните, които Twitter е събирал, за да удовлетвори очакванията на ЕС, знаем, че 11 230 акаунта са били спрени по силата на наскоро прекратената политика на Twitter „Covid-19 Misleading Information Policy“. Графиката по-долу например е взета от последния (март-април 2022 г.) доклад на Twitter до ЕС. Обърнете внимание, че данните са „глобални“, т.е. Twitter е докладвал на Европейската комисия за цензурирането на съдържание и акаунти по целия свят, а не само в ЕС.

Тогава, за да бъдем ясни: Строго невъзможно е Twitter да не е контактувал с представители на ЕС относно цензурирането на несъгласието с Ковид-19, тъй като ЕС имаше програма, специално посветена на последното, и Twitter беше част от нея. Нещо повече, абсолютно невъзможно е Twitter да не продължава да контактува с длъжностни лица от ЕС относно цензурирането на онлайн съдържание и изказвания в по-общ план.

Това е така, защото програмата на ЕС „Борба с дезинформацията за Ковида-19“ беше стартирана в рамките на по-общия му т.нар. кодекс на практиките в областта на дезинформацията. Съгласно Кодекса Twitter и други онлайн платформи и търсачки поеха ангажименти да се борят – т.е. да потискат – това, което Европейската комисия счита за „дезинформация“.

През юни миналата година беше приет „подсилен“ Кодекс на практиките за дезинформация, който създаде формализирани изисквания за докладване за подписалите Кодекса страни като Twitter. Сред другите основни страни, подписали Кодекса, са Google/YouTube, Meta/Facebook, Microsoft – която е собственик на LinkedIn – и TikTok.

Освен това с подсиления Кодекс беше създадена и „постоянна работна група“ по въпросите на дезинформацията, в която трябва да участват всички подписали Кодекса страни и която се председателства не от кого да е, а от самата Европейска комисия. В „работната група“ участват и представители на външната служба на ЕС. (За повече подробности вж. раздел IX от Кодекса, озаглавен „Постоянна работна група“).

И ако това не е достатъчно, през септември миналата година ЕС откри „цифрово посолство“ в Сан Франциско, именно за да бъде близо до Twitter и други водещи американски технологични компании. Според информацията за момента посолството споделя офис пространство с ирландското консулство: според Google Maps това означава, че то се намира на около 10 минути път с кола от централата на Twitter.

Така че е абсолютно невъзможно Twitter да не е имал и да не продължава да има контакти – наистина широки и редовни контакти – с длъжностни лица от ЕС относно цензурирането на съдържание и акаунти, които Европейската комисия счита за „дезинформация“. Но не сме чули абсолютно нищо за това от „Досиетата на Twitter“.

Защо? Отговорът е: защото цензурата на ЕС наистина е правителствена цензура, т.е. цензура, която Twitter е длъжен да извършва под заплаха от санкции. Това е разликата между цензурата на ЕС и това, което самият Елон Мъск осъди като „американска правителствена цензура„. Последната се изразява в подтици и искания, но никога не е била задължителна и не би могла да бъде задължителна, благодарение на Първата поправка и на факта, че никога не е имало механизъм за прилагане. Всеки закон, създаващ такъв механизъм за прилагане, очевидно би бил противоконституционен. Следователно Twitter винаги може просто да откаже.

Но докато иска да остане на пазара на ЕС, Twitter не може да откаже на исканията на Европейската комисия. Както беше обсъдено в предишната ми статия тук, механизмът за прилагане, който прави Кодекса на практиките задължителен, е Законът на ЕС за цифровите услуги (DSA). DSA дава право на Европейската комисия да налага глоби в размер до 6 % от глобалния оборот на платформите, за които установи, че са в нарушение на Кодекса: б.р., глобален оборот, а не само оборот на пазара на ЕС!

Комисията не се поколеба да напомни на Twitter и на другите технологични компании за тази заплаха, като по този начин публикува следния туит през юни миналата година, в деня, в който беше обявен „засиленият“ Кодекс на практиките.

Това се случи още преди приемането на DSA от Европейския парламент! Но през последните две години DSA беше Дамоклев меч, който висеше над главите на Twitter и другите онлайн платформи, и сега е закон. След като бъде определен от Комисията за „много голяма онлайн платформа“ – което е неизбежно в неговия случай – Twitter ще има 4 месеца, за да докаже, че спазва изискванията, както става ясно от представената по-долу „Времева линия на DSA „.

Освен това правомощието за налагане на финансова санкция не е единственото извънредно правоприлагащо правомощие, което DSA дава на Комисията. На Комисията се дава също така правомощието да извършва проверки без съдебно разпореждане в помещенията на дружеството, да запечатва помещенията за времето на проверката и да получава достъп до каквито „счетоводни книги или записи“ пожелае. (Такива проверки, които и преди са били използвани в контекста на конкурентното право на ЕС, са известни в литературата като „внезапни проверки“ (Вж. например тук.)

Ето защо Елон Мъск и „Досиетата Туитър“ са толкова словоохотливи по отношение на предполагаемата „цензура от страна на правителството на САЩ“ и са толкова склонни да „изнасят“ частните съобщения на държавни служители на САЩ, но са останали подобаващо мълчаливи по отношение на исканията за цензура от страна на ЕС и не са изнасяли частните съобщения на нито един служител или представител на ЕС. Европейският съюз държи Елон Мъск като заложник, а никой заложник със здрав разум няма да направи нищо, което да подразни похитителите.

