Сара отново се събуди от болка, сама на постелката, все още воняща от предишната нощ. Тя не беше сънувала от месеци, доколкото си спомняше. Събуждаше се само с болката в себе си, със знанието за изоставянето си в претъпканата къща и с празнотата, която беше нейното бъдеще. Когато училището затвори „заради Ковид“, бащата на Сара…