Централизиране на информационния контрол! Преглед на последното предложение на ЕС за цензуриране на медиите

Европейската комисия предложи нов закон за централизиране на медийния сектор в ЕС в единен пазар, контролиран от Комисията и националните регулаторни органи чрез нов Европейски съвет за медийни услуги.

Европейският закон за свободата на медиите (ЕЗСМ), предложен от Комисията на 16 септември 2022 г., е представен като усилие за насърчаване на независимостта и плурализма на медиите, като същевременно предпазва от дезинформация и чуждестранна намеса в медийния сектор чрез установяване на набор от стандарти под формата на закон на ЕС.

Основен компонент на Европейския закон за свободата на медиите е създаването на Европейски съвет за медийни услуги, който ще се състои от представители на националните регулаторни органи, както и от представител на Европейската комисия. Задължение на Съвета ще бъде да наблюдава медийния сектор в ЕС, да издава становища относно пазарните концентрации, да предоставя специални съвети и да осигурява еднакво спазване на регламента, наред с други задачи.

Макар че предложението за Европейския закон за свободата на медиите получи известна похвала за заявените си цели, а именно защита на свободата на медиите, то продължава да бъде внимателно разглеждано от различни организации на пресата и членове на Европейския парламент заради пропуски, които биха позволили наблюдение на журналисти и същевременно биха проправили пътя за безпрецедентна намеса на Европейската комисия във вътрешния медиен пазар.

Въпреки тези критики, Европейският закон за свободата на медиите продължава да напредва в законодателния процес на ЕС. На 21 юни 2023 г. Европейският съвет осигури мандат за преговори с Европейския парламент. Един месец по-късно, на 20 юли, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) прие становището си по предложеното законодателство, с което регламентът се приближи с една стъпка до превръщането му в закон на ЕС, тъй като Комисията възнамерява да приключи преговорите преди следващите избори за ЕС.

Настоящата рамка

За да се разбере значението на предложения регламент за Европейския закон за свободата на медиите, трябва да се преразгледа съществуващата рамка, която Европейският закон за свободата на медиите ще разшири – Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD). Сегашният консултативен орган на Комисията, Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), ще бъде заменен от новия Европейски съвет за медийни услуги (Съветът).

Настоящата рамка, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, се прилага само за аудиовизуални медийни услуги, дефинирани като „услуга, предоставяща програми, под редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, на широката общественост с цел информиране, забавление или образование, като се използват електронни съобщителни мрежи, излъчвани или по заявка“.

Европейският закон за свободата на медиите обаче се прилага за по-широко дефинирания „доставчик на медийни услуги“ (ДМУ), който е описан като „физическо или юридическо лице, чиято професионална дейност е да предоставя медийни услуги и което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана“.

Следователно това означава, че за разлика от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги, Съветът ще упражнява надзор не само върху аудиовизуалните медийни услуги, но и върху сектора на пресата. В документа за позиция на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги от ноември 2022 г. относно предложението за Европейският закон за свободата на медиите се изказва предположение, че правомощията на Съвета да регулира пресата могат да бъдат проблематични за държавите членки.

„Предвид чувствителността на въпросите, свързани с пресата, както и националните особености (включително конституционните), Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги желае изрично и недвусмислено да заяви, че нито е нейно призвание, нито има намерение да регулира сектора на пресата.“

Откъс от документа с позиция на ERGA относно Европейския закон за свободата на медиите

Илиас Контеас, изпълнителен директор на Европейската асоциация на медиите за списания (EMMA) и на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPS), чиято правна специализация е в областта на европейското медийно право, заяви пред организацията CHD Europe, че компетентността на Съвета по отношение на сектора на пресата ще подкопае основен компонент на свободата на пресата – принципа, че свободната преса носи отговорност за съдържанието си единствено пред закона и съда.

„Пресата трябва да остане свободна от какъвто и да е европейски регулаторен надзор“, каза Контеас. „Тъй като в огромното мнозинство от държавите членки пресата се саморегулира, делегатите в Съвета биха имали задачи на европейско ниво, които са извън техния национален мандат.“

Регулиране на медиите в буквалния смисъл на думата

Най-очевидната разлика между Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и Предложението за регламент относно Европейския закон за свободата на медиите (ЕЗСМ) е в самото наименование. Действащото законодателство, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, е директива и трябваше да премине през национално транспониране и прилагане, докато Европейския закон за свободата на медиите е регламент и няма да бъде подложен на същото ниво на контрол от страна на Европейския парламент.

