Пилотните проекти на ЕС за дигитални портфейли за самоличност се въвеждат под радара

През 2023 г. Европейската комисия изглежда е заета с разработването и провеждането на пилотни проекти за своя портфейл за цифрова идентичност на ЕС (EUDI), който възнамерява да предостави на всички граждани на ЕС в близко бъдеще. Но докато Европейската комисия (ЕК) се хвали с удобството, сигурността и широкия спектър от перспективни случаи на използване на EUDI в ежедневието, по-малко се обсъжда потенциалът на инструмента за множество етични проблеми и проблеми, свързани с наблюдението.

Какво представлява портфейлът за цифрова самоличност на ЕС (EUDI)?

Цифровият портфейл на ЕС, често наричан EU Digital Identity Wallet (EUDI), се планира да бъде предложен на европейската общественост през следващите години. Според Европейската комисия „портфейлите за цифрова самоличност на ЕС са лични цифрови портфейли, които позволяват на гражданите да се идентифицират цифрово, да съхраняват и управляват данни за самоличност и официални документи в електронен формат. Те могат да включват шофьорска книжка, медицински рецепти или образователни квалификации“.

С финализирането на законодателството, рационализиращо планираното им използване в цяла Европа, Европейската комисия напредва в усилията си за внедряване на EUDI сред широката европейска общественост, където над 250 частни корпорации и публични органи участват в четири мащабни пилотни проекта. Към момента на изготвяне на настоящия доклад ЕС е инвестирал 46 млн. евро в тези пилотни проекти.

В пилотните проекти на EUDI вече се тестват широк спектър от случаи на използване. Те включват използване на портфейлите за достъп до правителствени услуги, регистрация и активиране на SIM карти за услуги на мобилни мрежи, подписване на договори, улесняване на пътуванията и представяне на образователни документи. Всички тези случаи на употреба показват, че портфейлите за цифрова идентичност могат да се използват в широк спектър от услуги, които са от съществено значение за ежедневието.

Удобство, но за кого?

Европейската комисия често изтъква удобството на цифровия портфейл, като в съобщенията се хвали, че потребителите ще могат да използват портфейлите, за да се регистрират в хотели, да подават данъчни декларации, да наемат автомобили и да откриват сигурно банкови сметки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна следното в речта си за състоянието на Съюза през 2020 г., в която предложи концепцията за „сигурна европейска електронна самоличност“:

Всеки път, когато някое приложение или уебсайт поиска от нас да създадем нова цифрова самоличност или да се логнем лесно чрез голяма платформа, ние нямаме представа какво се случва с нашите данни в действителност. Ето защо Комисията ще предложи сигурна европейска електронна самоличност. Такава, на която се доверяваме и която всеки гражданин може да използва навсякъде в Европа, за да прави всичко – от плащане на данъци до наемане на велосипед. Технология, при която можем сами да контролираме кои данни се използват и как.

Със сигурност фон дер Лайен е права, че „нямаме представа какво се случва с нашите данни“, когато създаваме онлайн акаунти или влизаме в частни услуги, като твърди, че цифровата идентичност може да работи за решаване на основен проблем, който много хора имат, когато използват интернет.

Но от критична гледна точка, европейската „електронна идентичност“ и изобщо методите за цифрова идентификация поставят множество нови проблеми за цивилните граждани както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. А именно, макар че цифровата идентификация може да осигури на потребителите достъп до услуги, в доклада на WEF от 2018 г. относно цифровата идентификация се признава склонността на инструмента да изключва; „[п]ри отделните лица [проверимите идентификатори] отварят (или затварят) цифровия свят с неговите работни места, политически дейности, образование, финансови услуги, здравеопазване и др.“

И наистина, в рамките на контрола на корумпирана държава или други управленски структури, склонността на цифровия идентификатор да „затваря“ цифровия свят изглежда узряла за злоупотреба или измама. Изследователката Ив Хейс де Калаф например пише в Conversation, че „държавите могат да използват международно спонсорирани системи за идентификация като оръжие“ срещу уязвими групи от населението. Тя изтъква пример от Доминиканската република, където дългогодишната дискриминация срещу лица от хаитянски произход се изразява в отнемането на доминиканското им гражданство през 2013 г., което ги прави апатриди.

