Досиетата на RKI разкриват политическото капризничене: растат исканията за последствия и промяна в медиите

Източник: The Epoch Times, Германия, Лидия Рьобер, 02 април 2024 г

_{Министърът на здравеопазването Карл Лаутбербах (Р) и бившият ръководител на RKI Лотар Вилер.снимка: Волфганг Кум/дпа}

Ковид продължава да разделя Германия. И на всичкото отгоре досиетата на RKI сега разкриват факта, че блокирането и т.н. не са били основани на доказателства, а непрозрачни, което вероятно е било политически каприз. Сега се отправят призиви протоколите на RKI да имат последствия.

Разкритите протоколи на RKI доказват, че решенията в епохата на коронавируса са били вземани непрозрачно и в разрез с официалните данни, на които са се основавали. След като списание „Мултиполар“ публикува 2500-те страници от досиетата на RKI от кризисния екип по коронавирусите, тригодишните коварни мерки отново са подложени на проверка. Преди всичко липсваше прозрачност, с която се прилагаха решенията на строгите политики.

Риторичен махмурлук

Преустановяване на основни права, забрани за събиране на хора, задължителни маски, частично наложена задължителна ваксинация, затваряне на училища и детски градини, възрастни и болни хора, които умират сами в домове за възрастни хора и болници, забрани на детски площадки, полицейско насилие срещу мирни демонстранти, клевети и изключване на неваксинираните от обществения живот, затваряне на ресторанти. Всички тези интервенции са подпечатани от много съдилища, което е довело до огромни щети за социалното сближаване, просперитета и икономиката. Увреждане на демокрацията, което беше подкрепяно, аплодирано и направо подхранвано от вида на репортажите в утвърдените, финансирани от държавата основни медии, много от които се финансират от данъци.

„По време на пандемията от коронавирус обществените радио- и телевизионни оператори надминаха себе си в моралното обезценяване на критиците на ваксинацията. Беше използвано не реторическото фолио, а камшикът“, обобщава NZZ, като добавя, че научните оценки показват „много минимален дял на критичния принос към държавните мерки срещу пандемията“.

Досиетата на RKI – следващият киселинен тест за медиите

Сега отразяването на досиетата на RKI е следващият лакмус за медиите, които са изправени пред все по-голяма загуба на доверие. Но дори и пред неоспоримия натиск на фактите маргинализирането и клеветите продължават с пълна сила. Точно както в годините на ковида срещу онези, които искаха доказателства, сега медиите се фокусират върху онези, които доказаха, че обявената пандемия е „без доказателства“.

Журналистът от „Multipolar“ Паул Шрайер, който в продължение на години похарчи 15 000 евро, за да свърши еднолично журналистическата работа, която всъщност трябваше да бъде започната от „големите“ медии, сега е изпратен във въртележката на кадрите от същите тези хора, които – грубо казано – не са си свършили работата. В този контекст е интересно да се отбележи също, че досега само „Зюддойче цайтунг“ и проверителите на факти от ДПА са се свързали с Паул Шрайер, както той заяви пред „Епок Таймс“, когато го попитаха.

‘Spiegel’ и ‘t-online’ определиха ‘Multipolar’ като „десен блог, близък до средите на ковидоотрицателите“ и безспорно цитираха тайно променена статия на ZDF по темата (съобщи Epoch Times). Във водещите медии се дава трибуна на добре познатите участници в политическата пандемия. На зелени политици като Янош Дамен е позволено да публикуват безпогрешно, че дебатът за досиетата на RKI очевидно е опит за създаване на фалшив скандал чрез „вирулентно разпространяване на подобни неистински слухове“. Ако перифразираме Марк Твен: „Трябва да познаваш фактите, преди да можеш да ги изопачаваш.“

Медийната група „Функе“ позволява на заместник-председателя на Бундестага Катрин Гьоринг-Екардт (Зелени) да се измъкне от наглата обратна връзка между извършител и жертва, като ѝ позволява да представи безспорно преоценката в контекста на това, че „пандемията се използва и днес, за да се създаде настроение срещу нашата парламентарна демокрация“: „Не бива да се злоупотребява с една преоценка, за да се очернят участниците в политиката, медицинската професия и науката“, предупреди Зелената партия. Нейният партиен колега, федералният министър на икономиката Роберт Хабек, сега също е за „смелостта да се извлекат поуки“, както съобщава Bild.

Мелниците за преоценка на Лаутербах работят бавно

Междувременно федералният министър на здравеопазването Карл Лаутербах (SPD) сега очевидно иска да подкрепи прегледа на коронавируса с повече прозрачност: Лаутербах обясни в ефира на DLF на 27 март 2024 г.: „Не трябва да правим грешка, като се опитваме отново да разделяме хората едни срещу други по този въпрос“. Той обяви намерението си да представи „до голяма степен редактирана“ версия на тези протоколи на RKI.

Междувременно анализаторът на данни и програмист Том Лаузен демонстрира на живо в потока „Home Office“ в YouTube на алтернативния медиен портал Nuoviso, използвайки инструментите на изкуствения интелект и само четири клика, какво вероятно се крие под редакциите в досиетата на RKI, като откри забравена редакция в 2500 страници протоколи. Гледайте тук от минута 01:45 в предаването „Черните линии имат значение “ от 27 март 2024 г., което е гледано над 140 000 пъти в рамките на два дни (съобщава Epoch Times).