В ЕС съществуват няколко вида законодателство: директиви, регламенти, решения, препоръки и становища. За целите на разбирането на предложението за Европейския закон за свободата на медиите в този раздел ще се спрем накратко на разликите между директива и регламент.

Регламентът е вид право на ЕС, което поставя цел и определя начина за нейното постигане. След като бъде приет, законът влиза в сила незабавно във всички държави-членки на ЕС. Той е правно обвързващ, замества националните закони и държавите членки са ограничени във възможностите си да определят как да постигнат поставената цел.

Директивата е вид закон на ЕС, който поставя цел, но не определя как да бъде постигната. Държавите членки могат да определят как да постигнат поставената цел чрез създаване на национални закони.

Изпълнителният директор Контеас казва, че медийната политика е била предимно от компетенциите на държавите-членки. „Това предизвика известен дебат относно това дали Комисията има право да предлага медиен регламент“.

История

Инициативата за нов закон за медийната свобода беше спомената за първи път от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на речта ѝ за състоянието на Съюза през септември 2021 г., в която тя заяви: „Медийните компании не могат да бъдат третирани като просто още един бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да защитава тази независимост – и Комисията ще представи закон за свободата на медиите през следващата година.“

Няколко месеца по-късно, през декември 2021 г., Комисията обяви покана за представяне на доказателства за гарантиране на свободата на медиите в ЕС, която беше отворена за обществеността за обратна връзка и консултации до март 2022 г.

През май същата година Комисията изготви своя доклад за оценка на въздействието и го представи на Съвета за регулаторен контрол (СРК) на Комисията, чиито задължения са да осигурява „гаранция за качество“, да подкрепя Комисията и да предоставя оценки по време на ранните етапи на законодателния процес.

Заслужава да се отбележи, че Съвета за регулаторен контрол е представен като консултативен съвет към Комисията и според уебсайта му е описан като „независим орган“. Въпреки това Съвета за регулаторен контрол се състои от девет члена, петима от които са от самата Комисия, включително четирима високопоставени служители на Комисията и генерален директор на Комисията като председател на Съвета за регулаторен контрол. Останалите четирима членове се набират извън Комисията.

Една от функциите на Съвета за регулаторен контрол е да преглежда и издава становища по докладите за оценка на въздействието. Докладът за оценка на въздействието трябва да включва социално-икономическите и екологичните въздействия на инициативата, кой и какво ще бъде засегнат от нея и как, както и резултатите и стратегията, предприети по време на процеса на консултации.

Съветът за регулаторен контрол може да издаде едно от трите становища по доклад за оценка на въздействието: „положителен“, „положителен с резерви“ или „отрицателен“. Предложената инициатива може да бъде приета само ако получи „положително“ или „положително с резерви“ становище. Ако бъде издадено „отрицателно“ становище, проектодокладът трябва да бъде преразгледан и отново представен на Съвета за регулаторен контрол.

Освен това е важно да се има предвид, че Съвета за регулаторен контрол е техническа група, чиято основна функция е да попълва и проверява докладите за оценка на въздействието. В този случай може да се предположи, че основната цел е била да се гарантира, че всички области в рамките на вътрешния медиен пазар са разгледани и следователно подлежат на регулаторен надзор от страна на Комисията. Следващият раздел следва да се разбира в този контекст.

Непопулярен от самото начало?

Само един месец след като Комисията представи своя доклад за оценка на въздействието на инициативата Европейски закон за свободата на медиите, през юни 2022 г. Съветът за регулаторен контрол върна отрицателно становище.

В първоначалното становище на Съвета за регулаторен контрол се посочва, че докладът за оценка на въздействието на Европейският закон за свободата на медиите не е успял да обясни неуспехите на единния пазар и регулаторните пропуски. В него не са обяснени с достатъчно доказателства проблемите, които Европейският закон за свободата на медиите цели да реши, как мерките ще се справят с тези проблеми, нито разпространението на тези проблеми на различните медийни пазари и в различните държави членки.

Освен това в становището се посочва, че докладът не доказва ясно необходимостта и ефективността на някои мерки и че в него липсва прозрачност по отношение на различните мнения на заинтересованите страни по време на процеса на консултации.

Превод на Снимка 1 горе:

Вследствие на отрицателното становище Комисията представи преработен доклад за оценка на въздействието на 11 юли 2022 г. Няколко седмици по-късно Съветът за регулаторен контрол издаде второто си становище: „положително с резерви“

Във второто становище се посочва, че преработеният доклад за оценка на въздействието на Европейският закон за свободата на медиите все още съдържа значителни недостатъци, и по-специално в него липсва използването на доказателства за дефиниране или описание на проблема, който той цели да реши. Освен това третата точка на загриженост гласи: „анализът на въздействието върху единния пазар и разпределението между различните медийни услуги и между държавите членки не е достатъчно развит“.

