Администрацията на Байдън договаря споразумение за предоставяне на правомощия на СЗО по отношение на политиките на САЩ при пандемии

Новото международно здравно споразумение заобикаля необходимото одобрение от Сената

Администрацията на американския президент Джо Байдън се готви да подпише „правно обвързващо“ споразумение със Световната здравна организация (СЗО), което ще даде на базирания в Женева филиал на ООН правото да диктува политиките на Вашингтон по време на пандемия.

Въпреки масовите критики към реакцията на СЗО в отговор на пандемията от COVID-19, министърът на здравеопазването и социалната политика на САЩ Ксавие Бекера се присъедини към генералния директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус през септември 2022 г., за да обявят „стратегическия диалог между САЩ и СЗО“. Заедно те разработиха „платформа за максимално увеличаване на дългогодишното партньорство между правителството на САЩ и СЗО и за защита и насърчаване на здравето на всички хора по света, включително на американския народ“.

Тези и други дискусии доведоха до „нулевия проект“ (pdf) на договора за пандемиите, публикуван на 1 февруари 2023 г., който се очаква да бъде ратифициран от всички 194 държави-членки на СЗО. За 27 февруари е насрочено заседание на Междуправителствената преговаряща група (МПГ) на СЗО, на което ще бъдат изработени окончателните условия, които след това ще бъдат подписани от всички членуващи държави.

Написан под мотото „светът заедно по справедлив начин“, „нулевият проект“ предоставя на СЗО правомощията да обявява и управлява извънредни ситуации, свързани с глобална пандемия. След обявяването на извънредна ситуация в здравеопазването всички подписали страни, включително и САЩ, ще се подчинят на правомощията на СЗО по отношение на лечението, правителствените разпоредби, като например ограничителни мерки и задължителни ваксини, глобалните вериги за доставки, както и мониторинга и наблюдението на населението.

Централизирана реакция при пандемии

„Те искат да видят централизиран отговор, основан на ваксини и лекарства, и много рестриктивен отговор по отношение на контрола на населението“, посочва Дейвид Бел, лекар по обществено здраве и бивш служител на СЗО, който специализира в епидемичната политика, пред The Epoch Times. „Те могат да решават какво е извънредна ситуация в здравеопазването и да въвеждат механизъм за наблюдение, който ще гарантира, че има потенциални извънредни ситуации, които да бъдат обявени.“

Договорът на СЗО за пандемиите е част от двупосочни усилия, които съвпадат с инициативата на Световната здравна асамблея (СЗА) за създаване на нови глобални правила при пандемиите, които ще заместят и законите на държавите членки. СЗА е органа за изготвяне на норми на СЗО, в чийто състав са включени представители на държавите членки.

„И двете [инициативи] са фатално опасни“, заяви пред The Epoch Times Франсис Бойл, професор по международно право в университета в Илинойс. „Всяка една от тях или и двете заедно биха създали световна медицинска полицейска държава под контрола на СЗО и по-специално на генералния директор на СЗО Тедрос Гебрейесус. Ако едната или другата бъде приета, Тедрос или неговият наследник ще могат да издават заповеди, които ще стигат надолу по йерархията до вашите общопрактикуващи лекари.“

Д-р Мерил Нас посочва пред The Epoch Times: „Ако тези правила бъдат приети в сегашния си вид, на мен като лекар ще ми бъде казано какво мога да давам на пациента и какво ми е забранено да му давам, когато СЗО обяви извънредна ситуация за общественото здраве. Така че те могат да ви кажат, че трябва да получите ремдесивир, но не можете да получите хидроксихлороквин или ивермектин. Това, което казват също, е, че вярват в равнопоставеността, което означава, че всички по света ще се ваксинират, независимо дали се нуждаят от ваксина, дали вече са имунизирани или не.“

Що се отнася до медицинското лечение, споразумението ще изисква от държавите членки да „наблюдават и регулират срещу нестандартни и фалшифицирани продукти, свързани с пандемията“. Въз основа на предишната политика на СЗО и администрацията на Байдън, това вероятно ще включва принуждаване на населението да приема новоразработени ваксини, като същевременно се възпрепятства възможността лекарите да предписват неваксинални лечения или лекарства.