Междувременно не е трудно да си представим други хора, които попадат в цифровите „пукнатини“, тъй като системите за цифрови документи за самоличност стават масови и взаимосвързани, ако не и предпоставка за достъп до критични социални и финансови услуги и подкрепа.

Както разясняват Джереми Лофредо и Макс Блументал в репортаж от 2021 г. за Grayzone, например въвеждането през 2017 г. на Aadhaar, индийската система за биометрични идентификатори, „която проследява движението на потребителите между градовете“, доведе до вълна от смъртни случаи в селските райони на Индия, тъй като затрудненията в достъпа до системата Aadhaar функционално блокираха достъпа на получателите на стоки и помощи до магазините за хранителни продукти в страната, оставяйки ги дори да гладуват. Индийският вестник “ Скрол“ съобщи, че при случайна извадка от 18 села в Индия, където биометричната автентификация е била задължителна за достъп до субсидирани от правителството хранителни дажби, 37% от притежателите на карти не са могли да получат дажбите си.

Въпреки опустошенията, които причини, Aadhaar в крайна сметка беше популяризирана като успех, а Rest of World съобщава, че Индия създава международни партньорства, за да изнесе популярния си унифициран интерфейс за плащания (UPI) – система за незабавни плащания, която използва биометричната идентификационна система Aadhaar като основа – на други места.

Очевидно е, че при прибързано въвеждане на цифровата идентификация са възможни значителни вреди за обществото. Въпреки тези възможни вреди, както отбелязвам за Unlimited Hangout, почти универсалното приемане на системите за цифрова идентификация изглежда все по-неизбежно, като „Juniper Research [оценява] че до 2024 г. правителствата ще са издали около 5 милиарда удостоверения за цифрова идентичност, а докладът на Goode Intelligence от 2019 г. [предполага], че до 2024 г. цифровата идентичност и проверка ще представляват пазар за 15 милиарда долара„.

Освен това са направени законодателни стъпки за постигане на оперативна съвместимост на цифровия портфейл в целия ЕС. С други думи, ключовите услуги се хиперцентрализират през границите и се цифровизират по начини, които са по-проследими, отколкото биха могли да бъдат хартиените им аналози – и всичко това е на една ръка разстояние от органите.

От решаващо значение е, че портфейлът EUDI очевидно ще се свърже с финансови услуги или ще включва такива, като гражданите на ЕС ще могат да използват своя EUDI за откриване на банкови сметки и дори за кандидатстване за заеми. Освен това в краткия документ на Европейската централна банка относно Европейската рамка за цифрова идентичност се посочва, че „портфейлът EUDI ще донесе ползи за всички заинтересовани страни от платежната екосистема“, включително „предвидената подкрепа за цифровото евро“.

Макар че Европейската комисия е склонна да обърне внимание на предполагаемите ползи от EUDI за „заинтересованите страни от платежната екосистема“, тя изглежда по-малко склонна да обсъди опасностите, свързани с вероятното, ако не и вероятно, свързване на цифровата самоличност с парите, и особено с цифровите валути, при което елитните възможности за проследяване или дори за манипулиране или блокиране на възможностите на гражданските лица да приемат или извършват плащания, биха могли да бъдат безпрецедентни.

Накратко, портфейлите за цифрова идентичност на ЕС са предвидени да бъдат удобни за ежедневна употреба от цивилни граждани. В същото време тези портфейли, както и други съпътстващи системи за цифрова идентификация, които се развиват на други места, биха могли да бъдат удобни и за правителствата и управленските структури, които искат масово да наблюдават, следят или по друг начин да манипулират или контролират критични аспекти от живота на гражданите.

Връзката с DIIA

Въпреки липсата на статут на член на ЕС и войната в ръцете си, Украйна участва в пилотните проекти на ЕС за цифрови портфейли. По-конкретно, както съобщих в моя Substack, DIIA, хиперцентрализираното украинско приложение „държава в смартфон“, подпомага въвеждането на цифровия портфейл на ЕС. Всъщност украинският министър на цифровата трансформация Михайло Федоров подчерта в публикация в Telegram от юли, че представители на DIIA дори са показали възможностите на приложението DIIA на консорциума POTENTIAL (Пилоти за европейски цифров портфейл за самоличност ) това лято.