Превод на Снимка 2:

Съвет за регулаторен контрол на ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Брюксел,
Мнение
Заглавие: Оценка на въздействието / Европейски закон за свободата на медиите

Общо 2-ро становище: ПОЛОЖИТЕЛНО С РЕЗЕРВИ

(A) Политически контекст Европейският закон за свобода на медиите има за цел да установи обща рамка за подобряване на функционирането и сближаването на медийния пазар на ЕС, включително чрез увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетност относно действията, засягащи медийните пазари, медийната свобода и плурализма. Инициативата също така има за цел да установи правила за координация на ниво ЕС за независими и прозрачни медийни пазари. Той има за цел да допълни съществуващата рамка на ЕС, която насърчава прозрачността на медийната собственост и признава редакционната независимост на медиите.

Въпреки това Комисията успя да продължи и на 16 септември 2022 г. публикува предложението си за „създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар“, което нарече Европейски закон за свобода на медиите (ЕЗСМ).

В обяснителния референдум към проектозакона за Европейския закон за свободата на медиите се посочва, че регламентът „има за цел да се справи с редица проблеми, засягащи функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги и дейността на доставчиците на медийни услуги“.

Според предложението Европейският закон за свободата на медиите ще се придържа към съществуващите политики и ще ги разширява, като същевременно ще отстранява пропуските в нормативната уредба. Освен това тя е изградена върху четири цели:

1. „Насърчаване на трансграничната дейност и инвестициите в медийни услуги чрез хармонизиране на някои елементи от различаващите се национални рамки за медиен плурализъм, по-специално за улесняване на трансграничното предоставяне на услуги.“

2. „Увеличаване на регулаторното сътрудничество и сближаване чрез инструменти за трансгранична координация и становища и насоки на равнище ЕС.“

3. „Улесняване на предоставянето на качествени медийни услуги чрез намаляване на риска от неправомерна публична и частна намеса в редакционната свобода.“

4. „Осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси на вътрешния медиен пазар чрез повишаване на прозрачността и справедливостта при измерването на аудиторията и разпределението на държавната реклама.“

Разширеният текст по всяка от четирите цели може да бъде прочетен в оригиналния проект на предложението за ЕЗСМ.

На пръв поглед езикът, използван в текста на предложението, може да създаде положително впечатление у средностатистическия гражданин на ЕС, жител, журналист, издател или член на ЕП. Използването на изрази като „качествени медийни услуги“, „справедливо разпределение на икономическите ресурси“, „редакционна свобода“, в допълнение към наименованието на законодателството – „Европейски закон за свободата на медиите“, може да подскаже, че това предложение би могло да овласти и защити журналистите и медийните специалисти от различни подсектори. Това обаче е така само при липсата на по-внимателен поглед върху действителния текст.

Зад пушилките и гръмките думи, вплетени във встъпителните думи, медийните изяви и речите, с които се отбелязва предложението за Европейския закон за свободата на медиите, задълбоченото разглеждане на текста на предложения регламент разкрива безпрецедентно усилие за създаване на единен медиен сектор на ЕС под централния контрол на новосъздадения Европейски съвет за медийни услуги, който има правомощия да цензурира и ограничава пресата.

По-подробен преглед на Европейския закон за свободата на медиите

Комисията по култура и образование (CULT) е комисията, която отговаря за Европейския закон за свободата на медиите. Комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) изпълняват функциите на асоциирани членове. Процедурата се ръководи от специалния докладчик Sabine Verheyen, член на ЕП от Християндемократическата партия на Германия.

Като се има предвид, че предложението за Европейския закон за свободата на медиите все още е в законодателен процес, има няколко становища и изменени версии на предложението. В следващия текст ще бъде анализиран мандатът на Съвета за водене на преговори.

Европейски съвет за медийни услуги

(Бележка на автора: удебеленият текст в изображенията показва промените в първоначалния проект на предложението за Европейския закон за свободата на медиите)

С Европейския закон за свободата на медиите се създава Европейски съвет за медийни услуги (Съветът), който ще замени съществуващата Група на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA). Според първоначалното предложение на Комисията за Европейския закон за свобода на медийте, Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги не разполага с ресурси и възможности за решаване на трансгранични въпроси, за управление на регулаторни въпроси и е ограничена в обхвата си на действие.