Заобикаляне на конституцията на САЩ

Ключов въпрос, свързан със споразумението, е дали администрацията на Байдън може да обвързва САЩ с договори и споразумения без съгласието на американския Сената, което се изисква съгласно Конституцията. В „нулевия проект“ се признава, че според международното право договорите между държавите трябва да бъдат ратифицирани от националните законодателни органи, като по този начин се зачита правото на гражданите им да дадат съгласие. Въпреки това проектът включва и клауза, че споразумението ще влезе в сила „временно“, веднага след като бъде подписано от делегатите на СЗО, и следователно ще бъде правно обвързващо за членовете, без да бъде ратифицирано от законодателните органи.

„Който и да е изготвил тази клауза, е познавал конституционното право на САЩ и международното право толкова, колкото и аз, и умишлено я е съставил, за да заобиколи правомощието на Сената да дава съвети и съгласие за договорите, за да влезе временно в сила веднага след подписването“, посочва Бойл. Освен това „администрацията на Байдън ще заеме позицията, че това е международно изпълнително споразумение, което президентът може да сключи по своя инициатива без одобрението на Конгреса и е задължително за Съединените американски щати, включително за всички щатски и местни демократично избрани служители, губернатори, генерални прокурори и здравни служители“.

Има няколко решения на Върховния съд на САЩ, които могат да подкрепят администрацията на Байдън в това отношение. Те включват делото „Щат Мисури срещу Холанд„, в което Върховният съд постановява, че договорите имат предимство пред щатските закони. Други решения, като например делото Съединените американски щати срещу Белмонт, постановяват, че споразуменията на изпълнителната власт без съгласието на Сената могат да бъдат правно обвързващи със силата на договори.

Съществуват паралели между споразумението на СЗО за пандемиите и неотдавнашното глобално данъчно споразумение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което администрацията на Байдън подписа, но за което републиканците твърдят, че „няма път напред“ за да получи законодателно одобрение. В споразумението на ОИСР са включени наказателни условия, които позволяват на чужди държави да наказват американски компании, ако споразумението не бъде ратифицирано от Съединените щати.

Както и при данъчното споразумение на ОИСР, представителите на администрацията се опитват да се обърнат към международните организации, за да наложат политики, които са били отхвърлени от американските избиратели. Съгласно Конституцията на САЩ здравеопазването не попада в правомощията на федералното правителство, а е от компетенцията на отделните щати. Администрацията на Байдън откри, че това е нежелана пречка пред опитите ѝ да наложи на американците задължителни ваксини и маски, когато съдилищата постановиха, че федералните агенции нямат правомощия да правят това.

„За да заобиколят това, те се обърнаха към СЗО за регламенти или договор, за да заобиколят вътрешната опозиция“, каза Бойл.

Според „нулевия проект“ подписалите държави ще се съгласят да „укрепят капацитета и ефективността на националните регулаторни органи и да увеличат хармонизацията на регулаторните изисквания на международно и регионално равнище“. Освен това те ще прилагат „подход на цялото правителство и цялото общество на национално равнище“, който ще включва националните правителства, местните власти и частните компании.

В „нулевия проект“ се посочва, че това ново споразумение е необходимо поради „катастрофалния провал на международната общност да прояви солидарност и справедливост в отговор на пандемията от коронавирусна болест (COVID-19)“.

В доклад на Независимата експертна група на СЗО за готовност и реакция при пандемии (pdf) работата на СЗО се характеризира като „токсичен коктейл“ от лоши решения. Съпредседателката Елън Джонсън Сърлиф заяви пред Би Би Си, че това се дължи на „безброй провали, пропуски и закъснения“. Решенията, предложени в този доклад, обаче не предполагат повече местна автономия или диверсифицирано вземане на решения, а по-скоро по-голяма централизация, повече власт и повече пари за СЗО.