Министърът на здравеопазването има различно време от краткото прозрачно предаване на живо: Карл Лаутербах иска да представи документите след около четири седмици, съобщи той в DLF.

Междувременно друг ключов участник в пандемията от коронавируси се предава от „Тагесшау“, флагманът на обществените радио- и телевизионни оператори.

На бившия шеф на RKI Лотар Вилер е позволено да се хвали обширно, дори с оглед на вече известната информация от публикуваните досиета на RKI. Авторката Корина Емундтс оставя това положение, също като посочените от Вилер „виновници“: „Има хора, които умишлено разпространяват дезинформация.“

Михаел Майер, редактор на „Берлинер Цайтунг“, обобщава в анализ на интервюто за „Тагешау „: „Интервюто е, няма как да го кажа по друг начин, ненадминато по отношение на невежеството и самоуправството.“

Голямото сляпо петно на медиите

Именно „Берлинер цайтунг“ коментира в статия тема, която често е пренебрегвана от медиите, вероятно защото ги засяга. Ролята на самите медии в отразяването на събитията по време на ерата на коронавирусите и по този начин приносът им за разделянето на обществото, както и как изобщо е могло да се стигне до тази безфактна пандемия и мерките за нейното ликвидиране, сега е разкрита в досиетата на RKI:

„Протоколите на RKI трябва да […] имат последствия. На първо място за журналистиката“, настоява Berliner Zeitung. Това, което Multipolar е постигнал, други журналисти не са успели да направят. Авторът Мартин Рюкер се причислява към тях в този момент. Провалът на медиите, разсъждава той, се състои в това, че нито една традиционна медия, включително големите, добре оборудвани редакции, не е осигурила оповестяването на документите.

Освен това федералното правителство и федералният министър на здравеопазването Карл Лаутербах трябва да извлекат последици от досиетата #RKI заради небрежния, пълен провал в комуникацията. Авторът твърди, че процесът от искането на протоколите до правното налагане на тяхното публикуване е отнел месеци и че RKI и министерството са имали време да се подготвят. Авторът говори за „PR катастрофа с демократични пропорции“, която нито RKI, нито – и най-вече – министерството е трябвало да допуснат. Той обвинява бездействието на RKI и Федералното министерство на здравеопазването, че са „превърнали въпроса в комуникационна катастрофа“.

Първокласен пример за провал на медиите

При по-внимателно вглеждане този коментар в Берлинер Цайтунг, който първоначално не се набива на очи като „дясна“ клевета, може да послужи като пример за провала на медиите по време на пандемията и при справянето с нея.

Берлинер Цайтунг критикува колко тромави са RKI и министерствата в предполагаемото им прикриване. Това е довело до „комуникационна катастрофа“. Не се споменава фактът, че RKI и министерството се заканват и по този начин вероятно се опитват да предотвратят разследване на изкривяванията от ковидовия период.

Журналистите като пиар колона на правителството

„Всеки професионалист в сферата на комуникациите би бил благодарен за възможността да прекара месеци в подготовка за подобен случай“, казва Мартин Рюкер, критикувайки институциите за тяхната мудност и свидетелствайки по този начин за това как изглежда се е променило разбирането на много журналисти за тяхната професия. Тук Рюкерт аргументира и от позицията на PR консултант на правителството как то би могло в най-добрия случай да изглежда по-добре, вместо да си гледа гърба като четвърта власт.

За най-големия провал тук са обвинени държавните институции: „Първо те не успяват да създадат прозрачност сами, след това се борят с опитите на другите да създадат тази прозрачност – и накрая мълчаливо оставят тълкуването на най-гласовитите критици на държавните институции.“ Според Рюкерт е трудно да си представим по-ефективна програма за по-нататъшно накърняване на накърненото доверие в тези институции.

На пръв поглед наивният призив на автора е: „Не е възможно да се направи нещо, което да не е ясно: „Властите и министерствата трябва най-сетне да разберат, че прозрачността не е техен противник, а съюзник в битката за общественото доверие.“

Недоверие в държавните институции

Ето защо „прозрачността на държавата […] е на дневен ред“. За журналиста решението изглежда е непартийна инициатива. „Нейната цел трябва да бъде закон, който да задължава държавните институции да публикуват документи по своя инициатива (а не само при поискване) по ясни правила.“

Фактът обаче, че поредната инициатива, поредният закон и още правила трябва да са решение на нещо, звучи малко като „прехвърляне на отговорността“ в този случай, особено за тези, които вече са загубили доверие в правителството и неговите институции.

А такива има все повече и повече. Според проучване, проведено между другото от изследователи от университетите в Ерфурт и Бамберг, 29% от германците вече искат да накажат политиците, „които са били отговорни по време на пандемията“. 19% призовават и за последствия за учените. „Spiegel“ и „Bild“ единодушно намират този резултат за „плашещ“.

Доверието на онези, които според ролята си би трябвало да движат преоценката на всичко това, обаче също спада: проучване, поръчано от фондация „Meinung & Freiheit“ (с председател Роланд Тихи) от Insa-Consulere, показа, че 37% от анкетираните вече подкрепят пълното премахване на общественото радио и телевизия в Германия.

Suggest a correction