Съвета е представен като независим орган. В член 9 се утвърждава „пълната независимост на Съвета“ и се посочва, че Съветът „… не търси и не приема указания от никоя държавна институция, лице или орган. Това не засяга правомощията на Комисията или на националните регулаторни органи или структури в съответствие с настоящия регламент“.

Превод на Снимка 3:

Член 9
Независимост на Съвета
Съветът действа напълно независимо, когато изпълнява своите задачи или упражнява правомощията си. По-специално, при изпълнението на задачите си или при упражняването на правомощията си, Съветът нито търси, нито приема инструкции от правителство, институция, лице или орган. Това не засяга компетенциите на Комисията или на националните регулаторни органи или органи в съответствие с настоящия регламент.

Това означава, че Съветът действа независимо, като тази независимост обаче не се намесва в областите, в които Комисията и/или националните регулаторни органи, съгласно законодателството, участват във функционирането, управлението и изпълнението на задачите на Съвета.

При разглеждане на структурата на Съвета, неговия секретариат и задачите му, както е описано в членове 10-12, става ясно, че Комисията има значителна роля в дейността и цялостния състав на Съвета.

Това повдига въпроси относно легитимността на независимостта на Съвета, заявена в член 9. Дори в документа за позицията на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги се отбелязва това противоречие в следния откъс:

„Независимостта на Съвета, формулирана в член 9, на практика противоречи на няколко разпоредби, съдържащи се в следващите членове относно вътрешното функциониране на Съвета, секретариата и задачите на Съвета.“

Документ за позиция на Групара на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги относно Европейския закон за свободата на медиите

Структура на „Съвета„

Съветът ще се състои от представители на националните регулаторни органи, като всеки член ще има един глас. Председателят и заместник-председателят ще се избират от членовете на Съвета и ще могат да изпълняват функциите си най-много два едногодишни мандата. Задължение на председателя ще бъде да информира Комисията за дейностите на съвета и да се консултира с нея при подготовката на работната му програма.

Освен това Комисията ще определи свой представител в съвета, който ще участва в „обсъжданията“ на съвета, но няма да има право на глас.

„По време на едно събитие преди няколко месеца Комисията заяви, че планира да назначи осем до десет души в Съвета, което е доста значителен брой дори без право на глас“, каза Контеас.

Освен това Съветът трябва да приеме своя правилник и процедура, както и разработването на работната си програма, само след като се консултира с Комисията. Въпреки че Съветът може да кани експерти да присъстват на заседанията, постоянни участници могат да бъдат допуснати само ако Комисията се съгласи.

Превод на снимка 4:

Член 10
Структура на съвета

1. Съветът се състои от представители на националните регулаторни органи или органи, както е определено в член 2, параграф 12.
2. Всеки член на Съвета има един глас.
   • 2а. (нов) Управителният съвет взема решения с мнозинство от две трети от своите членове.
3. Когато държава членка има повече от един национален регулаторен орган, тези регулаторни органи координират действията си помежду си, ако е необходимо, и назначават общ представител, който упражнява правото на глас.
4. Управителният съвет се представлява от неговия председател. Съветът избира председател и заместник-председател измежду своите членове […]. Мандатът на председателя е една година с възможност за еднократно подновяване.
5. Комисията определя представител в Съвета. Представителят на Комисията участва в разискванията на Съвета без право на глас. Председателят на Съвета информира Комисията за […] дейностите на Съвета. Съветът се консултира с Комисията при изготвянето на своята работна програма […].
6. Съветът […] може да кани експерти и, със съгласието на Комисията, постоянни наблюдатели да присъстват на неговите заседания.
7. [ .] (параграф 7 е заличен)
8. Съветът приема свой процедурен правилник […], след консултация с Комисията.

„Ако в някоя държава членка правителството назначи лице, което да участва във всички заседания и дейности на националния медиен регулатор, това веднага би предизвикало тревога за риска от намеса на правителството.“

Освен това дори персоналът на Съвета се назначава от Комисията. Както е посочено в член 11, секретариатът ще се осигурява от Комисията.

Превод на Снимка 5:

Член 11
Секретариат на управителния Съвет

1. Съветът разполага със секретариат, който се осигурява от Комисията и разполага с подходящи ресурси.
2. Основната задача на секретариата е да допринася за независимото изпълнение на задачите на съвета, определени в настоящия регламент и в Директива 2010/13/ЕС. По-специално, той осигурява административна и организационна подкрепа за дейностите на съвета.
3. Секретариатът работи в тясна координация със Съвета и неговия председател. Когато подпомага Съвета при изготвянето на неговите резултати, секретариатът действа съгласно инструкциите на Съвета и неговия председател по отношение на тяхното съдържание.