Забележително е, че много от случаите на използване на цифровия портфейл на ЕС, които се тестват в рамките на пилотните проекти, вече са реалност с приложението DIIA на Украйна. Всъщност украинците използват DIIA за редица ежедневни дейности, включително за удостоверяване на самоличността си, за да използват банкови услуги, да притежават различни цифрови документи за самоличност (като шофьорски книжки и биометрични паспорти) и дори да плащат някои данъци и да имат достъп до социални услуги за семействата. Министерството на цифровата трансформация на Украйна подчерта намерението си да направи всички обществени услуги достъпни онлайн: DIIA трябва да бъде „едно гише“ за тези услуги.

И, както вече споменах в предишни репортажи за моя Substack и Unlimited Hangout, разширяването на обхвата на DIIA продължава със задълбочаването на конфликта, като приложението предоставя услуги, свързани с войната. Например украински цивилни граждани, засегнати от войната, са получили стипендии чрез приложението, а също така могат да потвърдят самоличността си чрез DIIA, за да се регистрират в e-Vorog („електронен враг“) – чатбот, който позволява на украинските граждани да съобщават на държавата информация за местонахождението на руски военни.

Всички тези условия заедно предполагат, че DIIA може да послужи като своеобразен проект или предшественик на съседния европейски цифров портфейл, където цифровият портфейл на ЕС, който вече е централизирано приложение, предвидено да подпомага гражданите в редица критични ежедневни услуги, може да поеме все по-голям брой правителствени услуги в Европейския съюз. Макар че предстои да видим какво ще се случи с въвеждането на цифровия портфейл в Европа, прилагането на портфейла в целия ЕС и форматът на приложението за смартфон, където функциите могат лесно да се въвеждат, премахват или редактират по желание, означава, че не може да се изключи разширяване на обхвата в подобен мащаб.

Заключение

Разбираемо е, че много хора се интересуват от цифрови документи и други лесни начини за достъп до обществени услуги и изпълнение на задачи в цифровата ера. Но тези услуги и инструменти, когато са улеснени от държави и съседни управленски структури, както и от безотговорни членове на частния сектор, са свързани със значителни етични проблеми и проблеми, свързани с наблюдението, които следва да бъдат широко обсъждани и дискутирани от обществеността. В това отношение изглежда, че бъдещият портфейл за цифрова идентичност на ЕС не е изключение.

Но дебати или не, пилотното внедряване на цифровия портфейл и съответното приемане на цифровите идентификатори в държавите – членки на ЕС, продължава, като в изявлението на ЕК за пресата се обяснява, че „всеки ще има право да притежава цифрова идентичност на ЕС“, приета във всички държави – членки на ЕС.

И макар че Европейската комисия съобщава, че „няма да има задължение“ да се използва цифров портфейл на ЕС, докладът на ЕК Съобщение 2030 „Цифров компас: В съобщението “ Европейски път за цифровото десетилетие “ се разяснява, че целта на ЕС за 2030 г. е 80 % от гражданите да използват „решение за електронна идентификация“ В крайна сметка смесените послания оставят място за спекулации, че дори и цифровите идентификатори да не са задължителни при въвеждането им, населението би могло да бъде подтикнато или евентуално дори задължено да приеме цифрови идентификатори за достъп до ключови обществени услуги.

Докато поддръжниците на цифровите идентификатори подчертават способността на инструментите за удобство и сигурност в един все по-интернет свят, етичните проблеми и проблемите с неприкосновеността на личния живот, които подчертах тук, сигнализират, че ако бъдат въведени прибързано, портфейлите за цифрова идентичност на ЕС в крайна сметка могат да имат катастрофални и трайни последици за неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи. А след като бъдат въведени, изглежда, че цифровите идентификатори трудно биха могли да бъдат отменени, дори и да са непопулярни, като в крайна сметка вкарат хората в технократски кошмар, от който няма да могат лесно да избягат.

Накратко, опасностите, породени от нововъзникващите системи за цифрова идентификация като EUDI Wallet, не могат да бъдат пренебрегвани, тъй като Европа навлиза в своето „цифрово десетилетие“.

Първоначално публикувано от Brownstone Institute

Suggest a correction