Надзор на „Едно здраве“ и дезинформация

Споразумението на СЗО за пандемията призовава държавите членки да прилагат т.нар. надзор на „Едно здраве“. Концепцията „Едно здраве“ е възприета от ООН, CDC, Световната банка и други световни организации.

„Първоначално терминът означаваше начин да се разглеждат здравето на хората и животните като свързани – понякога те са такива – така че да можеш да подобриш здравето на хората, като действаш в по-широк план“, каза Бел. „Този термин бе присвоен и сега се използва, за да се твърди, че всички човешки дейности и всички проблеми в биосферата влияят на здравето и следователно са в компетенциите на общественото здраве. Така че може да се счита, че общественото здраве включва климата, расизма или управлението на рибарството, и това се използва, за да се твърди, че справянето с въглеродните емисии е здравен проблем и следователно е „спешна ситуация“ в областта на здравеопазването.“

В „нулевия проект“ на СЗО се посочва, че „надзорът на „Едно здраве“ означава …“, като се оставя определението да бъде разработено в бъдещи проекти. Каквото и да включва в крайна сметка надзора на „едно здраве“ обаче, подписалите го страни трябва да инвестират в него, да го прилагат и да го „укрепват“. През септември 2022 г. Световната банка одобри Фонд за финансово посредничество (ФИП), който да финансира, наред с други неща, надзора на „Едно здраве“.

Подписалите страни се съгласяват също така да подкрепят официалната линия, когато става въпрос за информация за пандемиите. По-конкретно, те ще „провеждат редовно проследяване и анализ на социалните мрежи, за да идентифицират разпространението и профилите на дезинформацията“ и ще „разработват стратегии за комуникация и съобщения за обществеността, за да противодействат на дезинформацията, невярната информация и фалшивите новини, като по този начин укрепват общественото доверие“.

Това съвпада с усилията на администрацията на Байдън, както се изрази бившият прессекретар на Белия дом Дженифър Псаки, „да се увери, че компаниите на социалните медии са наясно с най-новите публикации, опасни за общественото здраве … и да се ангажира с тях, за да разбере по-добре прилагането на политиките на платформите за социални медии“. Или както заяви заместник-генералният секретар на ООН Мелиса Флеминг на панела „Борба с дезинформацията“ на Световния икономически форум през 2022 г. в Давос: „Ние притежаваме науката и смятаме, че светът трябва да я познава“.

Официалната линия на информация по време на пандемията от COVID включваше подкрепа за ограничителните мерки, затваряне на училища и носене на маски – всички те впоследствие се оказаха неефикасни за спиране на разпространението на вируса и вредни за общественото здраве. През 2020 г. група от над 900 000 лекари, епидемиолози и учени в областта на общественото здраве подписаха съвместно Декларацията от Грейт Барингтън, изразявайки „сериозна загриженост относно вредните последици за физическото и психическото здраве от преобладаващите политики по отношение на COVID-19“. Тази декларация беше широко осмивана като опасна дезинформация и беше цензурирана в социалните медии.

„Гледните точки, които те смачкаха, бяха ортодоксални за общественото здраве“, посочва Бел. До 2019 г. в насоките за обществено здраве „изрично се казваше, че неща като продължително затваряне на границите, затваряне на магазини и т.н. са вредни, особено за хората с ниски доходи, и не трябва да продължават повече от няколко седмици“.

Тези, които настояваха за затваряне на хората по домовете, „ясно подчертаваха, че това, което препоръчват за COVID, ще бъде изключително вредно и че вредата ще надхвърли ползата“, каза Бел. „Подчертаваха го ясно, защото вече са го правили и в миналото, а и в идеята, че обедняването на хората намалява продължителността на живота, няма нищо ново. Нещо драматично промени мнението им и това нещо не беше доказателство, така че можем само да предположим, че е било натиск от страна на лични интереси.“

През януари проучване, представено на Световния икономически форум, установи, че общественото доверие в правителството е спаднало рязко от началото на пандемията, въпреки че участниците не успяха да обяснят причините за този спад. Вместо това дискусията в панела, озаглавен „Разрушаване на недоверието“, се съсредоточи върху борбата с нелоялните източници на новини, които оспорват централния наратив.