Секретариатът подпомага Съвета в административните и организационните дейности и работи в тясно сътрудничество със Съвета и неговия председател, „изготвяйки резултатите“.

Въпреки това становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE ) се стремят да ограничат донякъде ролята на Комисията.

В член 11 от становището на IMCO се премахва разпоредбата, според която секретариатът се осигурява от Комисията, и вместо това се посочва, че „Съветът се подпомага от независимо бюро“. И двата комитета обаче поддържат член 10, параграф 5, който позволява на Комисията да назначи представител в Съвета.

На по-късните етапи от законодателната процедура ще се определи дали тези становища ще бъдат приети.

Задачи на Съвета

Подобно на Групаta на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги, Съветът действа със съвещателна и подкрепяща позиция спрямо Комисията. За разлика от Групаta на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги, Съветът има много по-широк обхват на компетентност и разполага с регулаторни правомощия в сектора на печата.

Превод на Снимка 6:

Член 12
Задачи на съвета

1.Без да се засягат правомощията, предоставени на Комисията от Договорите, Съветът съветва и подкрепя Комисията […] по […] въпроси, свързани с медийните услуги в рамките на нейната компетентност […] както и да насърчава ефективно и последователно прилагане на глава III от настоящия регламент и прилагането на Директива 2010/13/ЕС в целия Съюз. Поради това Съветът:
а) предоставя технически експертен опит на Комисията в нейната задача да гарантира последователното прилагане на глава III от настоящия регламент и последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки, без да се засягат задачите на националните регулаторни органи или органи ;

Съгласно член 12, параграф 1 Съветът консултира Комисията по медийни въпроси в рамките на нейната компетентност и насърчава и осигурява последователното прилагане на регламента. В текста на член 12 често се споменава Комисията.

„При поискване от Комисията“ Съветът предоставя становища по технически и фактически въпроси. „В консултация с Комисията“ Съветът изготвя становища относно искания за сътрудничество между регулаторните органи и искания за принудителни мерки в случай на несъгласие между естествените регулаторни органи относно националните мерки. „По искане на Комисията“ Съветът изготвя становища относно концентрациите на медийния пазар.

Заслужава да се отбележи, че макар в документа за позицията на Групаta на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги да се приветстват новите задачи, възложени на Съвета, в него се настоява за намаляване на ролята на Комисията:

„Поради това не е уместно, че в Европейския закон за свободата на медиите се предвижда задачите на Съвета да се изпълняват само или предимно „в съгласие с“ или „по искане на Комисията“. В документа за позицията се отправя искане исканията с „в съгласие с Комисията“ да бъдат заличени.“

Откъс от документа за позиция на ERGA относно Европейския закон за свободата на медиите

Освен това, както е посочено в член 12, буква з), задължение на Съвета е единствено да „подпомага Комисията при изготвянето на насоки по отношение на прилагането на регламента“, включително член 23, параграфи 1, 2, 3 и 4, както и факторите, които трябва да се вземат предвид при оценката на концентрациите на медийния пазар.

Нова разпоредба, добавена от Съвета, позволява на Комисията да определя срокове, когато иска съвети или становища от Съвета.

Съветът също така предлага посредничество в случай на разногласия между националните регулаторни органи и осигурява хармонизирането на стандартите, свързани с дизайна на устройствата или потребителските интерфейси. Съветът ще организира диалог между много големите онлайн платформи (МГОП) и доставчиците на медийни услуги (ДМУ) и ще докладва тези констатации на Комисията, за да осигури най-добрите практики за системите за измерване на аудиторията.

Една от основните цели на Европейския закон за свободата на медиите е да насърчава медийния плурализъм. Това поражда въпроси как Съветът ще гарантира, че потребителите на новини имат достъп до широк спектър от мнения и гледни точки от различни източници. Разглеждането на член 12, буква к) и член 16 дава допълнителна представа за това как Съветът ще управлява медийните услуги, установени извън ЕС.

„Сериозен и мрачен риск“ за обществената сигурност

В член 12, буква к) задачата на Съвета е да „координира националните мерки, свързани с разпространението или достъпа до съдържанието на медийни услуги от страни извън Съюза, които са насочени към или достигат до аудитория в Съюза“.