Елон Мъск далеч не се противопоставя на Кодекса и на DSA, а само многократно обещава вярност: като например туита по-долу, който той публикува след срещата си с комисаря по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон през януари. (За по-ранно подобно обещание под формата на съвместно видео послание с Бретон вижте тук)

И ако Мъск някога се усъмни в това, което трябва да направи, за да изпълни изискванията на ЕС, помощта винаги е наблизо – всъщност само на 10 минути път. Защото „дигиталният посланик“ на ЕС в Силициевата долина Жерар де Грааф е един от авторите на DSA.

Но ако Елон Мъск толкова се страхува от пресичането на ЕС, тогава защо е възстановил толкова много дисидентски акаунти на Ковид-19? Не беше ли това акт на неподчинение на ЕС и по-специално на неговата програма „Борба с дезинформацията на Ковид-19“?

Ами не, не беше.

Първо, трябва да припомним, че Мъск първоначално беше обещал „обща амнистия“ на всички спрени акаунти. Както беше обсъдено в предишната ми статия тук, това бързо предизвика строг и публичен упрек не от кого да е, а от Тиери Бретон, и Мъск не успя да го изпълни. Вместо това, в съответствие с исканията на Бретон, се пристъпи към индивидуално възстановяване на избрани акаунти, което напоследък се забави до минимум.

@OpenVaet, чийто собствен акаунт в Twitter остава спрян, поддържа частичен списък на спрените акаунти в Twitter. Към момента на писане на този текст са възстановени само 99 от 215-те акаунта в извадката, или приблизително 46 %. (Вижте електронната таблица на @OpenVaet с все още забранените и възстановените акаунти тук.) Ако приемем, че извадката е представителна, това би означавало, че общо над 6000 акаунта все още са временно спрени.

И това не се отнася за по-коварната форма на цензура, която е „филтриране на видимостта“ или „забрана в сянка“. Според девиза „Свободата на словото не е свобода на обсега“, Елон Мъск никога не е отричал, че Twitter ще продължи да се занимава с последното. Много от завърналите се дисиденти на Ковид-19 забелязаха любопитна липса на ангажираност, което ги накара да се запитат дали техните акаунти всъщност все още не са подложени на необявени специални мерки.

Но, второ, и по-важно, погледнете още веднъж архива на докладите „Борба с дезинформацията на Ковид-19“, показан по-горе. Това е пълният архив. Докладите от март-април 2022 г. са окончателният набор от доклади. През юни миналата година, както беше отбелязано тук, Европейската комисия прекрати програмата, като сгъна докладите за „дезинформацията“ на Ковид-19 в по-общите изисквания за докладване, установени в рамките на „подсиления“ Кодекс на практиките за дезинформация.

По това време повечето от най-обременителните мерки на Ковид-19 в ЕС, включително „паспортите на ваксините“, вече бяха прекратени, а повечето от останалите бяха постепенно отменени. По този начин Елон Мъск позволи на (някои) несъгласни с Ковид-19 да се върнат в Twitter, когато, поне в ЕС, вече почти нямаше публична политика, срещу която да се изразява несъгласие.

Но режимът на цензура в ЕС като такъв все още е в сила и цензурата в Twitter по никакъв начин не е приключила. Така например още в нощта на изборите в Бразилия на 30 октомври Twitter цензурираше местни съобщения за изборни измами. Известните „подвеждащи“ предупредителни етикети, които някога бяха използвани за поставяне под карантина на съобщенията за вредата от ваксината „Ковид-19“, сега се появиха отново, настоявайки, че според неназовани „експерти“ изборите в Бразилия са „безопасни и сигурни“ (За примери вижте моята тема тук.)

Независимо дали става въпрос за честността/измамите на изборите в страните, които представляват интерес, за войната в Украйна или за „следващата пандемия“, за която ЕС вече резервира капацитета на мРНК „ваксината“, можете да бъдете сигурни, че на ЕС няма да му липсват нови теми за „дезинформация“, изискващи цензура, и че Елон Мъск и Twitter ще го задължат.

Дали тази цензура ще бъде под формата на пълно спиране на достъпа и премахване на съдържание или на „понижаване“ на съдържанието и „филтриране на видимостта“ на акаунта, е второстепенен въпрос. Европейската комисия ще може да уточни тези подробности с Twitter и другите платформи.

Всъщност ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) изисква още платформите да предоставят на Комисията достъп до своите бек офиси, включително, както триумфално отбелязва Тиери Бретон в публикация в блога си тук, „до „черната кутия“ от алгоритми, които са в основата на системите на платформите“. Както е отбелязано на уебсайта на Комисията, тя дори създава Европейски център за алгоритмична прозрачност, за да може да изпълнява по-добре своята „надзорна“ роля в това отношение.

Излишно е да казвам, че тази „прозрачност“ не се разпростира върху обикновените потребители като вас или мен. За нас алгоритмичното функциониране на платформите ще остане „черна кутия“, но Комисията ще може да знае всичко за нея и да изисква промени, които да гарантират спазването на изискванията на ЕС.

Първоначално публикувано в Brownstone Institute

Suggest a correction