Членството на САЩ в СЗО

През юли 2020 г. тогавашният президент Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от членство в СЗО. Позовавайки се на незадоволителното представяне на СЗО в отговор на пандемията от COVID и на връзките ѝ с Китайската комунистическа партия (ККП), Тръмп заяви, че финансирането от САЩ в размер на около половин милиард долара годишно също ще бъде прекратено.

В отговор тогавашният кандидат за президент Джо Байдън обеща: „В първия си ден като президент ще се присъединя отново към СЗО и ще възстановя лидерството ни на световната сцена“. Байдън спази обещанието си и направи още една крачка напред, договаряйки споразумението за пандемиите.

Днес законодателите от Републиканската партия се опитват да съживят усилията за изваждане на Съединените щати от СЗО. На 12 януари републиканците от Камарата на представителите внесоха „Закон за отказ от финансиране на Световната здравна организация от страна на данъкоплатците“, който бе подкрепен от 16 представители.

Чип Рой (Тексас), главен спонсор на законопроекта, заяви: „Насочването на милиони долари на данъкоплатците към корумпираната Световна здравна организация, която служи на Китайската комунистическа партия, е шамар за трудолюбивите американски семейства, които се борят с рекордно високата инфлация, и за всички онези, чийто живот и препитание бяха съсипани и унищожени от пандемията от COVID. СЗО … похвали Китай за тяхното „лидерство“ в началото на COVID-19 и не направи нищо, за да потърси отговорност от ККП за разпространението на COVID-19.“

Споразумението за пандемиите, казва говорителят на Рой пред The Epoch Times, „е само още една причина да прекратим финансирането на СЗО“.

Предефиниране на суверенитета и правата на човека

В „нулевия проект“ на споразумението се посочва, че националният суверенитет остава приоритет, но в определени граници. „В съответствие с Устава на Организацията на обединените нации и принципите на международното право държавите имат суверенното право да определят и управляват своя подход към общественото здраве“, се заявява в проекта, „при условие че дейностите под тяхна юрисдикция или контрол не причиняват вреди на техните народи и други държави“.

В споразумението се посочва, че правата на човека също са важни, и се изисква „хората, живеещи под всякакви ограничения на свободата на движение, като карантини и изолации, да имат достатъчен достъп до лекарства, здравни услуги и други стоки от първа необходимост и права“. Споразумението представя правата на човека като „равенство в здравеопазването чрез решителни действия по отношение на социалните, екологичните, културните, политическите и икономическите детерминанти на здравето“.

В съответствие с тази концепция държави като Австрия стигнаха дотам, че криминализираха отказа да се приеме ваксината срещу COVID. В Съединените щати градове като Ню Йорк задължиха ваксинационните паспорти за достъп до обществени места, разделяйки своите жители на привилегирована ваксинирана класа и второстепенна неваксинирана класа.

Други обаче разглеждат правата на човека не от гледна точка на колективното здраве, а по-скоро като индивидуални права, които включват неща като личен суверенитет, способността на хората да правят собствен избор, правото на хората да изразяват мнението си по отношение на медицинските решения, които ги засягат, свободата на словото и свободата на движение и събиране.

След Втората световна война и идеологиите за държавен контрол на фашизма, националсоциализма и комунизма „се осъзна, че трябва да има фундаментално разбиране, че индивидите са суверенни“, казва Бел. В декларациите за правата на човека след войната се подчертава, че дори по време на криза „ние се раждаме с права, всички сме равни и тези права са неприкосновени. Това до голяма степен се размива или изтрива, за да се постигнат новите цели“.

„Мисля, че този въпрос е много, много по-широк; става дума за това в какво общество искаме да живеем. Дали вярваме в равенството или вярваме във феодална система, в която на върха има няколко души, които контролират обществото и казват на другите какво да правят? Това е посоката, в която вървим.“

Във връзка с тази статия потърсихме за коментар представители на СЗО, Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ и Световната банка, но те не предоставиха отговор.

Първоначално публикувано в The Epoch Times.

Suggest a correction