Следователно Съветът може да ограничи достъпа до съдържание от медийни услуги извън ЕС, които са насочени към аудитория в ЕС, чрез „национални мерки“, ако се счита, че тази медийна услуга „представлява сериозен и тежък риск от накърняване на обществената сигурност“.

Ако Съветът, след консултация с Комисията, прецени, че медийна услуга от страна извън ЕС представлява „сериозен и тежък риск“ за обществеността, потребителите на новини в рамките на ЕС може да нямат достъп до това съдържание. Макар че това вече се случва със забраната на медии като RT и Sputnik, Регламентът за Европейския закон за свободата на медиите ще предостави допълнително правно основание за ограничаване на достъпа до съдържание извън ЕС, което се счита за заплаха за обществената безопасност и сигурност.

Това изглежда е ключов компонент на Европейския закон за свободата на медиите, както е посочено в член 16.

В този член се посочва, че медийните услуги или доставчиците на медийни услуги, установени извън ЕС, „независимо от средствата за разпространение или достъп, са насочени към или достигат до аудитория в Съюза, когато, с оглед на контрола, който може да бъде упражняван от трети държави върху тях… представляват сериозен и тежък риск от накърняване на обществената сигурност“. Това показва, че по подразбиране, ако доставчикът на медийни услуги произхожда извън ЕС, се счита, че той подлежи на контрол от страна на трети държави и следователно представлява риск от накърняване на обществената сигурност.

В член 16, параграф 3 се посочва, че Съветът, след консултация с Комисията, установява критериите, които да се използват от националните регулаторни органи, „когато упражняват регулаторните си правомощия по отношение на доставчиците на медийни услуги“.

Това е ясно признание, че националните регулаторни органи, които наблюдават медийния сектор под ръководството на Съвета и Комисията, ще имат регулаторни правомощия по отношение на доставчиците на медийни услуги.

В обобщение, докато Комисията е загрижена, че медийните услуги с произход извън ЕС могат да представляват риск за обществената сигурност, тъй като могат да бъдат контролирани от трети страни, тя едновременно с това се стреми да контролира и вътрешния медиен сектор на ЕС чрез Съвета.

Голямата ирония

Много организации изразиха съмнения относно предложението за Европейския закон за свободата на медиите. Стотици издатели на преса и асоциации на издатели на преса от различни европейски държави подписаха отворено писмо до съзаконодателите на ЕС на 27 юни 2023 г.

В отвореното писмо, в което се отправя искане Европейския закон за свободата на медиите „да оправдае името си“, се разглеждат множество въпроси, свързани с предложението. То започва с обширна забележка, в която се посочва, че няколко разпоредби на Европейския закон за свободата на медиите всъщност са контрапродуктивни за защитата на свободата на печата.

Един от многото повдигнати въпроси е свързан с цензурата, която се превърна в по-сериозен проблем след приемането на Закона за цифровите услуги (ЗЦУ), който даде на компаниите за социални медии и онлайн платформите правото да премахват и ограничават съдържание, което не отговаря на техните условия.

„Европейският закон за свободата на медиите не стига достатъчно далеч, за да защити свободата на изразяване и плурализма онлайн и да предотврати цензурата от страна на много големи онлайн платформи (МГОП), която се превръща в широко разпространен проблем. Защитата на свободата на изразяване трябва да бъде значително засилена, за да се гарантира безпрепятственото разпространение на законно съдържание на европейската преса и за да може плуралистичната информация да остане свободно достъпна онлайн без неоправдана намеса от страна на много големите онлайн платформи…“

Откъс от отвореното писмо „Европейският закон за свободата на медиите трябва да оправдае името си“

Повече власт за онлайн платформите

В член 17 се установява функционирането и управлението на съдържанието на доставчиците на медийни услуги по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи. Според първоначалното проектопредложение доставчикът на много големи онлайн платформи се определя като „доставчик на онлайн платформа, която е определена като много голяма онлайн платформа съгласно член 25, параграф 4“ от Закона за Цифровите Услуги.

През април 2023 г. Комисията определи няколко субекта, включително, но не само, Amazon Store, Facebook, Twitter, YouTube, TikTok и други, като много големи онлайн платформи.

Преди даден доставчик на медийни услуги (ДМУ) да публикува съдържание във много големи онлайн платформи, той първо трябва да сключи договорно споразумение с доставчика на много големи онлайн платформи, в което да потвърди, че е доставчик на медийни услуги, че е редакционно независим от държавите членки и трети държави и че се подчинява на регулаторните изисквания и спазва политика на съвместно или саморегулиране.

За разлика от първоначалното проектопредложение, мандатът за преговори на Съвета включва допълнителна разпоредба, която ще изисква от доставчиците на медийни услуги да предоставят данните за контакт на съответния национален регулаторен орган, така че в случаите, когато има съмнения, че доставчикът на медийни услуги не е спазил с буква в), тогава доставчикът на много големи онлайн платформи може да се свърже с националния регулаторен орган за потвърждение.

Съгласно член 17, параграф 6 „Комисията издава насоки за улесняване на ефективното прилагане на функционалността, посочена в параграф 1“, за да се гарантира последователното прилагане на члена.

Следователно доставчиците на медийни услуги трябва да декларират своята независимост от държавите членки и трети държави, като същевременно се подчиняват на контрола и регулирането от страна на националните регулаторни органи и Комисията чрез Съвета.

„Всяко етикетиране и/или разрешаване на много големите онлайн платформи или на „организации на гражданското общество, организации за проверка на фактите и други съответни професионални организации“ да поставят под въпрос самодекларирането на медийните дружества е проблематично, тъй като позволява на трети страни да ограничават правата на медийните дружества“, заяви Контеас.

Спиране на действието, ограничения

Ако е имало някакви съмнения, че доставчиците на много големи онлайн платформи ще цензурират или ограничават съдържанието, член 17, параграф 2 го показва ясно.

Доставчиците на много големи онлайн платформи ще прекратяват временно дейността на доставчика на медийни услуги за неспазване на регламента и ще ограничават видимостта на съдържанието, публикувано от доставчика на медийни услуги, което се счита за несъвместимо с техните условия.

Когато това се случи, доставчикът на много големи онлайн платформи трябва да предупреди доставчика на медийни услуги преди периода на спиране или прекратяване и да даде възможност на доставчика на медийни услуги да отговори. Ако даден доставчик на медийни услуги счита, че многократно е бил спиран без основание, двете страни трябва своевременно да започнат обсъждане на въпроса по искане на доставчика на медийни услуги.

Макар да не е ясно какви са конкретните основания за спиране, ограничаване или премахване на съдържанието, може да се предположи, че доставчиците на медийни услуги, за които се счита, че произвеждат „вредно“ съдържание и „дезинформация“, могат да бъдат обект на повторни мерки.

В член 18 се посочва, че Съветът провежда редовни срещи с доставчиците на много големи онлайн платформи, представителите на доставчици на медийни услуги и членовете на гражданското общество, за да осигури най-добрите практики за прилагане на член 17 „и да следи за спазването на инициативите за саморегулиране, насочени към защита на обществото от вредно съдържание, включително дезинформация и манипулиране и намеса на чужда информация“.

А какво става със свободата на медиите?

Макар че голяма част от Европейския закон за свободата на медиите изглежда налага допълнителни ограничения на доставчиците на медийни услуги както в ЕС, така и с произход извън ЕС, мнозина може да останат да се чудят къде е „свободата“ в Европейския закон за свободата на медиите.

Член 4 очертава правата на доставчиците на медийни услуги и е единственият член, посветен на тази тема. В него се посочва, че дотавчиците на медийни услуги имат право да упражняват икономическата си дейност в рамките на ЕС, стига да спазват правото на Съюза. Държавите членки трябва да зачитат ефективната редакционна свобода на доставчиците на медийни услуги и заедно с националните си регулаторни органи не трябва да се опитват да се намесват или да влияят върху редакционната политика или решенията на доставчиците на медийни услуги и трябва да зачитат защитата на журналистическите източници.

Освен това в член 4, параграф 2а се разглеждат правата на доставчиците на медийни услуги в контекста на това какво не трябва да правят държавите-членки и националните регулаторни органи. Голяма част от споровете около Европейския закон за свободата на медиите са свързани с вратичката в него, която позволява на държавите-членки да шпионират журналисти, доставчици на медийни услуги и техните асоциации, ако се счита, че това представлява заплаха за националната сигурност.

Превод на Снимка 15:

Член 4
Права на доставчиците на медийни услуги

1. Доставчиците на медийни услуги имат право да упражняват своите икономически дейности на вътрешния пазар без ограничения, различни от тези, които са в съответствие с правото на Съюза.
2. Държавите-членки зачитат ефективната редакционна свобода на доставчиците на медийни услуги. Държавите-членки, включително техните национални регулаторни органи и органи, не [.] се намесват или опитват да влияят на [.] редакционните политики и редакционните решения на доставчиците на медийни услуги.
   2а. (ново) Държавите-членки осигуряват ефективна защита на журналистическите източници. Държавите членки нямат право, освен ако това е оправдано от първостепенно изискване от обществен интерес и е предвидено в националното законодателство и е в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и друго право на Съюза:

Това, което вероятно е един от най-пренебрегваните аспекти на Европейския закон за свободата на медиите, е, че на доставчиците на медийни услуги не е осигурена защита от потенциални злоупотреби с власт от страна на Комисията и националните регулаторни органи, на които се предоставя безпрецедентен контрол върху медиите, както никога досега.

„След като веднъж е признат рискът от политически натиск върху редакционните решения, би било наивно да се изключи възможността това да се случи на европейско равнище“, каза Контеас. От името на Европейската асоциация на медиите за списания и Eвропейската асоциация на издателите на вестници той заяви, че те са силно обезпокоени от факта, че не съществува никаква гаранция срещу риска от намеса от страна на Комисията.

„Всъщност ние предложихме да се разшири защитата на чл. 4, параграф 2, и особено на 4, параграф 2, буква а), за да обхване потенциалните заплахи, идващи от Европейския съюз, неговите агенции и органи, които би трябвало да са също толкова задължени да зачитат свободата и независимостта на медиите, колкото и правителствата и органите на държавите членки.“

В контекста на правата, предоставяни на доставчиците на медийни услуги, фокусът на Европейския закон за свободата на медиите е върху защитата от потенциални злоупотреби от страна на държавите членки, но не и от страна на Комисията, като същевременно се намалява ролята на държавите членки и се предоставят значителни правомощия на Комисията.

Перспективите

Ако Европейския закон за свободата на медиите бъде включен в правото на ЕС, можем само да си представим безбройните начини, по които ще се промени медийният сектор в ЕС. Някогашният саморегулиращ се сектор ще попадне под контрола, макар и непряко, на Европейската комисия – неизбран и до голяма степен безотговорен орган.

„Европа е многообразен регион. Европа винаги е разчитала на многообразието на своята култура, на географското си разнообразие, на езиковото си разнообразие и медийните пазари в Съюза са изградени на базата на тези елементи. Така че не смятаме, че има един общ пазар, който оправдава регулаторната намеса на Европейската комисия… Надзорът от страна на централен орган, този Европейски съвет, е безпрецедентен за нашия сектор. Това, което смятаме, че също е проблематично, е прякото участие на Европейската комисия. Това е все едно да имате европейско правителство, което да надзирава медиите. Не мисля, че това се вписва много добре.“

Откъс от изказване на Илиас Контеас по време на дебат по France24, ноември 2022 г

Комисията, чрез Съвета и националните регулаторни органи, се стреми да наблюдава медиите, но работата на медиите е да ги наблюдават. Макар че Регламентът за Европейския закон за свободата на медиите ще се прилага за всяко лице или организация, които отговарят на критериите за широко дефинирания „доставчик на медийни услуги“, важно е да се помисли как ще бъде засегната сферата на журналистиката, която е предназначена да контролира властимащите.

Задължението на журналиста не е към което и да е правителство, държавен орган или корпорация. Задължението на журналиста е към обществото. Точно този принцип, който толкова дълго е бил ценен, може да бъде силно застрашен, ако предложеният Европейски закон за свободата на медиите стане закон, особено в сегашния си вид.

И все пак, Европейският закон за свободата на медиите включва не само разпоредби, които ограничават и контролират журналистите и „доставчиците на медийни услуги“, но се стреми да контролира и вас – читателя, потребителя на новини.

През последните три години езикът на общественото здраве беше използван, за да се унищожи здравето ни под прикритието, че го защитава. Сега езикът на медийната свобода се използва за контролиране и унищожаване на медиите под прикритието на тяхната защита.

Европейският закон за свободата на медиите ще регулира достъпа ви до информация под прикритието, че ви защитава от „вредна дезинформация“ и „чуждестранна манипулация“. Трябва ли Европейската комисия и Европейският съвет за медийни услуги да определят кое е вярно и кое невярно, какво трябва да четете и какво не трябва да гледате? Вие, читателите, трябва да бъдете оставени сами да решавате това.

Очаква се Комисията по култура и образование (CULT) да излезе със становище по предложението през септември тази година, след което ще започне тристранни преговори със Съвета. Комисията, Парламентът и Съветът се стремят да приключат преговорите по Регламента за Европейския закон за свободата на медиите преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2024 г.

(Бележка на автора: членовете на ЕП Гвендолин Делбос-Корфийлд и Сабине Верхайен бяха потърсени за коментар, но не отговориха.)

Suggest a correction